Определение № 2979 от 24.08.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2979 гр. П., 24.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.С.М. като разгледа докладваното от С.С.М. Гражданско дело № 20261720108935 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ ЕАД, с която срещу В. С. П., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6939/2026 г. по описа на РС П., суми, претендирани въз основа на договор за потребителски кредит.

От служебно извършената справка по делото е установено, че настоящият адрес на ответника е в съдебния район на РС Б.. Съгласно разпоредбата на чл.

113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. След изменението на посочената разпоредба с ДВ, бр.

65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., тази подсъдност вече не е факултативна /изборна/ и не зависи от преценката на ищеца - дали да предяви иска си съгласно правилата на чл. 113 ГПК или да следва общата местна подсъдност.

Всички искове, по които страна е потребител, се предявяват по неговия настоящ адрес, а при липса на такъв – по постоянния. При наличието на специална подсъдност по този вид дела, регламентирана в разпоредбата на чл.

113 ГПК, не се прилагат правилата за общата подсъдност, каквато е тази по чл.

105 ГПК. Видно от изложените в исковата молба твърдения, спорът между страните е свързан с действителността на договор за потребителски кредит.

Предявените искове притежават белезите на искове на потребител по смисъла на чл.113 ГПК, доколкото предмет на изследване в производството е наличието или липсата на основание за заплащане от кредитополучателя по 1 договора за кредит на процесните вземания. Доколкото се твърди, че договорът е сключен с физическо лице /потребител/, то и исковете следва да бъдат предявени по настоящ адрес на ответника. Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора пред Районен съд- П. – аргумент от чл.113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи служебно - съгласно чл.119, ал.3 ГПК (нова – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Ето защо производството пред Районен съд - П. следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ответника, а именно Районен съд – Б..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8935/2026 г. по описа на РС - П..

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Б..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-П. в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

2