Решение № 124 от 15.12.2025, Районен съд - Гоце Делчев

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Гоце Делчев, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20251220200297 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПР. И СТОП. НА ЯЗ." /ДПУСЯ/, ЕИК

**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Ср., ул. „Княз А.

I" №12 и адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „Л. Ст." N9 9, против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС 102 от 23.06.2025 г. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Държавна агенция за м. и техн. надзор /ДАМТН/,с което на предприятието е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лв.,за това че на 01.11.2024 ГОДИНА не е изпълнил задължителните предписания, дадени в констативен протокол от № 01-01-51/20.02.2024 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се извършат ремонтно - възстановителни работи за осигуряване работоспособността на основния изпускател“, със срок на изпълнение 29.06.2024 г.,в последствие удължен до 30.10.2024 година .

Правно основание чл.63 от ЗАНН

Административно наказаващия орган редовно призован не се явява..

. Прилагат се писмени документи .Разпитани са свидетелите служители на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

1

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.Съгласно Акт за публична държавна собственост № 4202 от 16.08.2022 г. язовир „С. (С.-113)“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с. С., община С., област Бл., е собственост на Държавно предприятие „Упр. и стоп.на яз.“."След извършена проверка констативен протокол от № 01-01-51/20.02.2024 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно:

„Да се извършат ремонтно - възстановителни работи за осигуряване работоспособността на основния изпускател“, със срок на изпълнение 29.06.2024 г.,в последствие удължен до 30.10.2024 година. На 04.12.2024 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена проверка на язовира от свидетелите ,служители на ГД „НЯСС" към ДАМТН, извършват проверка на язовир „Глоб."в присътвието на свидетеля К. П. ,служител на жалбоподателя . При обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на представената документация от експлоатацията е установено, че не са извършени ремонтно - възстановителни работи за осигуряване работоспособността на основния изпускател ,същия е задръстен и не пропуска вода т. е. че не са изпълнени от собственика на язовира „задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 01-0151/20.02.2024 на Главна дирекция. С оглед констатираното нарушение свидетеля М. съставя АУАН , връчен надлежно на упълномощен представител на жалбоподателя .В последствие е издадено атакуваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,с което на предприятието е наложено наказание “имуществена санкция в размер на 1000 лв. , за неизпълнение на задължения по чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а,ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление.Предявената жалба съдът приема за подадена в срок , поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

2

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за неоснователна. Жалбоподателят в жалбата си до съда оспорва фактите и обстоятелствата в НП и АУАН ,според него при издаването им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,водещи до отмяната на НП като незаконосъобразно,а при условията на евентуалност ако съда счете ,че е извършено вмененото нарушение ,да се приеме ,че то представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Фактическа обстановка безпротиворечиво се установи от събраните в хода на съдебното производство доказателства-гласни, най-вече от показанията на разпитаните свидетели И. М., З. Г. и А. И. ,служители на Държавна агенция за метр.и техн. надзор. При формиране на вътрешното си убеждение съдът дава вяра на показанията им,не намира основание в противното . Показанията им са логични , последователни, непротиворичиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на актосъставителя към изпълнителня директор на нарушителя или служител в предприятието , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир,свидетелите ангажират наказателна си отговорност .

Носителят на административно наказателната власт , в случая –председателя на Държавната агенция за метр. и техн. надзор /ДАМТН/ е издал наказателното постановление след като е установено по безспорен начин извършването на нарушението и нарушителя . В съдебно заседание свидетелите М. и Г.,служители на Държавна агенция за метр. и техн. надзор заявиха ,че в хода на проверка извършена от тях на 04.12.2024 година на язовир язовир „С. (С.-113)“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с. С. е установили ,че не са извършени ремонтно - възстановителни работи за осигуряване работоспособността на основния изпускател ,същия е задръстен и не пропуска вода т. е. че не са изпълнени от собственика на язовира „задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 01-01-51/20.02.2024 на Главна дирекция . Съдът намира ,че деянието на жалбоподателя е съставомерно по законовата норма,деяние извършено от нарушителя носи признаците от състава на нарушението по 190а ал.2 от ЗВ.Субектът в разглеждания казус на това нарушение е 3 юридическо лице,нарушението е формално и предназначението на неговия предмет е ирелевантно,не се изискав настъпването на вредоносни последици ,а досежно института на чл.28 от ЗАНН, чието приложение следва да бъде изключено,съображения ще бъдат изожени по –надолу . Законодателят в цитираната правна норма /190а ал.2 от Закона за водите/ от закона предвижда – Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 . От ЗВ. От обективна страна по безпорен начин се доказва, от показанията на свидетелите М. и Г. ,съдът вече коментира защо ги кредитира изцяло, че в деня на извършената преверка на процесния язовир , при обход и оглед на същия са установили ,че не са изпълнени от собственика на язовира задължителните предписания на комисията за проверки на готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, дадени в предходен констативен протокол. По рагумент на чл.190а ал.4 от ЗВ собствениците, на които са дадени предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метр. и техн. надзор за изпълнението им в определения за това срок.Такъв срок е определен от проверяващите лица ,но по делото липсват данни нарушителя да е сезирал агенцията с уведомление за изпъленине на дадените му предписания. Следователно реално изпълнение на предписанията, дадени от ДАМТН не се доказват. Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.С оглед събрания по делото доказателствен матирал , съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушении и формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено. Изпълнителното деяние на посоченото нарушение е бездействие, което по съществото си се доказва от показанията на свидетелите ,установищи категорично, че нарушителя не е направил зависещо 4 от него за да осъществи дадените предписания и те да бъдат изпълнени реално т. е.може да се твърди в случая, че е бездействал.По отношение описаното в атакуваното НП –нарушение следва да се има в предвид :предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране на дееца. При наличието на тези кумулативни предпоставки в случая е съставно и наказателно постановление.Безпорно се установява ,че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,налице е поведение-бездействие ,подлежащо на санкция. Съдът намира ,че жалбоподателя е извършил цитираното в наказателното постановление нарушение по Закона за водите и следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност в същия закон

, както правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административни наказания "имуществена санкция".

След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атукаваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма. Спазени са сроковете посочени в ЗАНН. По отношение на факта на коя дата е извършено самото нарушение следва да се има в предвид ,че при процесното нарушение по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, 5 ал. 2 от ЗВ формата на изпълнителното деяние , зависещо от съдържанието на предписанието ,в случая е осъществено, чрез бездействие. В този смисъл, когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение,като неизпълнението на предписанието е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. В конкретната хипотеза процесните предписания до нарушителя , дадени с констативния протокол е следвало да бъдат изпълнени най – късно на датата, посочена от контролните органи –30.,0.2024 г., т . е деянията, с които е осъществен състава на административниет нарушения по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ следва да се приеме, че са довършени в деня, следващ тази дата, т.е. довършени са на 01.1.2024г., както правилно е възприел актосъставителят в съставения АУАН и наказващия орган в НП. В предвид на горното съдът приема ,че жалбоподателя е извършил вменените му нарушения ,спазени са сроковете на чл. 34 от ЗАНН,АУАН не е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.