Решение № 199 от 27.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Варна, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500381 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Д. Н. П., чрез процесуалния й представител адв.С.С., против решение №941/25.07.2023г., постановено по гр.д.№777/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Д. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 5 000лв. до претендираната от 35 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №173/2014г. по описа на ОД на МВР Силистра за престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда №4/17.05.2018г. по описа на Апелативен съд - Варна по ВНОХД №100/2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 01.06.2018г. до окончателното му изплащане; 2/ е отхвърлен предявеният от Д. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 800лв. до претендираната от 1 800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на адвокатско възнаграждение, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №173/2014г. по описа на ОД на МВР Силистра за престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда 1

№4/17.05.2018г. по описа на Апелативен съд - Варна по ВНОХД №100/2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 01.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и в горепосочените им части.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез прокурор С.Я., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 02.05.2023г. ищцата Д. Н. П. излага, че с постановление от 22.03.2016г. е била привлечена като обвиняема за това, че през периода 01.01.2009г.-02.05.2012г. в условие на продължавано престъпление е избегнала установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери-39 171, 05лв., като не е подала годишни данъчни декларации за 2008г., 2009г. и 2010г., които се изискват по силата на чл.50 от ЗДДФЛ, и е затаила истина в подадена годишна декларация за 2011г. - престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.На 21.06.2016г. против нея е бил внесен от Окръжна прокуратураСилистра обвинителен акт за обвиняването й в горепосочените престъпления.С присъда №37/29.11.2017г., постановена по НОХД №165/16г. по описа на СОС, е призната за виновна по повдигнатите й обвинения.Наложено й е наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК, както и наказание глоба в размер на 500лв.С присъда №4/17.05.2018г., постановена по ВНОХД №100/18г. по описа на ВАпС, влязла в сила на 01.06.2018г., е била изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение.В пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото й обвинение е претърпяла неимуществени и имуществени вреди.Воденото против нея наказателно производство й причинило силен психо-емоционален стрес и се отразило негативно във всички сфери на живота й.Оставило дълбока емоционална травма, сринало самочувствието й, причинило й постоянен страх, срам, безпокойство и притеснение, чувство на безпомощност и обреченост, на вина и злепоставяне.Страдала от безсъние, затворила се в себе си, общувала единствено със семейството си, била нервна и избухлива, трудно се концентрирала в работата си/работи като валутен касиер/, допускала грешки.Оправдателната присъда не могла да премахне чувството й за несправедливост и недоверие в ответника Прокуратурата на Република България.Претърпените имуществени вреди съставляват заплатеното от нея адв.възнаграждение на процесуалния й представител за 2 защита в наказателното производство по договор от 12.05.2016г. в размер на 1 800лв.

Предвид изложеното, претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да й заплати сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпените гореописани неимуществени вреди, както и да й заплати сумата от 1 800лв., представляваща обезщетение за претърпените гореописани имуществени вреди, ведно със законна лихва върху всяка от двете главници, считано от влизане в сила на оправдателната присъда01.06.2018г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Подържа, че твърдените от ищцата вреди са недоказани.Евентуално твърди, че претендираният размер по първия иск е завишен, предвид следното.Спрямо ищцата с постановлението от 22.03.2016г. е взета най-леката мярка за процесуална принуда.Наказателното производство в досъдебната и в съдебната му фази е протекло в разумни срокове.Предвид първоначално постановената осъдителна присъда, ако и да са търпени вреди, то същите не са единствено и само в резултат от актове и действия на органи на прокуратурата.По втория иск твърди, че приложеният към исковата молба договор за правна защита и съдействие №1923/12.05.2016г. удостоверява договорено и реално заплатено възнаграждение в претендирания размер, но липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, както и, че този договор се намира в кориците на наказателното производство.Възразява за изтекла 3 годишна погасителна давност касателно претендираната законна лихва за периода 01.06.2018г.-10.04.2020г.

