Решение № 239 от 25.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Перник, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20261720200272 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Л. А. Ж., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, серия К № 12036466, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание член 189, алинея 4 вр. чл. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 204.52 евро за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено на 03.02.2026 г. в Община Перник, село Мещица.

В жалбата се излагат доводи, че електронният фиш е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и е издаден при съществени нарушения на процесуалния закон, довели до нарушение на правото му на защита. Оспорва да се е движил с превишена скорост в посочения в обжалвания електронен фиш участък и на посочените в него време и място. Съобразно изложеното е направено искане същият да бъде отменен от съда, като незаконосъобразен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. В., в качеството на упълномощен защитник. Двамата излагат доводи, че липсва категорично описание в обжалвания електронен фиш мястото на камерата, която е заснела превишаването на скоростта. Акцентират, че липсва категорично доказателства с каква насоченост е, като се поставя въпроса, ако е насочена към лицето, което е определено за нарушител, защо липсва снимка на автомобила с регистрационен номер от тази посока, към която се твърди, че е заснет.

Поддържа се и че не е описано ясно, съответно не е доказано по делото местоположението на знака за определяне на скоростта. Сочи се, че по делото не е доказана по безспорен начин скоростта на наказания водач на описаните време и място 1 в обжалвания електронен фиш, като са налице и недостатъци на акта при фактическото описание на нарушението, поради което се иска да бъде отменен, като незаконосъобразен. Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар.

Административно-наказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата и не изпраща представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. В придружаващото писмо, с което е изпратена преписката във връзка с обжалвания електронен фиш, прави искане в случай че жалбата е основателна и се претендират разноски от жалбоподателя за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на делото, размера на същите да бъде намален до предвидения в закона минимум

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда н а чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 03.02.2026 г., в 14:50 часа, в Община Перник, село Мещица, на път II-63 км 9 + 400, преминало МПС – лек автомобил „Опел Зафира", с рег. № ********, управлявано от жалбоподателя Л. Ж.. В района на км 9 + 300 на посочения път, със СПУКС, тип АRH САМ S1, № 11743F5, насочено към град Брезник, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства чрез заснемане.

Разрешената скорост на движение и в двете посоки била 40 км/ч. /въведена с пътен знак В26/. В 14:50 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта, на км. 9+400, преминал и горепосоченият лек автомобил, който се движел със скорост 71 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол с рег. № 1920р-3069/03.02.2026 г. – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В същия е посочено, че посоката на задействане е режим „П“ – приближаващ.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС на отделечаващ се от камерата автомобил, бил изготвен обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, заснето с АТСС, Серия К, № 12036466, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 71 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост на допустимата грешка при измерването, при разрешена стойност на скоростта – 40 км/ч/, т. е. установено е движение с превишена скорост от 31 км/ч на посочения лек автомобил. В електронния фиш е отбелязано, че заснетия лек автомобил е с посока на движение от град Брезник към град Перник, както и че описания СПУКС е насочен към град Брезник, както и че нарушението е заснето на път 2-63 км. 9 +300 в село Мещица, Община Перник.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че към датата на нарушението, превозното средство – лек автомобил „Опел Зафира", с рег. № ********, е собственост на жалбоподателя Л. А. Ж.. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП срещу него, в качеството на собственик, бил издаден обжалвания електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложена глоба 204,52 евро за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.

1 от ЗДвП.

След връчване на електронния фиш, на 05.02.2026 г. в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /в приложимата редакция/, Л. Ж. е депозирал в ОД МВР – Перник жалба на 12.02.2026 г.

