Определение № 506 от 08.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. София, 08.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело № 20241110201831 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от М. Г. М. – К., с ЕГН:

********** с адрес: ххххх против Постановление на СРП от 28.04.2023г., с което е спряно досъдебно производство № 1006/2021г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.пр.№ 19873/2021г. по описа на СРП. В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като към настоящия момент са били събрани достатъчно на брой доказателства, които да обусловят търсенето на наказателна отговорност спрямо ххххх. Излагат се възражения, че не е налице основание за спиране на досъдебното производство, като се иска неговата отмяна.

Съдът като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и въз основа на данните по делото и закона счита, че макар и подадена в срока по чл.244, ал.5 от НПК,жалбата е процесуално недопустима, тъй като не изхожда от легитимирана страна.

В цитираната процесуална норма е изрично отразено, че правото на обжалване на постановлението за спиране на наказателно производство е изчерпателно изброено, като същото не търпи разширително тълкуване. Сред овластените с това право лица са обвиняемия, пострадалия и неговите наследници. Видно от данните по делото е, че жалбоподателката М. М. – К. е била разпитвана неколкократно като свидетел в хода на разследването, 1 включително и пред съдия. При всичките си показания същата е признавала, че отнетите пари и вещи са били собственост на нейния баща – свидетелят х х х (сумата от 6000 лева) и на нейния съпруг ххххх (златен пръстен и гривна). На въпросните лица са били разяснени правата им на пострадали в наказателното производство и са разпитани в качеството им на свидетели. В депозиране на показания от страна на свидетеля ххххх на 01.07.2021г. пред разследващ полицай се посочва, че по –голямата златна гривна и по – големия златен пръстен бяха мои“ (очевидно фиксирайки отнетите вещи, предмет на разследването). Същевременно в показанията си от 01.07.2021г. свидетелят ххххх потвърждава изявленията в показанията на свидетелката М. М. - К., че ,,парите му от 6 000 лева, които бил спестил от пенсията, му липсвали“. В своите показания като свидетел, жалбоподателката никъде не посочва, че е фактическа власт върху обектите на посегателство, а напротив – признава, че такава е била упражнявана единствено от нейните двама роднини.

При разпита си от 29.06.2021г. М. М. - К. заявява, че на 23.06.2021г. баща й е бил казал, че му липсват пари от нощното шкафче, които са около 6 000 лева. Гривната и пръстена на мъжа и, въпреки че са се намирали в нейната стая, са били собственост на ххххх. В същия разпит се признава, че ,,парите на баща ми, както и гривната и пръстена на мъжа ми си бяха по местата …“. От протокола за разпит от 01.07.2021г. се установява, че свидетелката М. – К. потвърждава обстоятелството, касаещо собствеността на златните предмети заявявайки, че ,,гривната и пръстена на съпруга ми със сигурност ги видях, че са при него на дата 05.06.2021г. Златните накити са били на ръката му, защото ходил на златар, за да ги ремонтира“. В показанията си пред съдия, дадени на 14.12.2022г. по ЧНД № 15888/2022г. по описа на СРС свидетелката поддържа твърденията, че принадлежността на отнетите пари и златни накити е била на други лица заявявайки, че ,,от пенсията на баща ми липсват около 6000 лева, както и че липсват на съпруга и пръстен и златна гривна“. При всички депозирани от М. М. – К. показания са изнесени фактически обстоятелства, че нейният баща и съпруг са единствените хора, упражнявали реална фактическа власт върху отнетите пари и златни вещи. Следователно няма как жалбоподателката да има процесуалната фигура на пострадало лице, имащо право да обжалва постановлението за спиране на наказателното производство, при положение, че самата тя не излага твърдения в тази насока. Видно от материалите по 2 делото е, че веднъж същото е било спирано, като именно по жалба на ххххх съдия при СРС е разгледал жалбите им като допустими и се е произнесъл с определение, постановено по ЧНД № 5923/2022г. по описа на СРС. От друга страна в досъдебното производство липсват доказателства, от които да се установи, че свидетелката М. – К. има съпричастност от отнетите пари и вещи. В ППВС № 6/71г. и Решение № 116 – 03г.- II е прието, че чуждата вещ, предмет на кражба, може да бъде отнета и от несобственика и, стига да упражнява фактическата власт върху нея в момента на отнемането й. По досъдебното производство отсъстват подобни данни още повече, че такива изобщо не се доказват от разпитаните свидетели.

Предвид гореизложеното съдът счита, че жалбоподателката няма фигурата на ,,пострадал" по смисъла на чл.244, ал.5 от НПК, поради което и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Г. М. – К., с ЕГН:

********** с адрес: ххххх против Постановление на прокурор при СРП от 28.04.2023г. за спиране на досъдебно производство № 1006/2021г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.пр.№ 19873/2021г. по описа на СРП и прекратява съдебното производство по ЧНД № 1831/2024г. по описа на СРС, НО, 111 – ти н.с., като процесуално недопустимо.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3