Решение № 289 от 09.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Велико Търново, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20254100500365 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С. Й. С., ЕГН:

********** срещу Решение № 305 от 19.02.2025 год. по гр. д. № 20244110103378 по описа за 2024г. на Великотърновския районен съд в частта, с която съдът е осъдил С. Й. С. с ЕГН: **********, да заплаща на децата С. С. С. с ЕГН: ********** и Д. С. С. с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител А. Й. С. с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер по 300 лв. /триста лева/ за всяко от тях, считано от 28.10.2024г. до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

С въззивната жалба С. Й. С. моли съда да постанови изменение на първоинстанционното съдебно решение, като намали присъдената издръжка 1 до минималния размер определен съгласно чл.142, ал.2 от СК.

С писмен отговор въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1 и чл.261 ГПК. При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Страните са сключили брак на 20.08.2005г. и са родители на малолетните деца С. С. С. и Д. С. С.. Семейството се установило да живее в жилище, намиращо се в гр. В. Търново, ул. „Георги Измирлиев” №9, ет. 2, ап.

4, собственост на ищеца и на неговата майка. Постепенно между съпрузите възникнали противоречия, поради които през пролетта на 2018г. ответникът напуснал семейното жилище и се установил да живее в притежаван от него имот в същото населено място. След раздялата страните започнали самостоятелно да организират начина си на живот. А.

С. продължила да полага грижи за развитието и възпитанието на децата в семейната си среда с непосредствената помощ и подкрепа на своята майка.

Средствата за издръжката се осигурявали основно от трудовото й възнаграждение в размер на 1530 лв. месечно. С. С. контактувал с дъщерите си основно по телефона поради липса на подходящи условия в жилището си.

Той реализирал доходи от сезонна или от нискоквалифицирана работа като предоставял на децата средства за издръжка, които не били достатъчни за задоволяване на техните потребности.

ВТРС е определил размера на дължимата издръжка, съобразно чл. 142, ал.1 от СК - в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Предвид възрастта на децата и необходимите средства за физическо и духовно развитие, ВТРС е счел, че за издръжката им са нужни по 600 лв. месечно, като майката осигурява по 200 лв., а бащата – разликата по 400 лв. При определяне размера на издръжката, съдът е отчел грижите 2 на ищеца, които полага за отглеждането и възпитанието на децата.

Въпреки размера на дължимата издръжка от ответника, съдът е намерил, че в неговите възможностите е да заплаща по 300 лв. месечно на всяко от децата, считано от предявяване на исковата молба - 28.10.2024г. до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях, поради което настоящият съд възприема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Настоящата инстанция първостепенния съд. намира за правилни изводите на

Пред въззивния съд доказателства на са представени.

С оглед изложеното, въззивната жалба на ответника е неоснователна.

Обжалваното първоинстанционно решение в атакуваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното решение.

При този резултат, жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответник жалба платеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, в размер на 500 лева.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 305 от 19.02.2025год. постановено по гр. д.

№ 20244110103378 по описа за 2024г. на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА С. Й. С., ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ул.

„Опълченска”, № 6 А да заплати на А. Й. С. с ЕГН: **********, от гр. В.

Търново, ул. „Георги Измирлиев”, № 9, ет.2, ап.4 сумата от 500,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4