С влязлото в тези му части в сила първоинстанционно решение исковете са частично уважени, съответно първият иск до размера от 5 000лв., ведно със законна лихва, считано от 09.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението, а вторият до размера от 800лв., ведно със законна лихва, считано от 09.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД №165/16г. по описа на СОС и приложеното по него ДП №СС173/14г. по описа на ОД на МВР Силистра се установява, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 22.03.2016г. въззивницата е била привлечена в качеството й на обвиняем за извършване на престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че през периода 01.01.2009г.3 02.05.2012г. в гр.Силистра в условие на продължавано престъпление е избегнала установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери-39 171, 05лв., по см. на чл.93, т.14 от НК, като не е подала годишни данъчни декларации за 2008г., 2009г. и 2010г., които се изискват по силата на чл.50 от ЗДДФЛ, и е затаила истина в подадена годишна декларация за 2011г., както и й е взета мярка за неотклонение „подписка“.

По внесен на 22.06.2016г. обвинителен акт за престъплението, посочено в цитираното постановление за привличане на обвиняем, е образувано НОХД №165/16г. по описа на СОС.По реда на чл.287 от НПК в хода на производството по НОХД №165/16г. от прокуратурата й е повдигнато ново обвинение, а именно за това, че през периода 01.01.2009г.-02.05.2012г. в гр.Силистра в условие на продължавано престъпление е избегнала установяването и заплащането на данъчни задължения в големи размери9 545, 53лв., дължими по чл.48 от ЗДДФЛ, като не е подала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г. и 2010г., и е затаила истина в подадена годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчен период за 2011г.-престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26 от НК.С присъда №37/29.11.2017г., постановена по цитираното дело, Д.П. е призната за виновна в горепосоченото престъпление, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500лв.С определение №266/29.11.2017г., постановено по същото дело, е отменена на осн. чл.309, ал.4 от НПК наложената на Д.П. мярка за неотклонение „подписка“.

По подадените от Д.П., лично и чрез защитника й, жалби против присъдата е образувано ВНОХД №100/18г. по описа на ВАпС, по което с присъда №4/17.05.2018г., обжалваната първоинстанционна присъда е отменена и вместо това Д.П. призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.Присъдата на ВАпС не е обжалвана в предвидения 15-дневен срок и е влязла в сила на 02.06.2018г.

По неимуществените вреди.

Въззивницата претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни болки и морални страдания, всички резултат от воденото против нея наказателното производство.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Д.П. е оправдана по повдигнатото й обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени и имуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с 4 преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Съгласно показанията на св.Б.П./съпруг на въззивницата/, за период от две години и два месеца, когато била обвиняема и подсъдима, съпругата му била силно притеснена.Първоначално не можела да повярва, че е обвинена в престъпление по чл.255 от НК, мислела, че е грешка, защото нищо не е направила.Внушавала си, че хората ще я сочат с пръст/тя била бивша учителка и много хора я познавали, имала и много клиенти в обменното бюро, в което работила като касиер/, въпреки, че не е влизала в обяснителен режим.Странила от приятелки и други хора, почти с никого не искала да контактува.Когато получила осъдителна присъда не била на себе си, била в шок.Не можела да спи, събуждала се и се притеснявала.Процесът се отразил зле и на работата й в обменното бюро, в което работили тя и свидетелят, правила грешки.Притеснявала се как ще продължи животът й, страхувала се, че ще влезе в затвора, страхувала се, че ще има финансови проблеми.За производството узнали дъщеря им, майка му, първите й братовчеди, нейната майка и брат, узнали и приятелките й.Докато чакала мотивите на първоинстанционния съд получила един ден в офиса стягане в гърдите, оказало се хипертонична криза, личната й лекарка обяснила, че причината за високото кръвно налягане бил стресът, предписала й лекарства, които приема и понастоящем.След като била оправдана състоянието на съпругата му малко се подобрило, но не напълно.Продължила да бъде мнителна спрямо хората, да не би да й се случи нещо, да бъде обвинена.Когато прочетяла в пресата или гледала по телевизията, че се водят подобни дела, се притеснявала дали няма да има отново подобно изфабрикувано нещо към нея.Отношенията й с роднините постепенно се възстановили, но с някои нейни приятелки не се възстановили.