Решение № 12 от 17.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Ботевград, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря И. Стр. Т. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810101164 по описа за 2023 година

С исковата молба от В. С. П. срещу Б. е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл.

10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клауза по Договор за потребителски кредит № *, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 3320,16 лв.

На 24.08.2022 г. ищцата сключила Договор за потребителски кредит № * с ответното дружество за сумата от 5000 лв. В договора имало клауза, съгласно която искането за кредит подлежало на бързо разглеждане, поради което се дължала сума в размер на 3320,16 лв., или общо 66 % от размера на главницата. Заплащането на тази допълнителна такса „бързо разглеждане“ било включено в месечните погасителни вноски. Твърди се, че така формулираната клауза по чл. 9, ал. 1 от договора е неравноправна, откъдето следвала и нейната нищожност на основание чл. 143, ал. 2, т.

5 от Закона за защита на потребителите. Касаело се за плащане на услуги, които не са извършени. Клаузата не била и индивидуално уговорена, а фигурирала единствено в общите условия (ОУ). Съгл. т. 7.3. от ОУ, бързото разглеждане на искането за кредит означавало разглеждане и произнасяне по документите в рамките на 2 часа от подаването им. Поначало запознаването със стандартния набор от документи в такИ. случаи и преценяването им не изисквало повече от два астрономически часа, поради което неоснователно било разписването на подобна клауза. Излагат се аргументи, че процесната договорна клауза нарушава императивни норми на ЗПК, заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК е нищожна. Акцентира се, че клаузата 1 нарушава закона и добрите нрави. В заключение се иска прогласяване на нищожността на договорната клауза по чл. 9, ал. 1, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 3320,16 лв. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска като неоснователен. Не било налице противоречие с добрите нрави, тъй като неслучайно финансовите институции упражнявали своята дейност под строг контрол и подчинявайки се на установен регулаторен режим.

Изтъква се като аргумент, че страните по договор за кредит разполагат с договорна автономия, произтичаща от чл. 9 ЗЗД. Не отговаряло на истината твърдението, че таксата за бързо разглеждане представлявала скрита възнаградителна лихва. По същество се иска отхвърляне на иска. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Бланкетно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищцата в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на сключения Договор за потребителски кредит № мах_* от 23.08.2022 г., подписан и от двете страни, кредиторът предоставя на кредитополучателя сума главница в размер на 5000 лв., като кредитът следва да се погаси на 24 месечни вноски, всяка в размер на 306,04 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 48,74 % и годишен лихвен процент (ГЛП) 40,04 %. В чл. 2 е разписано, че с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и приема Общите условия (ОУ), неразделна част от договора. В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено следното: „При кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане н искането за кредит е в размер на 3 320,26 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.“ Съгл. Справка за кредитна задлъжнялост от 07.11.2023 г., изд. от БНБ, Централен кредитен регистър, към датата на изготвяне на справката ищцата е просрочила задълженията си по процесния договор между 91 и 180 дни, усвоената сума по кредита е 5000 лв., остатъкът от редовната главница е 2986,06 лв., остатъкът от просрочената главница е 1105,81 лв., месечната вноска възлиза на 306,04 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до 2 следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на атакуваната клауза с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушаване на изискването а добросъвестност от ответника, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика на услугата и потребителя.

Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, като правоотношението има потребителски характер по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Атакуваната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора нарушава нормата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. По – конкретно своевременното разглеждане на искането за кредит е част от дейността на кредитора, действие, което има подготвителен и обслужващ основната дейност характер, поради което за същото не следва да се събират такси и комисионни, тъй като се касае за действия по усовяване и управление на кредита. Наред с това, атакуваната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора не е индивидуално уговорена ясно и точно, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Същата само препраща към условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия, но не възпроизвежда текстово и буквално в индивидуалния договор какви са тези условия.

Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на ДиректИ. 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C ‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС.

Годишният процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК) включва лихвите, другите преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не мооже да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е.

3 лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В конкретния случай се касае за такса в размер на 3320,16 лв. при главница в размер на 5000 лв., т.е. въпросната такса надхвърля половината от размера на предоставента главница. Следователно атакуваната договорна клауза заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК се явява нищожна.

Сочената клауза води до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.

С оглед всичко гореизложено клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит, на основание чл. 143, ал. 1 от Закон за защита на потребителите се явява неравноправна, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, съгл. приложения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за сторените разходи. На ищеца, предвид диспозитивното начало, следва да се присъдят разноски в размер на 55 лв. за държавни такси. Наред с това, в полза на пълномощника на ищеца, на основаниче чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т.

2 НМРАВ, следва да се присъди адвокатско възнагрждение в размер на 480 лв., което не надхвърля предвидения в Наредбата минимум, поради което възражението за прекомерност на насрещната страна е неоснователно.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, от В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., срещу Б. с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: С., на клаузата на чл. 9, ал. 1 по Договор за потребителски кредит № */24.08.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 3320,16 лв. (три хиляди триста и двадесет лева и шестнадесет стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: С., да заплати на В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., сумата от общо 55 лв. (петдесет и пет лева), представляваща разноски в производството за 4 държавни такси, от които 50 лв. – по искова молба и 5 лв. за съдебно удостоверение.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Б. с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: С., да заплати на адв. Д. М. М. от САК, с адрес на кантората: С., сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща дължимо възнаграждение за оказана безплатна адвокатска услуга.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5