Решение № 3441 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3441 гр. /..../, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110145338 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 175128 от 22.08.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 19.08.2022 г./, предявена от името на „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, чрез адвокат Д. П., срещу А. Ж. К., ЕГН **********, с която „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../ е предявило срещу А. Ж. К., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.11.2020 г. – 13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г., за които суми на 20.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1678/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

1

Със заявление вх. № 6270/13.01.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 10.01.2022 г./ ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника А. Ж. К., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.11.2020 г. – 13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г. На 20.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за установяване на вземането си на 02.08.2022 г. Исковата молба е подадена на 19.08.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател е сключен договор за стоков кредит в размер на 1399 лева за закупуване на мобилен телефон. Поддържа, че заемополучателя се е задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване 21.02.2022 г. Сочи се, че между страните е договорен годишен лихвен процент в размер на 21,57 %.

Поддържа се, че след сключване на договора, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните вноски по кредита. В тази връзка се сочи, че поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита и на основание чл. 13, ал. 2 от Договора за стоков кредит, задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми на 13.08.2021 г. Отделно се твърди, че впоследствие е изтекъл и крайният срок за издължаване на кредита – 21.02.2022 г.

Поддържа, че вземанията по процесния договор за стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на 2 цесионер, като длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /..../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.11.2020 г. – 13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г., за които суми на 20.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1678/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че от страна на ответника са извършени плащания за погасяване на задълженията по процесния договор за стоков кредит в общ размер от 984,70 лева. Оспорва се дължимостта на претендираните от ищеца вземания, а в условията на евентуалност - тяхната изискуемост. Прави се възражение за нищожност на клаузите на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от процесния договор за кредит, доколкото същите клаузи от процесния договор били неравноправни.

Моли се, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗДД вр. чл. 99 ЗЗД, съдът намира следното:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно 3 доказване, че между /..../ ЕАД, в качеството на кредитор и А. Ж. К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер от 1399 лева, а последният се е задължил да го върне в посочения срок, както и че вземанията по Договор за стоков кредит от 14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД, в качеството на кредитор и А. Ж. К., в качеството на кредитополучател са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /..../ ЕАД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Между страните в производството не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че между /..../ ЕАД, в качеството на кредитор и А. Ж. К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер от 1399 лева, а последният се е задължил да го върне в срок на 24 погасителни вноски, всяка от които в размер от 72,28 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 21,57 % и годишен процент на разходите от 23,83 %.

От представените по делото и приобщени към доказателствения материал Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него, се установява в производството, че по силата на договор за цесия от 21.06.2021 г. и Приложение № 1 към него /от 21.06.2021 г./ кредиторът /..../ ЕАД е прехвърлил на /..../ ЕООД вземанията си срещу А. Ж. К. по процесния процесния Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г.. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до 4 длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.

3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А. Ж. К..

Възраженията на ответника в този смисъл, обективирани в отговора на исковата молба, се явяват неоснователни.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 591,42 лева, с която сума са погасени частично главница и дължими договорна и мораторна лихва по процесното правоотношение по Договор за стоков кредит № 4067771/14.02.2020 г., сключен между /..../ ЕАД и А.

Ж. К.. Установява се още, че последното извършено плащане по процесния договор за стоков кредит е извършено от ответника на 10.11.2020 г.

Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения между /..../ ЕАД, в качеството на кредитор и А. Ж. К. договор.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между 5 различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя на месечните плащания – 24, както и техният размер – 72,28 лева. Посочен е и падежът на всяко месечно плащане плащане. На следващо място, съдът приема, че клаузите в процесния договор относно уговорената възнаградителна лихва са действителни и не са нищожни като противоречащи на закона и на добрите нрави. Годишният процент на разходите не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, а като се вземе предвид размера на предоставения кредит, неговия срок и необезпечения му характер, установеният годишен процент на разходите от 23,83 % не противоречи и на добрите нрави. Ето защо, съдът намира, че процесното правоотношение е валидно, а по валидността на отделните клаузи, пораждащи всяко от процесните вземания, съдът ще се произнесе поотделно.