Решение № 829 от 29.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Варна, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501349 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова в.гр.д.№1349 по описа на ВОС за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, вх.№ 05246/12.04.2022г., подадена от ВЛ. Ж. Ж., чрез адв .К.Т., длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ЧСИ Станимира Данова, рег.№718 с район на действие района на ВОС по изп.д.

№20207180401057: отказ, постановен на 05.04.2022г. за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен поради неправилно приложение на закона и Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде отменен, като се редуцира адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в наредбата. Излага се, че извършените от адвоката процесуални действия по делото се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на дело, поради което и адвокатското възнаграждение е прекомерно.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

ЧСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК , в които изразява становище за неоснователност на жалбата и излага доводи, че не е налице основание за намаляване на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Изп. д. №20207180401057 е образувано на 30.09.2020г. по молба на ХР. Н. М. А.В.В. подадена чрез адв. Георги Киров, въз основа на: изпълнителен лист издаден от 05.11.2019г. по в.гр.д. № 278/2019г. по описа на Апелативен съд Варна за сумата от 100 000лв., претендирана като част от общо задължение на ВЛ. Ж. Ж. в размер на 251 448,81лв., представляваща размер на погасените задължения на ответника към „Банка ДСК“АД, обезпечен със законна ипотека, при разпределяне на получени суми по публична продан по изп.д. № 202280840003880 по описа на Захари Димитров, на основание чл.155, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018г. до окончателното й изплащане; изпълнителен лист от 14.09.2018г., издаден по гр. д. № 8075/2016г. на ВРС, за заплащане на сума в размер на 297,78лв. разноски пред ВРС и 456,50лв. разноски пред въззивната инстанция, както и 342,50лв. разноски пред ВКС; изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 13641/2018г. по описа на ВРС за сумата от 20,9лв., лихва върху главница от 1

1096,78лв. и законна лихва върху главницата, считано от 10.09.2018г. и 325лв.-разноски.

В молбата за образуване на изпълнителното производство пълномощникът на взискателя е поискал присъждане на направените по делото разноски. За осъществяваните в изпълнителното производство представителство и защита взискателя е представил пълномощно за адвокат Георги Киров и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатения на последния хонорар е в размер на 1965 лв. С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да бъде извършено пълно проучване на имуществото на длъжника, възложил е пълномощия па реда на чл.18 ЗЧСИ по определяне на способа на изпълнение. Изрично е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено към недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр.Аксаково, ул.“Боряна“ №23А.

Видно от преписката по изпълнителното дело до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, съгласно която дължимите в изпълнителното производство суми са: 100 000лв. главница със законна лихва в размер на 25 333,25лв. за периода 24.04.2018г. – 22.10.2020г.; главница 20,09бв., със законна лихва – 4,31лв.;1096,78лв.- неолихвяеми вземания, ,325лв. разноски; 1965лв.-разноски по изпълнителното дело – адвокатско възнаграждение, 7 332,61лв.такси по Тарифата към ЗЧСИ, 129,13лв. – публични вземания в полза на НАП.

По изрична молба, подадена от взискателя е насрочен опис на недвижим имот на длъжника, който е извършен на 23.11.2020г. Изготвено е заключение от вещо лице за определяне на цена на имота, същото е предявено на страните и оспорено от длъжника. Възложено е извършване на нова експертна оценка на пазарната стойност на имота. С протокол от 16.02.2020г. е насрочена публична продан на имота за периода 22.02.2021г. – 22.03.2021г., която е обявена за нестанала с протокол от 23.03.2021г.

Взискателят е депозирал молба за насрочване на втора публична продан. Такава е насрочена с протокол на ЧСИ от 10.05.2021г., като с протокол от 18.06.2021г. за купувач на имота е обявен взискателя за предложената от него цена.

На 22.03.2022г. ЧСИ е изготвил разпределение на основание чл.495 и чл.460 ГПК, което е предявено на страните на 01.04.2022г.

Длъжникът е депозирал възражение с което е заявил, че приетото като разноски по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което е отправил искане, същото да бъде намалено.

С постановление от 05.04.2022г. ЧСИ е отказал редуциране на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Жалбата е допустима: Подадена е в срок, от лице легитимирано да обжалва изпълнителните действия, с качеството на длъжник в производство, срещу акт на ЧСИ, с който той се е произнесъл по направено искане за намаляване на разноски и претендиран адвокатски хонорар в изпълнителното производство, като е отказал да го намали.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 ГПК в изрично посочените хипотези. Разноските в изпълнителното производство не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство, с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за такси и други разходи. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, насрещната страна може да иска от съда да присъди понисък размер на претендираното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, като съобрази фактическата и правна сложност на делото. Преценката за правната и фактическата сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства определящи правната и фактическата сложност на делото. В случая от данните по делото се установява, че в рамките на образуваното изпълнително производство взискателят освен молба за образуване на делото е подавал изрични молби за прилагане на определени изпълнителни способи, молба за извършване на повторна публична продан, получавал е съобщения за извършени от ЧСИ изпълнителни действия е за предявяване на протоколи от публична продан и разпределение на постъпила по делото сума. Ето защо се налага извод, че 2 извършените до момента действия от страна на процесуалния представител на взискателя не се изчерпват само с подаване на молба за образуване на делото. Следва де се има предвид, че, изпълнителното производство е на такъв етап, че не може да се прецени какви действия ще бъде необходимо да се предприемат за удовлетворяване на взискателя и с каква фактическа и правна сложност окончателно ще се характеризира делото, за да се направи извод за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по него. Независимо от интереса по делото, в случая, предвид поведението на длъжника делото е висящо и е налице възможност да се предприемат последващи действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел събиране на вземането, поради което и не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за прилагане на разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл.10 от НМРАВ предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, възнаграждението е в размер на 200лв. за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство и защита и съдействие на страните на страните и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния казус адвокатското възнаграждение, платено от взискателя обхваща хипотезите на чл.10, т.1 е т.2, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г., тъй като изпълнителното дело има за предмет събиране на парично вземане в размер на 126779лв. Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. по дела с материален интерес от 100 000лв. до 1 000 000лв., минималният размер на възнаграждението е 3 530лв. плюс 1% за горницата над 100 000лв. е 1899лв., т.е. заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, доколкото за да е налице прекомерност следва да е налице явно несъответствие между минималния размер и реално заплатеното възнаграждение, съпоставено с действителната и правна сложност на делото. Ето защо направеното от длъжника възражение за прекомерност се явява неоснователно. От представените доказателства по изпълнителното дело е видно, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение, с която е определен и размера на разноските за адвокатско възнаграждение, в срока за доброволно изпълнение и към момента на извършване на разпределението на постъпили по делото суми и постановяване на отказа от СИ за намаляване на адвокатското възнаграждение, длъжникът не е предприел никакви действия с цел удовлетворяване паричните вземания, поради това не може да се направи извод за ниска степен на фактическа и правна сложност на делото, обосноваващ редуциране на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата вх.№ 05246/12.04.2022г., подадена от ВЛ. Ж. Ж., чрез адв.К.Т., срещу отказ на ЧСИ Станимира Данова, рег.№718 с район на действие района на ВОС по изп.д. №20207180401057, постановен на 05.04.2022г. за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4