Решение № 2574 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2574 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100503833 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 13487/08.07.2024 г. по гр. д. № 20231110166643/2023 г. по описа на СРС, 168 състав е осъден „Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” София, ЕИК: 177477061, гр. София, ул. „Мала планина“ № 36 да заплати на З.

Б. А., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, на основание чл. 200 КТ, сумата от 18 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 27.07.2023г., и призната за трудова злополука с Протокол № 2 от 01.08.2023 год. на работодателят и Разпореждане на НОИ №33359 от 16.08.2023 год., сумата от 999,60 лева представляващи имуществени вреди за заплащането на реконструктивен къс бедрен пирон и сумата от 34,80 лева, представляващи стойност на разходи за потребителски такси, сумата от 420 лв. - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетение за неработоспособност за периода от 27.07.2023г. до датата на исковата молба.

С Решението са отхвърлени предявените от З. Б. А., ЕГН **********, гр. София, ул. **** срещу „Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” София, ЕИК: 177477061, гр. София, ул. „Мала планина“ № 36 искове с правно основание чл.

200 КТ за разликата над присъдения размер от 18 000 лв., представляващи неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 25 000 лева., за разликата над присъдения размер от 999,60 лева представляващи имуществени вреди за заплащането на реконструктивен къс 1 бедрен пирон до пълния претендиран размер от 1666 лева, за разликата над присъдената сума от 34,80 лева, представляващи имуществени вреди, до пълния претендиран размер от 3000 лева, и за разликата над присъдения размер 420 лв. пропуснати ползи представляващи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетение за неработоспособност за периода от 27.07.2023г. до датата на исковата молба до пълния претендиран размер от 700 лева, като неоснователни. С Решението е осъден „Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” София, ЕИК: 177477061, гр. София, ул. „Мала планина“ № 36 да заплати на адвокат Х. С. Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата от 1972,78 лева представляваща възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ. С Решението е осъдена З. Б. А., ЕГН **********, гр.

София, ул. **** да заплати на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” София, ЕИК: 177477061, гр. София, ул. „Мала планина“ № 36 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1160,30 лева разноски в производството. С Решението е осъден „Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” София, ЕИК: 177477061, гр. София, ул. „Мала планина“ № 36 да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 1240 лева, представляваща сбор от държавна такса в производството и изплатени депозити за съдебно-счетоводна експертиза.

Това решение е допълнено с Решение № 15951/21.08.2024 г. постановено по същото дело, като ответникът „Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” е осъден да заплати на З. Б. А. и законната лихва върху присъдения размер главници от датата на депозиране на исковата молба 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Против Решение № 13487/08.07.2024 г. е подадена въззивна жалба с вх. № 260934/14.08.2025 г. от „Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” София в осъдителната част, с което го оспорва поради незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и несъответствие на изводите на съда с установеното от доказателствата. Посочва се, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди на 30 000 лв. тъй като сумата е необосновано завишена и не съответства на вида на травматичното увреждане, интензитета и продължителността на физическите и емоционални болки и страдания на ищцата. Твърди се, че съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, отчитайки поведението на ищцата – неприемане на антибиотик и общоукрепваща терапия, непровеждане на рехабилитация и кинезитерапия. Така ищцата е удължила срока на възстановяване от травмата. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая е в границите на 22 000 лв. – 25 000 лв. посочва се, че неправилно съдът е приел, че ищцата е направила разходи във връзка с лечението на травматичното увреждане в размер на 1666 лв. за реконструктивен къс бедрен пирон и 58 лв. за потребителска такса, а част от този разход, а именно сума в размер на 650,00 лв. е събрана от служители на центъра и е предоставена на последната. Поради това на ищцата следва да се присъди разликата от 1074 2 лв. На следващо място се посочва, че съдът неправилно е уважил иска на ищцата за пропуснати ползи, защото е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която замества трудовото възнаграждение; че определените от съда 40 % съучастие на ищцата не съответстват на тежестта на неизпълнение на задълженията и, като приносът на ищцата се явява на 80%. Въззивникът претендира направените във въззивното производство разноски.

На въззиваемата страна е връчен препис от въззивната жалба, но в законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор. В проведеното пред въззивия съд открито съдебно заседание въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдени в обжалваните части. Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 66643/2023 г. по описа на СРС, 168 състав е образувано по искова молба, подадена от З. Б. А., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, чрез адв. Х. Л., с адрес гр. София, бул. ****, партер, офис 2, срещу „Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” София, ЕИК: 177477061, гр. София, ул. „Мала планина“ № 36, с която се иска осъждането на ответника на основание чл. 200 КТ да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 27.07.2023г., и призната за трудова злополука с Протокол №2 от 01.08.2023 год. на работодателят и Разпореждане на НОИ №33359 от 16.08.2023 год. както и имуществени вреди, изразяващи се в стойността на медикаментозно лечение и терапия - 3000 лв., както и стойността на медицински импланти в размер на 1666,00 лв., пропуснати ползи в размер на 700 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение и обезщетение за неработоспособност за периода от 27.07.2023г. до датата на исковата молба.

