Решение № 175 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100503826 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1043 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. №28045 по описа за 2021 г. на СРС, 155 състав, е отхвърлена предявената искова претенция на Л. Т. Т. срещу „Софийска вода“ АД с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установена дължимост на сумата от 1250 лв., представляваща част от обща сума в размер на 3723.74 лв., начислена за периода 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. за имот, находящ се на адрес: с. Волуяк, ул. „******* на ъгъла с ул. „Карамфил“, с абонатен номер *******, като съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на същото. Твърди, че не се намира в облигационни отношения с ответника, че последният не е доставил процесната услуга, както и че е настъпила погасителна давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковата претенция- уважена.

1

Не е постъпил отговор на първоинстанционнното производство. въззивната жалба от ищеца в

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че титуляр на партида с клиентски № *******, открита за имот, находящ се в с. Волуяк, ул. „*******, на ъгъла с ул. „Карамфил“, по твърдения на ответника била ищцата, като след извършена справка при ответника установила, че ответникът претендирал от нея заплащането на суми за доставени ВиК услуги на процесния адрес на стойност 3 723,74 лв., начислена за периода от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. Изложени са твърдения за липса на договорно отношение между страните по повод доставяне на ВиК услуги, поради което и ищецът не се явява потребител по смисъла на закона. Оспорва наличието на водоснабдяване на имота. Оспорва спазване на изискванията от ответника за отчитане на общия и на индивидуалния водомер. Изложени са твърдения и за нарушение на Общите условия от страна на ответника. Оспорва се дължимостта на претендираните суми за доставени количества вода. Оспорва се и методиката, по която са били начислявани суми за доставени от ответника услуги. Претендираната от ответника обща сума за процесния период се оспорва като погасена по давност, в която връзка са изложени подробни съображения.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника „Софийска вода” АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, признава предявения иск по основание и размер. Твърди, че в изпълнение на решение по гр. д. № 37479/2020 г. по описа на СРС, 151 състав, били отписани задължения на ищцата. Навежда твърдения, че не е била налице пречка през 2020 г. ищцата да предяви отрицателен установителен иск за цялата сума, като с предявяването на частични искове се целяло присъждане на адвокатско възнаграждение и неколкократно възлагане на разноски в тежест на ответното дружество, в която насока излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От всички представени и приети писмени доказателства- в това число заверен препис от протокол № КНВ 0016355 от 30.05.2018 г., писмо от 09.12.2019 г., констативен протокол № 5118 от 21.08.2020 г., фактура № 0081402120 от 08.06.2018 г., контролен лист №ЕНВ 0115652/15.05.2018 г., контролен лист №ЕНВ 0115698/20.06.2018 г., в които като титуляр за процесния обект е посочена ищцата, се установява, че на името на ищцата е бил открит клиентски № ******* за обект, находящ се на адрес: с. Волуяк, ул.

„*******, на ъгъла с ул. „Карамфил“. Съгласно публикуваните на сайта на „Софийска вода“ АД Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, ищцата се явява потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник.

Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия.

По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложение за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.

3

Както правилно е приел първоинстанционният съд съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите условия и да издава фактури за дължимите суми. С оглед приетите по делото издадена фактура № 0081402120 от 08.06.2018 г. по протокол № КНВ 0016355 от 30.05.2018 г., подписан от представители на ответното дружество и от ищцата, според които са налице просрочени задължения на Л. Т., за обект клиентски № ******* за периода от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. на стойност 3 187,84 лв. с включено ДДС, съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и стойността на предоставените услуги.

Не се спори, че задълженията за заплащане на предоставените В и К услуги са периодични такива и за същите следва да се прилага специалната 3годишна давност, по аналогия с възприетото в решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на ВКС, ТК, по реда на чл. 290 ГПК, ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД.

Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, който правен извод е последователно проведен с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съответно решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т.О., решение № 173/28.10.2010 г. по т. д.№ 1095/2009 г. на ВКС, II Т.О.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В настоящия случай същите са обетивирани във фактура № 0081402120 от 08.06.2018 г., /издадена при хипотезата на чл. 50, ал. 1 вр. чл. 49 от Общите условия/ със срок за плащане 08.07.2018 г. Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното плащане или това е 09.07.2018 г. Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 19.05.2021 г. тригодишната погасителна давност не е изтекла по отношение на вземането.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, 4 решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от страна на въззиваемото дружество не е заявена.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1043 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. №28045 по описа за 2021 г. на СРС, 155 състав, е отхвърлена предявената искова претенция на Л. Т. Т. срещу „Софийска вода“ АД с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установена дължимост на сумата от 1250 лв., представляваща част от обща сума в размер на 3723.74 лв., начислена за периода 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. за имот, находящ се на адрес: с. Волуяк, ул. „******* на ъгъла с ул. „Карамфил“, с абонатен номер *******.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5