Решение № 1115 от 31.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Варна, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501258 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на Ц. Г. Ц. чрез адвокат П. Б. и на Г. Н. Ц. чрез адвокат В. А. против решение № 1296 от 14.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 9290 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, девети състав.

Ц. Ц. обжалва така постановеното решение в частта, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на децата Д. Ц. Ц. и С. Ц.

Ц. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба на Ц. се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че от страна на въззивника не са извършени действия, имащи характер на каквото и да е било домашно насилие, нито срещу Г. Ц., нито срещу двете деца.

Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че майката е тази, която упражнява системно емоционално и психическо насилие спрямо децата, създавайки и поддържайки конфликта между страните и въвличайки децата в него.

Първоинстанционният съд, без да направи достатъчно ясно разграничение между индивидуалния принос на всеки от родителите в конфликта, е приел механично, че и двамата са еднакво отговорни. От събраните по делото доказателства не е установено, че децата са държани против волята им, камо ли заключени. В нито един момент не е съществувала реална опасност за емоционалното и психическо състояние на децата по време на посочения период. От заключението на вещото лице е видно, че майката влияе върху нагласите на децата спрямо баща им, които приемат, че поради преимущественото съжителстване с нея е естествено да възприемат гледната й точка.

След просторен анализ на констатираното посредством събраните пред първата инстанция доказателства въззивникът намира, че се налага извод, че не само не е 1 упражнил насилие спрямо майката или децата, а предприетите действия са пряко обусловени от изпълнението на режима на лични контакти. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна чрез адвокат В. А., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Г. Ц. обжалва решението в частта, с която е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; както и в частта, с която е оставена без уважение молбата й в лично качество и като майка и законен представител на децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. за налагане на мерки за защита спрямо нея и двете деца от ответника и баща на децата Ц. Г. Ц. в останалата й част.

Във въззивната й жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно, което е породено от липса на съображения и мотиви поотделно и в съвкупност по събраните доказателства, а е изложена фактическата обстановка без мотивировка. Набляга се, че е налице съдебно признание от ответника, че не е спазил режима на лични отношения и е задържал децата извън него, а от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че бащата е отнел телефоните на децата, лишил ги е от контакт с майката, че непрекъснато е пътувал с тях въпреки желанието им да се приберат в дома на майката, като така е стресирал децата и Ц.. Също така е констатирано нарушение на заповедта за незабавна защита и физическо насилие от страна на Ц. над Ц. и детето С.. Също така се намира, че необосновано съдът приема, че майката е извършила действия спрямо двете деца, независимо от заключението на СППЕ. Сочи се, че освен липсата на мотиви по доказателствата, същите не са и правилно интерпретирани, необсъдени са и се е стигнало до грешни, повърхностни и неверни изводи в противоречия с доказателствата. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна чрез адвокат П. Б., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, като е образувано по молба на Г. Н. Ц., действаща в лично качество и като майка и законен представител на децата Д. Ц. Ц. ЕГН ********** и С. Ц. Ц. ЕГН ********** за налагане на мерки за защита спрямо молителката и двете деца от ответника и баща на децата Ц. Г. Ц..

С протоколно определение от 09.09.2024 г. районният съд е приел за съвместно разглеждане на основание член 211 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗЗДН подадената на 09.08.2024 г. от Ц. Г. Ц. в качеството му на законен представител на 2 децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. насрещна молба за налагане на мерки за защита спрямо децата от ответницата Г. Н. Ц. по член 5, алинея 1 от ЗЗДН.

В първоначалната молбата се твърди, че Г. Ц. и Ц. Ц. са бивши съпрузи, като от преустановената им към настоящия момент брачна връзка са родени двете деца – Д. и С.. Към момента отношенията между родителите били влошени, в резултат на което било заведено и гражданско дело за уреждане на въпросите досежно отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, като в производството по член 59, алинея 9 от СК съдът постановил решение, по силата на което упражняването на родителските права било предоставено на майката; местоживеенето на децата било постановено да е при майката; на децата бил определен режим на личен контакт с другия родител и в полза на децата била присъдена издръжка, платима чрез майка им. Ответникът не е изпълнявал постановения режим на личен контакт с децата, доколкото не се е съобразявал с графиците, проявявал агресия, обиждал и заплашвал.

На 22.07.2024 г. около 19,30 часа в град В. - ул. „В. Г.“ № ** пред дома на ответника последният отказал да върне двете деца на майката, които били при него за осъществяване на режима на личен контакт, определен от съда в производството по член 59, алинея 9 от СК. Ответникът държал децата против волята им, заключени, с което нарушавал съдебното решение в частта досежно режима на личен контакт.

