Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5389 от 11.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 891/2025
Вид
Решение № 5389
Подписан
11.08.2026
В сила
10.10.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12 · Закон за общинската собственост
  • чл.171 ал.1 т.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • чл.211 ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • чл.216 ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • чл.219 ал.2 т.2 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • чл.62 ал.11 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 5389 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100500891 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника 125 СУ „Боян Пенев“ срещу решение от 09.08.2024 г. по гр.д. №67267/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. М. Г. на основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД сумата от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /увреждане на здравето, болки и страдания/, ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното плащане, настъпили от счупване на дясна лакътна става при падане от метална тръба в двора на училището в час по физическо възпитание и спорт на 30.11.2021 г., както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че не е налице противоправно поведение на лице, на което е възложил работа – на учителя по физическо възпитание. Поддържа, че не е налице и причинно-следствена връзка между соченото противоправно поведение и настъпилите вреди, тъй като процесното травматично увреждане е в резултат на случайно събитие. Твърди също, че присъденото обезщетение е прекомерно. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. М. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран от А. М. Г. с искова молба, с която срещу 125 СУ „Боян Пенев“ е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в 1 резултат на падане по време на час по физическо възпитание и спорт на 30.05.2023 г. поради действия и бездействия на персонала на ответното училище, изразяващи се в излагане живота и здравето на учениците в часа по физическо възпитание поради нарушение разпоредбата на чл.219 ал.2 т.2 ЗУПО и неподдържане на спортните съоръжения и изправно и неопасно състояние.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение на негови служители, както и че са изложени и основания, навеждащи отговорност по чл.50 ЗЗД относно спортното съоръжение, както и че не могат да се съвместяват отговорността по чл.49 ЗЗД и отговорността по чл.50 ЗЗД.

Въззивният съд приема, че предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл.49 ал.1 вр. чл.45 ЗЗД. Отговорността по чл.50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват, или на лицата под чиито надзор е тя. Както е изяснено в ППВС №4/1975 г., когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Ако обаче причинените от вещ вреди на трети лица не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното и съхраняване или други човешки действия, отговорността е по чл.45, съответно чл.49 ЗЗД. Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.45 ЗЗД.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. Съобразно константната съдебна практика /ППВС №7/1959 г. и др./ юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД, но не и на основание чл.45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица /в този смисъл и т.7 ППВС №7/1959 г./. Отговорността по чл.49 ЗЗД е насочена срещу възложителя на работата, като при вреди от действията/бездействията на много и различни служители отговорността на възложителя остава цялостна за общия резултат.

С обжалваното решение от 09.08.2024 г. СРС, 41 състав, е приел, че не е налице противоправно поведение от страна на ръководството на ответното училище, свързано с поддържане на процесното съоръжение, както и че не е положена необходимата грижа за безопасно осъществяване на обучителния процес в часа по физическо възпитание и спорт от страна на учителя, поради което и е уважил изцяло предявения осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД.

С решение от 13.12.2024 г. СРС, 41 състав, е приел, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение от 09.08.2024 г., като е приел, че в мотивите на съдебния акт е формирал воля за неоснователност на предявения осъдителен иск на главното заявено основание /ответното училище противоправно не е предприело мерки за обезопасяване на процесното съоръжение/, за което е пропуснал да се произнесе с диспозитив, с който да отхвърли предявения иск на това основание, тъй като искът е уважен на евентуалното основание, поради което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка.

По решението по чл.247 ГПК:

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно поради следното:

2

Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил извод във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Или очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението, като данни, относно наличието на очевидна фактическа грешка, следва да се черпят от мотивите на решението.

Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда.

Поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда или недопустимо е в това производство да се иска допълване на решението или коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение №321/26.09.2012 г. по гр.д. №54/2012 г. на І ГО, решение №50055/29.05.2023 г. по т.д. №2018/2022 г. на І ТО и др.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка образува едно цяло с основното решение. Силата на пресъдено нещо на това решение обаче касае наличието на несъответствие между действителната воля на съда и изразената в диспозитива на основното решение, поради което и от значение са правните последици на самата поправка или значението и за процесуалните отношения между страните. Поради което и ако приеме, че не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение, постановено по реда на чл.247 ГПК /така решение №245/22.10.2012 г. по гр.д №277/2012 г. по описа на ВКС, ІІ ГО/.

В настоящия случай изводът на първоинстанционния съд за наличие на очевидна фактическа грешка е процесуално незаконосъобразен, тъй като той не е мотивиран и обективно не е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на постановеното решение и нейното външно отразяване в диспозитива – съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като в мотивите е приел, че е налице неположена необходимата грижа за безопасно осъществяване на обучителния процес в часа по физическо възпитание и спорт от страна на учителя, както и че не е налице противоправно поведение от страна на ръководството на ответното училище, свързано с поддържане на процесното съоръжение. Отговорността по чл.49 ЗЗД, както и вече бе посочено по-горе, при твърдения за вреди от действия/бездействия на много и различни служители отговорността на възложителя остава цялостна за общия резултат, т.е. налице е един иск.

Поради изложеното, решението да поправка на очевидна фактическа грешка се явява неправилно и следва да бъде отменено.

По първоначалното решение:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в 3 жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но поради следното:

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа, 2/ осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /така ППВС № 9/1966 г./. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл.45 ал.2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието и не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

За основателността на иска за вреди в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на работници или служители на ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

По делото не е спорно и е установено при условията на пълно и главно доказване, че на 30.05.2023 г. в час по ФВС ищецът е паднала в двора на училището от метална тръба на около 40 см. от земята и е получила травматично увреждане – счупване на долния крей на хумеруса, закрито, като и е проведено оперативното лечение – репониране на фрактурата и фиксиране с киршнерови импланти, и е поставена моделирана гипсова шина.