Решение № 1025 от 23.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110131890 по описа за 2021 година

Предявени са от Б. В. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „М. Т.“ № ... и Л. Л. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В. А.“ № ... срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: ............... (с предходно наименование и правно-организационна форма, както следва: „ЧЕЗ Електро България“ АД до 28.04.2022 г. и „Електрохолд Продажби“ АД до 06.10.2022 г.) отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД всеки от тях по ½ от следните суми: 1765,78 лева, представляваща цена на доставени ел. услуги в периода от 20.05.2017г. до 17.08.2019г. по клиентски номер ........ в недвижим имот, находящ се в с. Горни Окол, Мало равнище, община Самоков, както и сума в размер на 622 лева, представляваща начислени лихва за забава за периода от 20.05.2017г. до 28.05.2021 г.

Ищците твърдят, че в качеството им на наследници на М. Вл. Д., се явяват потребители на електроенергия в недвижим имот, находящ се в с.

Горни Окол, Мало равнище, община Самоков, обект къща. Сочи се, че дължимите суми били начислявани по клиентски номер ........, открит на техния праводател. Излагат твърдения, че по партидата има начислени недължими суми за електрическа енергия за минал период, които суми били погасени по давност. Твърдят, че са направили опити извънсъдебно да уредят отношенията си с ответника, но ответникът отказал да сторнира процесните суми. Твърдят, че за издадените от ответника 6 броя фактури, които не им били предоставени, научили след справка в системата на Ипей. Сочат, че от 1 начислените от ответника суми ищците не оспорват единствено фактура № ........../28.05.2021г. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЧЕЗ Електро България” АД, с който е заявил, че не оспорва и признава предявения иск за главница в размер на 1 898,22 лева по 4 броя фактури, издадени от 31.08.2017г. до 26.08.2019г., както и сумата в размер на 1 669,26 лева- неустойка за забава в размер на законната лихва, конкретно в частта за задълженията по 4 броя фактури, издадени от 31.08.2017г. до 26.08.2019г., тъй като, въпреки че тези суми били дължими от клиента, по отношение на тях не били предприемани принудителни действия за събирането им, които могат да прекъснат давността, съответно към настоящия момент давността за тези суми била изтекла. Излага твърдения, че ищците са страна по договор за доставка на ел. енергия по открита партида с клиентски номер 300128433637. Твърди, че след смъртта на наследодателя си ищците не изпълнили основно свое задължение да уведомят за настъпилия факт, както и да подадат заявление за сключване на договор за продажба на ел. енергия, съгласно обективния факт, че са продължили да ползват имота.

Поддържа, че след смъртта на физическото лице, договорът за продажба на ел. енергия се прекратява по силата на закона, поради липса на субект, като неплатените задължения били за период след смъртта на наследодателя.

Излага твърдения, че процесната сума е от реално използвано количество електрическа енергия в имота за периода от м. август 2017г. до м. септември 2019г. в размер на 1785,92 лева, като начислената лихва за забава била в размер на 651,20 лева за периода от 26.09.2017г. до 29.07.2019г. Сочи, че ответникът е краен снабдител на ел. енергия, а ищците са потребители на ел. енергия, поради което страните са обвързани от общите условия. Позовава се на общите условия, съгласно които заплащането на стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, е основно задължение на всеки потребител. Признава, че вземането за главница в размер на 1898,22 лева по 4 броя фактури, издадени от 31.08.2017г. до 26.28.2019г. е погасено по давност, както и че ответникът не е предприел действия, които да водят до прекъсване или спиране на погасителната давност. Признава основателността на иска и по отношение на натрупаната лихва в размер на 1 669,26 лева- конкретно в частта за задълженията по 4 броя фактури, издадени от 31.08.2017г. до 26.08.2019г.

Оспорва твърдението, че вземанията по фактура № 249025657/27.09.2018 г. на стойност 25,10 лева и по фактура № 267535820/26.08.2019г. на стойност 91,56 лева или общо на стойност 116,66 лева са погасени по давност. Не признава иска за натрупаната лихва за забава върху главницата от 116,66 лева за периода от 26.09.2017г. до 27.06.2021г. (считано от деня, следващ деня на падежа на всяка една фактура) по двете фактури в общ размер на 23,12 лева.

Твърди, че не е дал повод за предявяване на иска, поради което моли разноските по делото да бъдат в тежест на ищците. Искането към съда е да 2 постанови решение при признание на иска съгласно направеното признание на част от иска. Претендира разноски.

Предявена е насрещна искова молба от „ЧЕЗ Електро България” АД срещу Б. В. Д. и Л. Л. Д., с която се иска съдът да постанови решение, с което да осъди всеки един от двамата ответници да заплатят на ищеца по насрещния иск по ½ от сума в размер на 25,10 лева, главница по договор за продажба на ел.енергия за периода от 18.08.2018г. до 17.09.2018г., за която сума е издадена фактура № ......../27.09.2018г.; сума в размер на 6,78 лева, представляваща лихва за забава за периода от 23.10.2018г. до 29.07.2021г, начислена върху главницата от 25,10 лева; сума в размер на 91,56 лева, главница по договор за продажба на ел.енергия за периода от 19.07.2019г. до 17.08.2019г., за която сума е издадена фактура № 267535820/26.08.2019г.; сума в размер на 16,34 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 19.09.2019г. до 29.07.2021г., начислена върху главницата от 91,56 лева.

