Определение № 4770 от 13.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4770 гр. София, 13.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20231100502591 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Постановление от 03.11.2022 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924 от КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело № 202292404001213.

Жалбоподателят твърди, че с молба до районния съд е искал да се представи от кредиторът банкова сметка, по която да погаси задължението си относно присъдените разноски по делото. Твърди, че банкова сметка не е приложена от адв. Б.. Сочи, че е уведомен на 11.08.2022 г. чрез телепоща за извършената цесия. След узнаване на новия си кредитор, жалбоподателят навежда доводи, че е положил усилие да заплащане на дължимата сума чрез пощенски запис,изпратен до седалището и адреса на управление на дружеството. Поради изложеното твърди, че не дължи разноските, обект на изпълнителното производство. В това число твърди, че е поискал от районния съд /РС – Русе/ с молба по реда на ГПК кредиторът да предостави банкова сметка, по която да бъде погасено задължението, но такава не била предоставена от длъжника. Обжалва и отказа за прекратяване на изпълнителното дело.

Моли съдa да отмени атакуваното постановление като неправилно.

Ответникът по жалбата и взискател по посоченото изпълнително дело – „Т. У.“ ЕООД е подал възражение срещу жалбата, с което счита същата за неоснователна. Излага подробни мотиви.

ЧСИ Г.К., рег. № 924 от КЧСИ е депозирал мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни мотиви.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и възраженията на взискателя и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20229240401213 е образувано чрез молба от 1 взискателя на 01.09.2022 г. и изпълнителен лист, издаден на 27.07.2022г., за сумата от 50.00 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.

Задължението е цедирано, а цесията е съобщена на длъжника на 10.08.2022 г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на дата 05.10.2022г. По делото е представено платежно нареждане от 01.09.2022 г. /лист № 7/, представляващо реално заплатен адв. хонорар на адвокатско съдружие „Н.Б.“ в размер на 200.00 лв., както и вносна бележка от 31.08.2022 г. за предплатени авансови такси за образуване и водене на изпълнително дело в размер на 72.00 лв., /лист № 8/, както и разписка от 22.07.2022 г. за платена такса за издаване на изпълнителен лист за сумата от 6.00 лв. /лист № 6/.

Постъпило е възражение вх. № 57444/20.10.2022 г. /листове № 16-20/ от длъжника Агенция за събиране на вземания ЕАД, който иска прекратяване на изпълнителното дело. Длъжникът Агенция за събиране на вземания ЕАД твърди, че е извършил плащане на вземането по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното дело. Представил е ксерокопие на пощенски запис, като е депозирал сумата 52.25 лева /2.25 лв. – преводна такса и 50 лв. – дължима сума/ в платежната система на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД на името на ТАЙБРЕК У. ЕООД на дата 01.09.2022 г., в 13:36 ч., тоест датата на образуване на изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие, на основание чл. 435, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Безспорно е, че изпълнителният процес представлява позволена и уредена от закона принуда, която обаче е допустима, само когато се упражнява законосъобразно, затова и принципът за законоустановеност на принудата е общоправов, а не отраслов. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти основният закон установява определени граници. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая, видно от приложеното ксерокопие на пощенски запис длъжникът е изпратил сумата 50.00 лева чрез платежната система на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД на името на ТАЙБРЕК У. ЕООД на дата 01.09.2022 г. /с. 18 и 19/. На същата дата е депозирана молба за образуване на изпълнителното дело, като по делото няма данни кое действие е било извършено първо по време – изпращането на пощенския запис или 2 депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело. Съгласно чл.

426 ГПК изпълнителното производство започва с молбата на взискателя за образуването му.

Настоящият съдебен състав намира, че хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК н е е налице. Задължението следва да е погасено преди образуване на изпълнителното дело, поради което при представяне на разписка от взискателя и квитанция от пощенската станция, разписката/квитанцията следва да удостоверяват, че "сумата по изпълнителния лист е платена", а в случая на представяне на писмо от банка - че "сумата по изпълнителния лист е внесена" за взискателя. Извод за това се прави от материлноправните разпоредби в Закона за задълженията и договорите. По смисъла на чл. 68, б.

"а" от ЗЗД, паричните задължения са "носими" и задължението следва да бъде изпълнено в брой в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т. е. на адреса или в седалището му. Съобразно това общо правило, в чл. 97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД е предвидено, че когато предмет на задължението е парична сума, длъжникът може да се освободи от отговорност като вложи дължимата сума в банка по местоизпълнението на задължението. Когато плащането се извършва безкасово - чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка, то плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора, т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора (чл. 75, ал. 3 от ЗЗД ).

По тези съображения, съдът намира, че превеждането на задължението чрез пощенската станция не обосновава неговото погасяване, докато същото не бъде получено от кредитора. Пощенските станции не са оторизирани да получават изпълнението (чл. 75, ал. 1 от ЗЗД). Те осъществяват само съобщително-преводна дейност по отношение на преведените за друго лице суми, които до получаването им са на разпореждане на изпращача. При условие, че получателят не може да бъде открит или откаже да получи изпратените суми, неизплатените суми в записа се връщат обратно в станцията на подаването. Поради изложеното, задължението не се смята за погасено и не е налице основание за освобождаване на длъжника от отговорност, каквото е предвидено при влагане на дължимата сума в банка, където отказът на кредитора да се разпореди с предоставената сума е правно ирелевантен, с оглед действието на освобождаването от отговорност.

3

Поради това съдът счита, че при заплащане на задължението чрез пощенски запис следва да се представи квитанция от пощенската станция, че сумата по пощенския запис е изплатена на получателя, а ако плащането е по банков път - че сумата е внесена по банкова сметка, т. е., че задължението е погасено, предвид настъпилото разместване на ценности в имуществените сфери на длъжника и кредитора, което от своя страна обезсмисля наличието на изпълнително дело. Ето защо, не е достатъчно представянето на доказателства за изпращане на сумата с пощенски запис, както е в настоящия случай, тъй като това не е равносилно на плащане.

При тези изводи без правно значение е дали взискателят е бил надлежно уведомен за извършения превод, тъй като задължението не е било погасено към момента на образуване на изпълнителното дело.

Ето защо отказът на ЧСИ Г.К., рег. № 924 от КЧСИ да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба та на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД- длъжник по изпълнителното дело, срещу Постановление от 03.11.2022 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924 от КЧСИ, против отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело № 202292404001213 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 от КЧСИ, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4