Решение № 997 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Петя Попова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100505206 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ

Мл.с. ПЕТЯ ПОПОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д.

№5206 по описа на СГС за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. И. Л. срещу решение от 31.01.2023 г., постановено по гр.д. № 7026/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Софийска вода“ АД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.203 ЗВ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 1035, 71 лв., незаплатено задължение заа доставена и потребена вода за периода 27.09.2017 г. - 26.05.2021 г., за имот, находящ се в гр. София, бул. ****, таванско помещение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.10.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, и сумата от 74,04 лв. обезщетение за забава за периода 28.10.2017 г. - 26.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №57732/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

1

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил представени от него счетоводни документи

– фактура

№0098832873/04.07.2020 г. и кредитно известие

№0098838669/27.07.2020 г., за които твърди, че доказват извършено плащане от него в размер на 531,21 лв. към „Софийска вода“ АД. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е предоставял ВиК услуги на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал ВиК услуги в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Спорът в настоящето въззивно производство е съсредоточен върху обстоятелството налице ли е частично плащане на вземания за процесния период - сумата от 531,21 лв.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира изцяло, се установява, че за процесния период са издадени фактури в общ размер на 1704,77 лв. – главница и 124,04 лв. – лихва, като има извършено плащане на 18.12.2017 г. в размер на 43,25 лв., с което плащане са погасени задължения по фактури от мес.10.2017 г. и мес.11.2017 г.

По делото е представено от жалбоподателя кредитно известие

№0098838669/27.07.2020 г., което има характер на счетоводен документ, но не доказва плащане на сумата от 531,21 лв. към ищеца и поради това правилно първоинстанционния съд не го е взел предвид при постановяването на решението. Съгласно разпоредбата на чл.115 ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.

2

Кредитното известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на доставка, за която доставка вече е издадена фактура. То е счетоводен документ, който се издава за коригиране на предишна фактура и се изготвя като доказателството за извършването на тази счетоводна операция.

С оглед липсата на други доказателства за извършено плащане от страна на жалбоподателя, настоящият въззивен състав приема, че плащане по фактура №0098832873/04.07.2020 г. не е извършено, т.е ответникът не е доказал положителния факт на плащането.

Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1393 от 31.01.2023 г., постановено по гр.д.

№7026/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3