Определение № 3739 от 08.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3739 гр. Варна, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Тони Кръстев

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501369 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от Ю. П. В. от гр.В., чрез адв.Б., против Определение №6960/28.05.2025г. по гр.д.№5409/2025г. на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държ.такса и разноски по гр.д.№5409/2025г. на ВРС.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението. Поддържа становището, че ищцата не разполага с каквито и да е средства за заплащане на дължимата по делото държ.такса, като сочи, че поради хазартна зависимост тя е теглила бързи кредити, които са предмет на оспорване. Счита, че доходите на ищцата, отнесени спрямо броя на членовете на семейството й, били под линията на бедност от 638лв за 2025г. Излага, че неправомерно й се ограничава правото на достъп до правосъдие и получаването на справедливо съдебно решение. Излага, че съдът неправилно тълкува разширително предпоставките за освобождаване от внасяне на такси и разноски, където се изисквало единствено да бъде установено, че дадено физич.лице няма достатъчно средства за заплащането им, като обсъждането на други възможни обстоятелства било неправилно. Моли да бъде отменено определението.

Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения :

Съгласно нормата на чл.71 ГПК страната, която сезира съда с иск, дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за производството, а освобождаването от внасянето на държавна такса и разноски се извършва само по изключение и то след преценка за наличието на предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и 1 всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса. За да се приложи разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, то не е достатъчно заплащането на таксите и разноските да затруднява страната, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати.

В разглеждания случай ищцата е предявила обективно съединени искове за обявяване нищожността на договор за потр.кредит №3095973/17.12.24г., сключен между нея и Кредисимо ЕАД, с цена на иска 4500лв, и на договор за поръчителство от 17.12.24г., сключен между нея и АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цена на иска 4245,06лв. Или дължимата за тези искове държавна такса в общ размер възлиза на 349,80лв.

Във връзка с отправеното искане за освобождаване от заплащане на държ.такса и разноски ищцата е представила декларация за материално и гражданско състояние, като съдът служебно е изискал и допълн.справки от държ.органи за установяване на имущ.състояние на лицето. От така събрани доказателства се установява, че ищцата е в трудоспособна възраст, с декларирано добро здравословно състояние, като семейството й се състои от нея и малолетно дете. Деклариран е доход от заплата в размер на нетно възнаграждение 1183лв, както и липсата на недв.имущество, МПС, участия в ТД и влогове. От справката от НАП се установява, че за 2024г. ищцата има изплатен доход по справка по чл.73 от ЗДДФЛ - изплатена годишна печалба в размер на 9576,07лв от Телематик Интерактив България и в размер на 39560,39лв от Топ Бет.

Съобразно трайната съдебна практика / определение

№66/12.02.2016г. по ч.гр.д.№136/2016г. на ВКС, определение №534/04.07.2014 г. по ч.гр.д.№3461/2014г. на ВКС и др./ при съмнения в истинността на декларираните данни, при неясноти и непълноти в съдържанието на декларацията или при липса на доказателства, необходими за всестранно изясняване на обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да отстрани недостатъците в декларацията и/или да представи допълнителни доказателства и едва след това да се произнесе по искането за освобождаване от такса. В случая съдът е констатирал непълнота в първоначално представената декларация като с определение от 03.07.25г. на ищцата са дадени изрични указания да посочи с нарочна декларация конкретен размер на получените от нея през предходната година доходи от хазартни игри, съответно усвоената от нея сума от тези печалби и наличния към момента остатък от печалбите по игралните сметки, като представи и доказателства в тази връзка. Изпълнение на тези указания липсва, като с молба, подадена от нейния процес.представител, е препратила към вече депозираната декларация. Като не е отстранила тези непълноти, въпреки изричните указания на съда, молителката сама е създала пречки за установяване на действителното й имуществено състояние. Така установената от справката на НАП печалба в общ размер на 49136,46лв, дори и да няма данни, че същата е изплатена за разликата над 3700лв, съставлява парично вземане от посочените лица, което се включва в имуществото на молителката и следва да се има предвид при преценката на имущественото й състояние.

Стойността на тези вземания превишава значително дължимата по делото държавна такса, възлизаща на 349,80лв, вкл. и задълженията по оспорените договори. Ищцата не е декларирала други задължения по кредити, нито е ангажирала доказателства за такива, респ. евентуално за водени от нея дела в 2 тази връзка. В подадената от нея декларация се сочи добро здравословно състояние, поради което и доводите в жалбата за хазартна зависимост не могат да се споделят, още повече, че за наличието на твърдяното заболяване не са ангажирани каквито и да било доказателства. При така установените по-горе обстоятелства относно имущественото състояние на жалбоподателката съдът намира, че не може да се обоснове извод за липса на средства за заплащане на държавната такса и разноските по делото.

С оглед гореизложеното съдът прави извода, че не са налице основанията по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателката от задължението за заплащане на дължимите в производството по делото държавна такса и разноски.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №6960/28.05.2025г., постановено по гр.д.№5409/2025г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3