Определение № 5152 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5152 гр. Варна, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. С.

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Диана К. С. Въззивно гражданско дело № 20263100502178 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №68580/31.08.2026г. от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж. к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * срещу решение №3172/06.06.2026г., постановено по гр. дело № 20253110109997/2025г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1734.81 евро, представляваща частичен иск от целия в размер на 2961.90 евро /5792.98 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищeца л. а. „Пежо 407“, с рег. № В **** ВМ, настъпили в резултат на реализирано на 28.06.2025 г. ПТП в гр. Варна, бул. „Трети март”, срещу блок 44, причинено по вина на водача на л. а. „БМВ 530Д“, с рег. № В **** ХВ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на предна врата дясна, праг десен, колона средна дясна, рамка врати дясна, стъклоподемник задна врата дясна, панта задна дясна врата горна, панта задна дясна врата долна, калник заден ляв, задна врата дясна, стъкло задна дясна врата, лайсна водобранна задна дясна, лайсна задна врата дясна, лайсна предна врата дясна и облицовка колонка задна 1 дясна вътрешна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Съдът е приел, че в хода на производството ищецът не е ангажирал доказателства, че извършеният ремонт е на стойност по – голяма от вече полученото застрахователно обезщетение в размер на 1407.02лв. Ищецът никога не е претендирал разходи за ремонт, а възстановяване на имуществени вреди от лекия автомобил. Съдът не е дал указания на страна кои факти следва да докаже.

Не е било спорно между страните настъпилото ПТП, причината за неговото настъпване - поведението на водача на л.а. марка „БМВ 530Д", наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност", както и уведомяването на застрахователя.

Спорен е бил размера на застрахователното обезщетение, за който е изслушано заключение по САТЕ, което следва да бъде кредитирано. За останките от автомобила ищецът е получил сумата в размер на 800.00 лева/409.03 евро, което се установява от разпитания по делото свидетел К. С..

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като ищецът не е предоставил за оглед на вещото лице лекия автомобил е основание за отхвърляне на предявения иск. В случая не е необходимо вещото лице да извършва оглед на автомобила, тъй като след произшествието автомобилът е представен на застрахователя за оглед и същия е описал всички увредени детайли.

Дължимото обезщетение при частична увреда на имущество се определя към деня на настъпването на събитието в размер на разходите за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество /чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 от КЗ/. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г./Наредба № 49/16.10.24г. на КФН.

Въззивникът се позовава на съдебна практика са въведени оплаквания, че неправилно съдът е приспаднал стойността за запазени части в размер на 75% в размер на 2147.43 евро. от дължимото обезщетение - вещото лице е категорично, че тази сума няма как да се получи от собственика. Това са детайли, които не са били описани от застрахователя, което не означава, че са запазени и са годни за употреба. За да се получи тази сума, следва автомобила да се разглоби, основно да се почистят всички неувредени части, да се направи на всяка една дефектация и остойностяване, да се съхраняват при определени условия, да се рекламират с цел продажба, като няма гаранция дали ще се продадат, кога и на каква цена. Всички тия разходи за разглобяване, почистване, дефектация, остойностяване, съхранение и реклама, следва да се направят предварително, поради което следва да се приспаднат от общата сума от 2 147.43 евро, което няма как да извърши, в случая ищеца. Така 2 определената сума в размер на 2 147.43 евро, може да бъде реализирана, само от фирма занимаваща се с разкомплектоване на МПС, която притежава лиценз за разкомплектоване, както и необходимата база, персонал и инструментариум. Единствената сигурна сума, която собственикът би могъл да получи е от останките на автомобила е от предаването му за скрап, която вещото лице е определило в размер на около 260.00 евро.

В случая, съдът е следвало да се съобрази именно със сумата, за която ищеца е отчуждил автомобила в размер на 800.00 лева/409.03 евро/.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск в неговата цялост.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Бул Инс” АД, в който е застъпено становище за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност и правилност на атакуваното решение. Правилно съдът е извършил оценка на доказателствата, като е съобразил обстоятелството, че процесният автомобил не е представен за оглед на вещото лице, както и че в последствие автомобилът е бил възстановен и продължава да бъде в движение. Оглед на автомобила е бил необходим за установяване на действителния размер на претърпените вреди. Вещото лице е дало средна пазарна цена на щетите без разполага с възможност да установи какви части са били вложени и с какво качество. В тази връзка се счита за неоснователно и оплакването на нарушение при приложението на чл.161 от ГПК.

За неоснователно е посочено и възражението да наличие на процесуално нарушение, че съдът не е разпределил тежест на доказване.

Неправилен е доводът, че съдът е следвало да приспадне сумата от 800лв., тъй като автомобилът е бил продаден на тази стойност. Свидетелските показания не могат да заместят формата за прехвърляне на собствеността на МПС, освен това са налице данни, че автомобилът е възстановен и се намира в движение.

Счита се, че във въззивната жалба неправилно е интерпретиран въпроса за остатъчната стойност на лекия автомобил. Вещото лице е посочило, че 75 % от автомобила представляват запазени части, но е разяснило, че тази цена не може да бъде реално получена.

За неправилни се считат и аргументите, че за определяне на дължимото обезщетение следва да бъде приспадната цената за скрап, като се констатира наличие на противоречие с твърдението, че автомобилът е продаден за 800 лева и именно тази цена следва да бъде приспадната.

3

Въззиваемата страна моли съдът да потвърди обжалваното решение в неговата цялост.

Въззивната жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Във въззивната жалба и в отговора няма направени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №68580/31.08.2026г. от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж. к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * срещу решение №3172/06.06.2026г., постановено по гр. дело № 20253110109997/2025г. на Варненския районен съд.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20263100502178/2026г. на ВОС за 25.11.2026 год. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, на въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4