Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 600 от 08.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 438/2024
Вид
Решение № 600
Подписан
08.05.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300500438 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Неткредит“ООД против решение № 5101/15.12.2023г. по гр.д.№ 2739/2023г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което е прогласена нищожността на чл.6, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 202201270545570058 от 27.01.2022г. за заплащане на неустойка и са отхвърлени предявените от жалбоподателя против въззиваемия Т. Т. М. насрещни обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 1289,64 левападежирала главница по договора за потребителски кредит, сумата от 51,33 леваобезщетение за забавено плащане за периода 29.06.2022г.- 13.04.2023г., както и сумата от 1804,15 лева- предсрочно изискуема главница за периода 28.04.2023г.- 28.01.2024г.. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени насрещните искове за присъждане на чистата стойност по кредита в размер от 2636 лева, явяваща се разлика между отпуснатия кредит в размер от 3500 лева и платените от въззиваемия 864 лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. РС правилно приел на база на приетото заключение по съдебна счетоводна експертиза, че заемателят Т. М. е платил сумата от 864 лева, но не отчел обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е обявен за предсрочно изискуем и е дължима цялата главница от 3500 лева, от които са погасени само платените 864 лева.

От въззиваемия Т. Т. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението на РС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, изложени са доводи в подкрепа на изводите на РС, цитирана е съдебна практика.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 2739/2023г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата по чл.6, ал.1 от сключен между страните договор за потребителски кредит № 202201270545570058/27.01.2022г. за заплащане на неустойка. В исковата молба се твърди, че тази клауза противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално- правните изискания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърнява договорното равноправие между страните.

1

Заедно с отговора на исковата молба от ответника „Неткредит“ООД е подадена насрещна искова молба, с искане ищецът да бъде осъден да заплати на кредитодателя сумата от 1289,64 лева, представляваща падежирала главница по горепосочения договор за потребителски кредит за периода от 28.06.2022г. до 28.02.2023г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума за периода от 29.06.2022г. до 13.04.2023г. в размер от 51,33 лева, сумата от 903,21 лева- падежирала възнаградителна лихва за периода от 28.06.2022г. до 13.04.2023г., ведно с обезщетение за забава върху падежиралата възнаградителна лихва за периода от 29.06.2022г. до 13.04.2023г. в размер от 39,70 лева, както и сумата от 1804,15 лева, представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 28.04.2023г. до 28.01.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на насрещната искова молба.

Ищецът- въззиваем в настоящето производство, Т. М. е оспорил насрещните искове по аргумент за нищожност на договора за потребителски кредит, както и с възражение за прихващане на платени от него недължими по същия договор суми в общ размер от 6120,19 лева.

Не се спори между страните, а и от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от договор за потребителски кредит № 202201270545570058/27.01.2022г. се установява, че по силата на същия жалбоподателят е предоставил на въззиваемия сумата от 3500 лева. Съгласно чл.4, ал.3 от договора, кредитополучателят се е задължил в срок до края на следващия ден спрямо деня на сключване на договора да предостави на кредитодателя банкова гаранция в размер от 5184 лева със срок на валидност до 29.01.2024г.. Съгласно клаузата по чл.6, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателя не представи на кредитодателя договорената гаранция, дължи неустойка в размер от 6000 лева.

Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора.