С молба от 29.09.2021г. ищецът по насрещния иск е конкретизирал, че претендира от всеки един от ответниците, както следва: 1) от ответника Б. В.

Д. главница в размер на 58,33 лева, представляваща ½ част от сумата за предоставени услуги по договор за продажба на ел.енергия, за който е издадена фактура № ....../27.09.2018г. на стойност 25,10 лева и фактура № ......./26.08.2019г. на стойност 91,56 лева; мораторна лихва в размер на 11,56 лева, представляваща ½ част от лихвата върху главницата по фактура № ......./27.09.2018г. за периода от 23.10.2018г. до 29.07.2021г. и фактура № ....../26.08.2019г. за периода от 19.09.2019г. до 29.07.2021г., както и законна лихва върху главницата от 58,33 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) от ответника Л. Л. Д.- главница в размер на 58,33 лева, представляваща ½ част от сумата за предоставени услуги по договор за продажба на ел.енергия, за който е издадена фактура № ....../27.09.2018г. на стойност 25,10 лева и фактура № ......./26.08.2019г. на стойност 91,56 лева; мораторна лихва в размер на 11,56 лева, представляваща ½ част от лихвата върху главницата по фактура № ......../27.09.2018г. за периода от 23.10.2018г. до 29.07.2021г. и фактура № ....../26.08.2019г. за периода от 19.09.2019г. до 29.07.2021г., както и законна лихва върху главницата от 58,33 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ плащане.

С насрещната искова молба са изложени съображения, че Б. Д. и Л. Д.Г. са страни по договор за доставка на ел. енергия за имот: с. Горни окол, Мало равнище, област Самоков. Поддържат, че правният интерес от насрещната искова молба е в това, че прекъсва давността, която все още не е изтекла по отношение на двете процесни фактури. Твърдят, че от фактурите, както и от приложените справки било видно, че отразяват точно потребените за всеки от посочените в тях периоди количества ел. енергия по дневна и нощна тарифа. Количествата били остойностени според действащите за 3 съответния период цени. Сочат, че в чл. 13, т. 1 от Общите условия изрично било договорено основното задължение на всеки потребител – да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия. Налице било неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя поради консумирането на ел. енергия, без да се заплаща същата. Лихвата за забава, натрупана за периода от падежа на всяка една от фактурите до момента, се дължала съгласно чл. 86 ЗЗД.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от всеки един от ответниците, като изложените в тях фактически твърдения и правни доводи са идентични. Твърдят, че насрещният иск е частично недопустим в частта, с която се претендира сума в размер на 58,33 лева по фактура № ....../27.09.2018г. и 91,56 лева по фактура № ....../26.08.2019г., доколкото ответниците по насрещния иск с искова молба от 04.06.2021г. били предявили иск за недължимост на същите суми. Излагат твърдения, че претендираната лихва била произволно начислена, както и че се претендират суми, за които липсва доставка в този размер, като правят, че претендираните суми, в това число главница и лихви, са погасени по давност. Твърди, че „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД не е предприел никакви действия, с които да прекъсне погасителната давност, както и че ответникът не сочи доказателства за реална доставка на ел. енергия и издадени фактури, които да са връчени на ответниците. Оспорват изложените в насрещния иск факти и обстоятелства.

Оспорват иска по основание и размер. Искането към съда е да отхвърли иска.

Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещни искове по чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Не се спори между страните и се установява от удостоверение за наследници от 03.08.2016 г. и от 22.11.2004 г., че ищците са наследници на Л.

Д., който от своя страна е наследник на М. Д., на чието име е била открита партида за процесния имот при ответника, както и че процесните задължения, включително претендираните от насрещния ищец, са за потребена еленергия на собствено основание от първоначалните ищци, а не като задължения, наследени от наследодателя на същите ищци.

С окончателния доклад е отделено за безспорно наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ел. енергия за процесния имот: къща, находяща се в село Горни окол, Мало равнище, Самоковска община, кл. № ......., както и че за периода от м.08.2017г. до м.09.2019г. ответното дружество е начислило 1785,92 лева цена на доставена ел. енергия, както и лихва върху главницата в размер на 651,20 лева за периода от 26.09.2017г. до 29.07.2019 г.

С молба от 13.10.2022 г. на „Електрохолд Продажби“ АД е направено признание на иска, уточнено в открито съдебно заседание на 17.10.2022 г., 4 относно следните размери и периоди на процесните задължения:

1 669,26 лв. - главница по три фактури от 31.08.2017 г. и една фактура от 27.09.2017 г.;

628,08 лв. - мораторна лихва за периода 26.09.2017 г. – 29.07.2021 г.

Поради така направеното признание на горепосочените суми съдът не изследва дали е изтекла погасителната давност за тях, в която част искът по чл. 124 ГПК е основателен, а само за сумите, представляващи разликата за горницата над горните суми до пълно предявените размери от Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № 0У - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., на която дата същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама, издаден от департамент „Маркетинг и реклама“ на вестник „Телеграф“. Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства.