Решение № 83 от 22.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. ХАСКОВО, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245600600019 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 313 и сл. в глава ХХІ от НПК.

С присъда № 26/14.11.2023 г. ,постановена по НОХД № 350/2023 год., Районен съд – Свиленград е признал подсъдимия И. Б. ,***** гражданин за виновен в това, че на 28.04.2023 година на ГКПП „К. А.” – шосе, област Х., съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ за самоличност (******* задграничен паспорт № ********* на името на И.П., роден на ********** година в град Н.С., Република С.), като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност ,поради което и на основание чл. 316, вр.чл. 308, ал.

2, вр.ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода ” за срок от 15 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил определеното наказание „лишаване от свобода” с една трета и определил окончателния размер на наказанието „лишаване от свобода” на 10 месеца,чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК 1 отложил за срок от 3 годин и. Със същата присъда съдът се произнесъл относно веществените доказателства по делото и възложил на подсъдимия направените по делото разноски .

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия адв.Н. П. , който я обжалва в срок само в частта на наложеното наказание ,чиито размер намира за явно несправедлив. Налице били смекчаващи индивидуалности ,оправдаващи занижаване на наказателната отговорност на подсъдимия .В допълнителното изложение към жалбата се релевират и развиват доводи за явна несправедливост на наложеното наказание ,като не били отчетени наличните многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства . Последните аргументирали определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.4,вр.чл.55 от НК ,като отправеното искане към въззивната инстанция е за изменение на присъдата и налагане на наказание „пробация „ с пробационни мерки по вид и размер ,адекватни на стореното.В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв.Г. М. заявява,че се солидаризира с позицията на подсъдимия за невиновност по повдигнатото обвинение ,като в хода по същество навежда доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила,поради неспазване на разписания процесуален ред за поправка на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт и липса на основания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК ,явяващи се основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на предходната инстанция.Излагайки аргументи ,че самопризнанието на подсъдимия не се подкрепяло на доказателствата ,събрани на досъдебното производство, моли подзащитния му да бъде признат за невинен от въззивния съд и оправдан по обвинението ,за което е привлечен да отговаря.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Хасково, намира жалбата за неоснователна , а присъдата за правилна и законосъобразна и като такава пледира да бъде потвърдена . Счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е наложил наказание, което съответства на целите на наказанието, предвидени в НК, както относно вида, така и относно размера. С оглед допълнението към жалбата и новото искане на подсъдимия за оправдаването му по повдигнатото обвинение, счита че същото е напълно голословно и не съответства на събраните по делото доказателства в първата инстанция.

2

Подсъдимият И. Б. в съдебно заседание се явява лично и със защитника си адв.Г. М. .Заявява , че поддържа жалбата , но не се признава за виновен ,като направеното пред районния съд признание на фактите от обвинителния акт обяснява със страха социалните служби в страната да не му отнемат децата . В личната си защита и в последната си дума иска да бъде оправдан .

Пред настоящата инстанция не са допускани и събирани нови доказателства.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че същата следва да бъде отменена без да се разглежда делото по същество, поради допуснати от първоинстанционния съд, съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия,които не могат да бъдат отстранени за пръв път от въззивната инстанция, изразяващи се в следното:

Съдебното производство по НОХД № 350/2023г. на РС – Свиленград , е образувано по обвинителен акт на РП – Хасково,ТО Свиленград , с който против подсъдимия И. Б. е повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда.След внасяне на обвинителния акт в съда и образуване на наказателното дело

,определеният съдия- докладчик вместо да изпълни задълженията си по чл.247а ал.2 т. 2 от НПК да насрочи провеждане на разпоредително заседание,е постановил определение в закрито заседание , проведено на 11.07.2023 г. ,с което е прекратил съдебното производство и върнал делото на РП-Хасково ,ТО Свиленград за извършване на превод на обвинителния акт на турски език ,какъвто не бил представен за връчване на подсъдимия – ***** гражданин .С писмо ,постъпило по делото на 12.07.2023г. прокурорът при РП-Хасково ,ТО Свиленград е представил писмен превод на обвинителния акт на турски език ,а ден по- късно на 13.07.2023г. в съда е депозиран частен протест срещу прекратителното определение на съда,с което делото е върнато на прокурора . По постъпилият частен протест,с екземпляр за връчване за подсъдимия съдията-докладчик единствено е разпоредил да се приложи по делото ,без да е предприел действия по размяната му на другата страна . Вместо това с определение от закрито заседание ,проведено на 17.07.2023г. е отменил определението си за 3 прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора ,приемайки че е в процедура по чл.344 от НПК ,в която сам може да отмени прекратителния си акт .Това определение на съда е процесуално недопустимо,защото актът ,с който съдът слага край на съдебното производство , не е от категорията актове, които той сам и по свой почин може да отменя,а подлежи на проверка за законосъобразност по реда на инстанционния контрол пред по-горния нему съд .Всъщност , вместо да администрира постъпилия от прокурора частен протест и изпрати делото на окръжната инстанция за произнасяне по него ,първоинстанционният съд , в нарушение на разписаните процесуални правила /чл.249 ал.3 от НПК/ сам е отменил прекратителния си акт. Отделно от това преди да насрочи и проведе разпоредително заседание по делото, районният съд е прекратил съдебното производство и върнал обвинителния акт на прокурора, което е можел и следвало да стори единствено и само в разпоредителното заседание по делото , а не в предходен етап на образуваното пред него производство, съгласно чл.248 ал.1 т.3 от НПК и по аргумент на чл.247б ал.2 т.2 от НПК. Процедирайки по този начин,първият съд е допуснал нарушения на процесуалните правила ,които са съществени. Друг е въпросът, че дори и да се приеме нарушение на процесуалните правила с прекратяване на съдебното производство и връщане на обвинителния акт на прокурора с определение ,постановено в закрито заседание и в етап ,различен от разпоредителното заседание по делото и последваща недопустима отмяна на това определение от постановилия го съд , същото е неотстранимо понастоящем. След като е отменил определението си за прекратяване на делото ,на

17.07.2023г. съдията -докладчик по делото постановил разпореждане за насрочване на делото в разпоредително заседание с призоваване на страните и връчване на препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК .

В проведеното на

16.10.2023 г. разпоредително заседание, на което присъствали прокурорът , подсъдимият и неговият защитник , при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК от страна на защитата и подсъдимия не е направено искане за разглеждане на делото по някои от особените правила по глави 27,28 и 29 от НПК. Съдът се произнесъл по въпросите ,уредени в чл.248 ал.1 от НПК и насрочил разглеждане на делото по общия ред за с.з.на 14.11.2023г. В това съдебно заседание подсъдимият се 4 е явил със защитника си адв.Н. П. ,който след даване ход на делото е направил искане производството да продължи при условията на глава 27, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК като заявил, че неговият подзащитен изцяло признава всички факти и обстоятелства,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти,чрез разпит на свидетелите и вещото лице . Подсъдимият ,чрез назначения му преводач заявил,че е съгласен с казаното от адвоката ,признава се за виновен ,съгласен е делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие и не желае да се разпитват свидетелите и вещите лица .Въз основа на тези изявления на подсъдимия и защитника, първоинстанционният съд приел ,че разглеждането на делото следва да продължи по реда на глава 27 от НПК ,чл.371 т.2 от НПК , като допуснал предварително изслушване на страните по тази диференцирана законова процедура . Подсъдимият, чрез преводача направил изявление ,че се признава за виновен , признава всички факти ,изложени в обвинителния акт , съгласен е делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие и не желае да се разпитват свидетелите и вещите лица и да се събират доказателства . От своя страна съдът разяснил на подсъдимия правата и по чл.371 от НПК и последиците от направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ,а подсъдимият ,чрез преводача заявил ,че са ясни правата му . Районният съд намерил, че направеното от подсъдимия признание на фактите се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, след което на основание чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.По този процесуален ред на глава 27 в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК е приключило съдебното производство пред районния съд и постановена обжалваната присъда.

Макар да не е наведено във въззивната жалба, оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се поддържа от защитника на подсъдимия в развилото се пред настоящата инстанция производство . То се аргументира с липсата на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК от първоинстанционния съд, като се претендира опороченост в направеното от подсъдимия признание на фактите и неподкрепеност на това самопризнание от събраните по делото доказателства. Такава е и 5 поддържаната от подсъдимия позиция пред въззивния съд на не признаване на вината и фактите ,изложени от обвинението и дадено съгласие за провеждане на облекчена процедура по глава 27 от НПК по причина ,че социалните служби в страната ще му вземат децата. С оглед задължителната съдебна практика / ТР №1/2009 г.на ОСНК на ВКС /, въззивният съд има задължението да провери дали процесуалната дейност на първоинстанционния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на особеното производство – наличните предпоставки за прилагане на диференцираната процедура /действително направеното волеизявление почл.371 т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373 ал.2 и 3 от НПК . За законосъобразното провеждане на обсъжданата процедура е необходимо да са осъществени няколко условия – подсъдимият чрез свободно волеизявление да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; самопризнанието му да е съчетано със съгласието му да не се събират доказателства за признатите факти; самопризнанието да се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Наличието или липсата на посочените законови предпоставки следва да бъде изведено от въззивния съд при проследяване хронологията на разглеждане на делото от районния съд по реда на чл.372 ал.4,вр.чл.371 т.2 от НПК и направените в тази насока изявления от подсъдимия ,който освен това е чужд гражданин и съдопроизводствените действия са извършвани в присъствието на преводач. За да породи присъщото си действие и да послужи като редовно основание за провеждане на съкратено съдебно следствие ,волеизявлението на подсъдимия за това трябва да е изразено ясно и недвусмислено, в резултат на свободна воля ,без условности и резерви от страна на неговия автор. Според отразеното в съдебния протокол от заседанието проведено на 14.11.2023г., процесуалната позиция на подсъдимия да признае фактите ,описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях е била направена преди районният съд да му разясни правата по чл.371 от НПК и последиците от разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие ,след което подсъдимият е заявил само:“ясни са ми правата“. От това негово процесуално поведение , надлежно отразено 6 в съдебния протокол, не може да се заключи, че той е бил наясно с даденото съгласие за развилата се процедура и най-вече с нейните последици, при които защитата му остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт.Това на свой ред рефлектира върху валидността на самото изявление по чл.371 т.2 от НПК и направата на извода , че то е било резултат на самостоятелно формирана воля от страна на подсъдимия,който е бил наясно с развилата се процедура и най-вече с нейните последици.Че подсъдимият не е разбрал последиците от даденото съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК ясно личи от изявленията му пред настоящата инстанция ,на непризнаване на вината,както и непризнаване на приетите от обвинението факти и в частност знанието , че ползваните от него паспорти са неистински . Тази позиция , неотклонно поддържана от подсъдимия в развилото се въззивно производство дори влезе в противоречие с тази на неговия упълномощен защитник ,което наложи на Б. да бъдат разяснени процесуалните му възможности