Ищцата твърди, че на 01.03.2021 г. е била наета на длъжност „Хигиенист“ по Трудов договор № РД-11-24/01.03.2021 г. в „Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания” София. Една от задачите по длъжностна характеристика като хигиенист била периодично и при необходимост измиване на прозорци, витрини и врати.

Сочи че на 27.07.2023 година по време на работа, докато почиствала прозорец в банята на центъра / находящ се в гр. София, ул. „Мала планина“ № 36/, стола, върху който се била покачила, се преобърнал и при слизане от него, паднала. При падането счупила дясна си тазобедрена става с медицинска диагноза „Пертрохантерно счупване“, закрито. Злополуката била призната за трудова злополука, съгласно Протокол № 2 от 01.08.2023 год. на работодателя и Разпореждане на НОИ №33359 от 16.08.2023 год. В момента на счупването изпитала изключително силна болка в таза и кръста си, която не отшумяла дълго време.

Претърпяла операция на 31.07.2023г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ в отделението по ортопедична травматология, като се наложило да бъде поставен интрамедуларен заключващ пирон с винтове. Изтъква, че извън оперативното лечение, в следоперативния период и дори и към настоящия момент следва да извършва множество рехабилитационни процедури и да 3 приема редица медикаменти. Въпреки това, и до момента - около 6 м. след злополуката, движението е трайно ограничено, и е обездвижена. Сочи, че последиците от травмата не отшумяват, като дори се изострят с времето. След настъпване на трудовата злополука, до настоящия момент и в следствие на уврежданията, настъпили многобройни и значителни допълнителни здравословни проблеми, като: хипертония на сърцето, световъртеж, системни увреждания на съединителната тъкан, абцеси на кожата и дерматит, стенокардия, декубитални рани и пр. Твърди, че изпитва болки, както след операцията, така и от усложненията и заболяванията, настъпили в следствие на злополуката. Налага се да търпи изключителни страдания, което уврежда психиката и разстройва нервната система.

Изключително била затруднена да се обслужва сама, като усилие и болки съпътстват извършването на най-елементарни за човек дейности от бита или лични нужди. Налага се да изразходва значителни финансови средства, за да поддържа живота си в състоянието, в което е, в т.ч. и да наема хора, които ежедневно да помагат с битови задачи. Ето защо намира, че е изпитала значителни имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които моли да бъдат обезщетени. Претендира сторените в производството разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че е налице трудова злополука. Счита обаче че е налице съпричиняване, тъй като работникът проявил груба небрежност. Сочи, че на ищцата е бил прочетен първоначален инструктаж, а впоследствие и периодичен и извънреден инструктаж, с правилата на който тя не се съобразила. Сочи че същата не е била с необходимото работно облекло и обувки. Същата била нарушила правилата за безопасност на работа. На нея не е било наредено да чисти прозорец в банята същият ден. Сочи, че е осигурил безопасни и здравословни условия на труд. Ето защо намира, че съпричиняването следва да е в размер на 80% за ищцата. Оспорва размера на неимуществените вреди. Оспорва стойността на медикаментозното лечение. Сочи, че ищцата е получила обезщетение от държавното обществено осигуряване. Моли за отхвърляне на исковете.

В мотивите на Решение № 13487/08.07.2024 г., първоинстанционният съд е приел, че обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 30 000 лева. Съдът е уважил иска за имуществени вреди, представляващи разходи за медикаментозно лечение, в размер на 1666 лева. Искът за пропуснати ползи е установен по основание и размер от 700 лева. Съдът е намерил, че ищцата е имала задължението при почистване на високи и трудно достъпни места, като прозорци, да използва стълба и да поиска чужда помощ. Ищцата не се е съобразила с това правило, поради което съдът е приел, че е налице груба небрежност, като приносът на ищцата се равнявал на 40%. След приложеното намаление, съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е намален с 40% или до размера от 999,6 лева за заплащането на реконструктивен къс бедрен пирон, а обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на останалите разноски, е намалено до размера от 34,80 лева. Размерът на обезщетението за пропуснати ползи е намалено от 700 лева до размера от 420 лева. Съразмерно с уважената част от исковете, 4 съдът е присъдил на адв. Л. адвокатско възнаграждение в размер на 1972,78 лева. На ответника са присъдени разноски в размер на 1160,30 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.