Решение № 326 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Враца, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500305 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2244/05.05.2023 г., подадена от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, чрез гл.юрисконсулт Д. З., срещу Решение № 86/11.04.2023 г., постановено по гр.дело № 1321/2021 г. по описа на РС - Бяла Слатина, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу Т. Г. П., с ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които по ч. гр.дело №705/2021 г. по описа на РС- Бяла Слатина е издадена Заповед № 92 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно: главница от 06.10.2019 г. до 17.09.2020 г. в размер на 56,66 лева /петдесет и шест лева и 66 стотинки/ за ползвани, но незаплатени вик услуги към "В и К" ЕАД – гр.Бургас за абонатен № ***, за имот находящ се в ***, ведно със законна лихва от 14.04.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода от 27.11.2019 г. до 08.04.2021 г. в размер на 6,78 BGN /шест лева и 78 стотинки/.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с доказателствата по делото, по съображения, изложени в жалбата.

1

Поддържа, че напълно погрешно първоинстанционният съд е отрекъл наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото само поради факта, че партидата за търговския обект е била открита на името на търговеца ЕТ "Агенция България Бяла Слатина - Т. П.", а не на физическото лице Т. Г. П.. Твърди, че ответницата няма различна правосубектност като едноличен търговец и е титуляр на правата и задълженията, произтичащи от търговските правоотношения на едноличния търговец. Позовава се на практика на ВКС.

Искането до въззивния съд е първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции уважени изцяло.

Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна Т. Г. П., чрез особения представител адв.Г. С. Х. от ВрАК, е постъпил отговор, в който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.

В проведеното на 17.12.2025г. открито съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

За въззиваемата страна се явява адв.К. К. – особен представител, който оспорва жалбата, не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Предвид възприемането на установената

2 от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Пред Районен съд - Бяла Слатина е предявен положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумите: главница от 06.10.2019г. до 17.09.2020 г. в размер на 56,66 B G N /петдесет и шест лева и 66 стотинки/, представляваща цена на ползвани, но незаплатени вик услуги към "ВИК" ЕАД- Бургас, с абонатен № *** за имот, находящ се в ***, ведно със законна лихва от 14.04.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 27.11.2019г. до 08.04.2021 г. в размер на 6,78 BGN /шест лева и 78 стотинки/, за които по ч. гр.дело №705/2021 г. по описа на РС - Бяла Слатина е издадена Заповед № 92/04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК

По делото са приети като доказателства: 1. Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.01.2009г. на ЧСИ Б. с рег. № *** по изп.д. № 2008***0400028 и Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.07.2008г. на ЧСИ Б. с рег. № *** по изп.д. № 2008***0400031, от които е видно, че собственик на имотите, находящи се в ***, е ЕТ „Агенция България Бяла Слатина - Т. П.“ ***, ЕИК ***, 2 . искане № 3844/28.11.2011г. до изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД Бургас партидата на двата обекта да бъде прехвърлена на ЕТ „Агенция България Бяла Слатина - Т. П.“; 3. фактури, 4. копие от електронно отчитане показанията на водомера и 5. решения на КЕВР - 4 бр.

В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява безспорно, че собственик е ЕТ „Агенция България Бяла Слатина - Т. П.“. Установява се също, че е извършена услугата, за коята са начислени претендираните суми. В този смисъл възраженията, изложени в отговора на въззивната жалба и в писмена защита на въззиваемата страна - чрез назначения особен представител адв.К., се явяват преклудирани.

Основателно се явява направеното оплакване във въззивната жалба досежно правосубектността на ЕТ и физическото лице.

Ноторно е, че признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот. В този смисъл е и цитираната във въззивната жалба съдебна практика, която се явява приложима и относима към настоящият случай.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното 3 решение следва да бъде отменено, а предявените искове изцяло уважени.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззивникът. Такива са претендирани в срок и е представен надлежен списък, поради което следва да бъдат присъдени. При направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд, настоящата инстанция следва да се произнесе. Намира за основателно възражението и счита, че предвид правната и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия 150 лева е справедлив размер.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжен съд - Враца РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 86/11.04.2023 г., постановено по гр.дело № 1321/2021 г. по описа на РС - Бяла Слатина, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Г. П., с ЕГН **********, с адрес по исковата молба: ***, и с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 56,66 лв. главница, представляваща неплатени ВиК услуги на "ВиК" ЕАД гр.Бургас за абонатен № ***, за имот находящ се в *** за периода от 06.10.2016г. до 17.09.2020г., мораторна лихва в размер на 6,78 лв. за периода от 27.11.2019г. до 08.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.04.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. Г. П. с ЕГН ********** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от общо 1225 лева, представляваща направени разноски в производството по настоящето и първоинстанционното дело както следва: 50 лева държавна такса във въззивното производство, 400 лева - внесен депозит за особен представител и 250 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение, 75 лева – държавна такса в първоинстанционното производство, 300 лева – внесен депозит за особен представител в първоинстанционното производство и 150 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от общо 75 лева разноски за заповедното производство - 25 лева държавна такса и 50 лева юридсконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5