По делото е приложена снимка /л. 7/ от горепосоченото изправно към датата 2 на заснемане и одобрен тип СПУКС с идентификационен номер на уреда 11743f5 от дата 03.02.2026 г., 14:50 часа, на заснет отдалечаващ се от същото автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ********, в Община Перник, село Мещица, път 2-63 км 9+400, при ограничение на скоростта от 40 км/ч /въведено с ПЗ В 26 и отчетен толеранс от 3 км/ч в полза nа водача. На снимката е посочено, че установената скорост на движение на посочения лек автомобил е 74 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: разпечатка на електронен фиш Серия К № 12036466, разпечатка от АИС АНД относно датата на връчване на електронния фиш, снимков материал, копие на протокол № 1920р-3069/2026 г. и снимка на разположението на АТСС, справка за собственост на процесното МПС, удостоверение за одобрен тип средство на измерване, копие на Протокол за метрологична проверка № 034-СГ-ИСИС27.02.2025 г. и копие на Заповед № 313з1841/29.08.2025 г. относно определянето на ред за използване на технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата, зачислени на Първо РУ – Перник.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че обжалвания електронен фиш е издаден от компетентен орган и формално отговаря на изискванията на закона, по-конкретно, на утвърдения образец за издаване на такъв.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респективно фактическите констатации, заложени в наказателното постановление. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Тежестта на доказване е на административо-наказващият орган, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респeктивно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не е доказал възраженията си. В доказателствена тежест на административнонаказващият орган е и да попълни административно-наказателната преписка с всички относими към повдигнатото административно-наказателно обвинение доказателства.

В конкретния случай, съдът намира, че представените от административнонаказващият орган и приобщени към доказателствената съвкупност писмени 3 материали и снимки не съответстват на описанието на санкционираното нарушение, поради което съдът приема същото за недоказано безспорно по делото.

За да достигне до този извод, на първо място, съдът съобрази обстоятелството, че описанието на мястото на нарушението в обжалвания електронен фиш – село Мещица, път 2 - 63 км, 9+300, не съответства изцяло на описанието в приложения снимков материал, въз основа на който е издаден обжалвания електронен фиш /л. 7/ и в който е записано следното местоположение – път 2 – 63 км 9 + 400, с.

Мещица.

На следващо място, съществено несъответствие се установява и при описанието н а посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и насочеността на камерата, съпоставени със снимковия материал, приложен от административно-наказващият орган за доказване на вмененото нарушение. Поконкретно, в обжалвания електронен фиш е посочено, че жалбоподателят се е движил с посока на движение от град Брезник към град Перник и камерата /СПУКС ARH Cam S1 11743F5/ е била насочена към град Брезник, т. е. би следвало управлявания от него лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ********, да бъде заснет в своята предна част.

Независимо от това, приложения снимков материал съдържа изображение на лек автомобил със същия регистрационен номер, посочени са същите дата и час на нарушение, но е изобразена неговата задна част.

Изложените обстоятелства мотивират съдебния състав да приеме, че вмененото нарушение на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш не е безспорно доказано по делото от административно-наказващият орган, чиято е доказателствената тежест да го установи.

Съдът приема за недоказано по безспорен начин вмененото нарушение на жалбоподателя и с оглед съдържанието на представения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1920р-3069/04.02.2026 г. /л.

8/, представляващ протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или Наредбата/.

Видно е, че протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата съдържа информация за автоматизираното техническо средство, с което е извършван контрола на пътното движение в часовия диапазон между 13:50 ч. до 16:30 на 03.02.2026 г., а също така за мястото, на което то е поставено – село Мещица, път 2-63, км 9+300. Отбелязано е също, че общото ограничение на скоростта е 40 км/ч и същото е въведено с пътен знак, но не е попълнена графата относно разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри. Също така в графата "посока на задействие" е посочен "П – приближаващ" режим, докато от приложения снимков материал е видно, че е заснет отдалечаващ се автомобил. Следователно, в процесния случай, част от кумулативно определените изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяване на нарушения с АТТС, не са удовлетворени. Изискването за надлежно съставяне на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол, режима на измерване на АТСС. Ненадлежното попълване и липсата на доказателства за тези обстоятелства водят до несигурност и съмнения относно верността на измерването и противоречат на правилото, че административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.