Решение № 1380 от 25.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1931/2024
- Вид
- Решение № 1380
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 11.01.2025
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 изр. второ · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1380 гр. В., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110201931 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба предявена от „Фрея 8” ЕООД, против Наказателно Постановление № 763135- F758659/ 26.03.2024г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Фрея 8” ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради което е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна моли отмяна на наказателното постановление. Сочат се множество нарушения на процесуалните правила и се излага твърдение, че нарушението не е извършено.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от процесуален представител.
ВъззИ.емата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззИ.емата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено 1 от фактическа страна следното:
На 15.02.2024г. св.К. и И., служители на ТД на НАП, в изпълнение на служебните си задължения, решили да извършат проверка на търговски обект „Груминг студио“, стопанисвано от възз.дружество, находящо се в гр.В., ТК М. За целта те се насочили към търговския обект, който се намирал във фургон с още един търговски обект – фризьорски салон. След като влезли през входната врата водеща към двата обекта двамата служители на НАП В. се насочили към помещението стопанисвано от въз.дружество. В този момент от фризьорския салон излязла Русчукова управител на възз.дружество и ги попитала дали може да им бъде полезна с нещо, след което влезли в помещението на груминг салона. След като влезли в салона свид.К. и И. се легитимирали и извършили проверка. Било установено, че обекта се стопанисва от „Фрея 8” ЕООД .
В обекта имало монтирано от монтираното в обекта фискално устройство модел модел Daysi Perfect S01, вер.1.0 с ИН на ФУ:ОУ565998 и с ИН на ФП:36747971.. За целта на проверката бил изваден междинен отчет № 000104/15.02.2024г от ФП съгласно който, дневният оборот на обекта е в размер на 35,00 лв..
По искане на проверяващите управителят на въз.дружество изброил фактическата наличност в касата на обекта която била в размер на 130,00 лв., съгласно изготвения лично от нея опис на паричните средства.
След извършена фактическа и документална съпоставка на паричните средства е била установена положителна разлика от 95лв., което нарушавало отчетността на касовата наличност, където освен случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност се отразява в касовата книга в момента на извършването и. Към касовата наличност не била отчетена сумата от 95 лева.
Т.к. това нарушавало реда за отчитане на касовата наличност, срещу търговеца бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис на представител на въззивника. Срещу АУАН постъпили възражения. АНО ги разгледал, но не констатирал спорни обстоятелства и издал обжалваното НП.
АНО приема, че установената промяна в касовата наличност е в размер на 95,00 лв., представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. Фискалното устройство притежава функциите служебно „въведени/изведени" суми.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели К. и И., които са установили адм. нарушение явяващо се в неотразяване на сумата от 95 лева. Съдът изцяло кредитира, писмените доказателства – материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за проверка, заповед за компетентност.
И двамата свидетели са категорични, че при влизане в обекта не са били уведомени, че същият не работи. Напротив били са посрещнати от работещ там служител. Фактическата касова наличност е била изброена от представляващия възз.дружество и работещ в обекта, която лично е съставила описа на парични средства, които е изброила. Фактът, че при влизане на проверяващите същата е правила процедура във фризьорския салон с когото се помещават в един обект не е попречило на извършваната проверка.
Абсурдно е твърдението, че проверяващите са били оставени сами в обекта да си извършват проверката, това се опровергава от съставения саморъчен опис на парични средства от Русчукова и представените на проверяващите дневен отчет от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Поради това и съда не кредитира показанията на свид.Белева.
Освен това същата бе задължена в подкрепа на посочените от нея факти да представи дневните си касови отчети от деня на проверката за да се установи дали за твърдяната процедура на Русчукова е издаден касов бон, но такИ. не бяха представени.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Било констатирано, че въззивното дружество, не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в касовата начална сума въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на ФУ, чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.
За констатираното бил съставен акт за административно нарушение, като актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на 3 представляващ въззивника, след което АНО издал атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен органдиректора на ТД на НАП- В., съгласно заповед на Изпълнителния Директор на НАП.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 185 ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС .
Съдът намира, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Съдът не установи обстоятелства, които да изключват отговорността.
Субект на нарушението е търговец, поради което не подлежи на изследване въпросът за вината.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За неизпълнение на това задължение чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС 4 предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 1000лв до 4000лв, когато нарушението не води до неотразяване на приходи.
Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това т.е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата.
Отразяването става чрез една от операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на промяната. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата използващи ФУ и имат за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
В конкретния случай безспорно е установено, че при извършената проверка е установена разлика между фактическа наличност в касата и тази разчетена от ФУ / разлика от 95лв. /. Тази стойност не е била отбелязана във ФУ и търговецът не изпълнил задължението си по чл.33, ал.1 от Наредба № Н33/13.1.22006г. Така посоченото правна норма е императивна, като се регистрира и отбелязва всяка промяна, като е без значение е какво е основанието.
По делото въззивната страна не изведе възражение по фактите и причините за установената неточна касова наличност. Нарушението е описано по начин даващ възможност на страната да разбере какво нарушение и е възведено.
По направеното възражение, че към момента на започване на проверката 5 обекта не е работел, съда счита същото за неоснователно по следните съображения. На първо място проверката е извършена в работно време на обекта. След влизане на проверяващите в обекта те са били посрещнати от работещата в него. Независимо, че към момента на влизане на проверяващите в салона е нямало клиенти, съответно не са били извършвани процедури, то по никакъв начин обекта не е бил затворен и с прекратено работно време.
Незабавно след влизане на проверяващите в обекта работещата в полза на въз.дружество е излязла от другия обект и се е насочила към тях с въпроса дали може да им е полезна и да си запазят час. Това, че тя в работно време е решила да си направи процедура във фризьорския салон с когото се помещават в една обща барака, не означава, че салона за груминг е затворен. В тази посока е факта, че не е имало табела указваща, че обекта не работи както.
В същата посока следа да се разгледа и обстоятелството, че фискалното устройство монтирано в обекта е приключено за деня в 19.40 часа, когато именно обекта е приключил работа. Дори и да се приеме, че по време на проверката работещата в обекта е ползвала почивка, това не изключва задължението касовата наличност да е идентична на дневния оборот отразен на фискалното устройство на монтирано в обекта, щом не е приключен дневния отчет на фискалното устройство.
Предвид горното правилно са отнесени фактите към правните норми и правилно е определен субекта на нарушението.
Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество, чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. В този смисъл възраженията за липса на виновно поведение у нарушителя са неоснователни.