Отказал на майката достъп до децата, включително на служителите на МВР от 05 РУП към ОД на МВР - В.. Сочи се, че с тези действия ответникът е осъществил психически и емоционален тормоз над децата и тяхната майка. Детето Д. писало по мобилния телефон на майката си, че иска да се прибере, но баща й не я пуска и тя се чувства стресирана, страх я било и била притеснена. Твърди, че описания случай предизвиква страх за живота и здравето на молителката и децата, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по ЗЗДН.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорват твърденията на молителката, че с ответника са бивши съпрузи, както и че от преустановената им брачна връзка са родени двете деца; че към момента отношенията между родителите са влошени, в резултат на което е заведено и гражданско дело за уреждане на въпросите досежно отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, като в производството по член 59, алинея 9 от СК съдът постановил посоченото погоре решение. Ответникът в отговора си оспорва да е осъществявал актове на насилие спрямо двете деца. Твърди, че е осъществил режим на личен контакт с децата в рамките на определения от съда.

В насрещната си молба ответникът твърди, че не той, а майката на децата е осъществила акт на насилие спрямо двете деца, като твърди, че е упражнявала системен психически тормоз над децата, който тормоз е довел до проявата на синдрома на родителско отчуждение, което твърди, че е тежка форма на насилие над децата, тъй като те се отчуждават от техния родител, което е в разрез с личното им право на семейство и живот. Твърди, че нарушаването на личната свобода и личните права, а в случая правото на лични отношения между баща и деца, също е форма на домашно насилие и сочи, че този факт е признат от молителката в протокола от предходно съдебно заседание, на което не е даден ход на делото, доколкото същата сама е заявила, че всеки ден е ходила пред къщата на бащата, като Ц. твърди, че майката се е опитвала да прекрати ваканцията му с децата. Сочи, ме настоящото производство представлява злоупотреба с право и целта е да отчужди децата от баща им. Излага, че от 15.08.2024 г., тоест момента, в който децата са върнати на майката, същият отново не ги е виждал, нито чувал, включително не е могъл да изпълни и 3 задължението си към своята майка – бабата на децата по бащина линия, която има собствен режим на лични отношения всяка година от първи до шести септември.

Моли за отхвърляне на първоначалната молба и за уважаване насрещната молба за налагане на мерки за защита.

С протоколно определение от 09.12.2024 г. съдът е приел за съвместно разглеждане на основание член 15, алинея 3 от ЗЗДН подадената в устна форма в рамките на открито съдебно заседание молба на Г. Ц. в лично качество и като законен представител на детето С. Ц. против Ц. Ц. за осъществен акт на насилие, което се изразява в твърдението, че на 06.12.2024 г. С. Ц. се е обадил на мобилния телефон на Г.

Ц. и е казал, че баща му Ц. Ц. не е отишъл в училището да го вземе в 16,50 часа, когато свършват учебните му занятия. Майката отишла и е взела С., който се обадил по телефона на баща си да отиде да го вземе от техния дом. Около 17,20 часа С. и Г. били на улицата пред блока и, прибирайки се, видели, че колата на Ц. Ц. била паркирана отпред. Той изскочил от нея, грабнал ръката на грабнал ръката на С. и започнал да го дърпа от Г. със сила. Тя се опитала да хване детето, но Ц. отново я блъскал и натикал детето в колата, блъснал я и трети път, преди да се качат в автомобила и да потеглят рязко.

С протоколно определение от 10.02.2025 г. съдът е приел за съвместно разглеждане на основание член 15, алинея 3 от ЗЗДН подадената молба от 17.12.2024 г. от ответника Ц. Г. Ц. против Г. Н. Ц., в която е обективирано твърдение за осъществен акт на домашно насилие на дата 06.12.2024 г. под формата на психическо и емоционално насилие над детето С. Ц., изразяващ се в отчуждаващо поведение от страна на Г. Н. Ц. спрямо бащата Ц. Г. Ц..

Дирекция „Социално подпомагане“ Варна в депозирано писмено становище поддържа, че спрямо децата е предприета мярка за закрила по член 4, алинея 1, точка 1 от ЗЗДт – „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“. През месец ноември 2024 г. постъпили заявления от Ц. Ц. и Г. Ц. за ползване на социални услуги в общността. В тази връзка на 04.12.2024 г. били издадени направления, като родителите и децата били насочени да ползват социални услуги в общността „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“ и „Терапия и рехабилитация“, предоставяни от ЦОП „У.“ към КСУДС – В.. Предстояло на семейството да бъде оказана подкрепа от екип от специалисти по издадените направления.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Г. Ц. твърди два акта на домашно насилие: на 22.07.2024 г. в град В. по отношение на нея и децата са осъществени актове психо-емоционално насилие от ответника Ц. Ц., с който са бивши съпрузи, доколкото същият не е изпълнил режима на личен контакт с децата и не ги е върнал, както следва по съдебното решение, а е държал децата против тяхната воля, а на 06.12.2024 г. в град В. по отношение на нея и само на детето С. са осъществени както актове на психо-емоционално насилие, така и на физическо насилие от страна на ответника Ц. Ц., изразяващи се в издръпване на детето от ръцете на майката и избутване на последната.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a134e79-d269-4ca0-8cfa-7f025b956747