Предоставянето на банкова гаранция има точно такава функция. Следва обаче да се има предвид, че кредитополучателят има интерес от сключването на договора за потребителски кредит с оглед получаването на опредЕ. сума пари и то именно по причина на това, че не разполага с парични средства. При това изискването за представяне на банкова гаранция и то в размер, надхвърлящ значително отпуснатия му кредит, несъмнено не е в негов интерес, а и на практика е неизпълнимо. В случай, че кредитополучателят е разполагал свободно със сума в размер от 5184 лева, която да внесе по банкова сметка за срок от две години, той не бил ползвал кредит в размер от 3500 лева, с 40,97 % възнаградителна лихва. Причината кредитополучателят да сключи договора за потребителски кредит е нуждата от пари, което означава, че обезпечението е договорено единствено с оглед възникване на задължението за заплащане на сумата от 6000 лева. В този смисъл уговорената в чл.6, ал.1 от договора неустойка не притежаваща присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Тя не е в състояние да стимулира изпълнението на поетото в чл.4, ал.3 задължение, защото, както беше посочено по- горе, то е неизпълнимо. Следователно клаузата по чл.6 урежда скрита печалба в полза на кредитодателя, която е причина за неизпълнение на законовите изисквания договорът за потребителски кредит да съдържа коректна информация относно общата сума, дължима от кредитополучателя, и ГПР. Видно от приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Б. Д., действителният годишен процент на разходите по сключения между страните договор за потребителски кредит е 85,71 %, поради което следва да се приеме, че на основание чл.22, вр. чл.11, т.10 от ЗПК целият договор се явява недействителен.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на вещо лице Б. Д. се установява, че от въззиваемия е платена сума в общ размер от 864 лева. С насрещната искова молба са претендирани следните главници: сумата от 1289,64 лева- падежирала главница по договора за потребителски кредит, дължима за периода от 28.06.2022г. до 28.03.2023г., и сумата от 1804,15 лева- предсрочно изискуема главница за периода 28.04.2023г.- 28.01.2024г., или общо 3093,79 лева. Както беше посочено по- горе с въззивната жалба се иска отмяна на 2 първоинстанционното решение по отношение на главница в размер от 2636 лева, която да бъде присъдена, като това означава, че не се поддържат насрещните искове за чистата стойност на кредита за разликата до 3093,79 лева. Действително дължимата сума, съгласно правилото на чл.23 от ЗПК, е точно 2636 лева, явяваща се разлика между отпуснатия кредит от 3500 лева и платените 864 лева. В тази връзка следва само да се добави, че при присъждане на чистата стойност на кредита поради недействителност на договора е без значение дали и кога е настъпил падежът за плащане на погасителните вноски при положение, че плащането не се дължи на договорно основание. Ето защо, въззивното жалба ще следва да бъде уважена изцяло.

Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за държавна такса в размер от 136,88 лева за въззивното производство, както и юрк.възнаграждение в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ от по 100 лева. В полза на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени и половината от направените от него съдебни разноски в първоинстанционното производство, доколкото реализираната защита не е само по насрещните искове, но и по основния иск, който е уважен. Тези разноски са в размер от 273,75 лева за платена държавна такса и 100 лева- юрк.възнаграждение, при което ще следва да бъдат присъдени суми в размер от 136,88 лева и 50 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5101/15.12.2023г. по гр.д.№ 2739/2023г. на ПдРС, VІІІ гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от „Неткредит“ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, насрещни искове против Т. Т. М. от гр.*****, ЕГН:

********** за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2636 лева, представляваща част от 1289,64 лева- падежирала главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 202201270545570058/27.01.2022г., дължима за периода от 28.06.2022г. до 28.03.2023г., и от 1804,15 лева- предсрочно изискуема главница по същия договор за периода 28.04.2023г.- 28.01.2024г., или общо от 3093,79 лева, ведно със законните лихви върху същата, считано от датата на предявяване на насрещните искове- 13.04.2023г., до окончателното й изплащане, като вместо това

ОСЪЖДА Т. Т. М. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Неткредит“ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 2636 лева, представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита по сключен между страните договор за потребителски кредит № 202201270545570058/27.01.2022г., ведно със законните лихви върху същата, считано от датата на предявяване на насрещните искове- 13.04.2023г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т. Т. М. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Неткредит“ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумите от 136,88 лева и 136,88 лева- съдебни разноски за държавна такса в настоящето въззивно производство и в първоинстанционното производство, както и сумата от общо 150 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство пред ПдРС и ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4