Решение № 3007 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3007 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100501955 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 19915 от 05.11.2024г. постановено по гр.д. № 4926/2024г. по описа на СРС, 33-ти състав, Д. Д. Д. е осъден да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лева, частична претенция от 50 000 лева, представляваща главница по регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0411-175-0002-2023 за неимуществени вреди на лицето И.П.С. в резултат на настъпило ПТП на 12.02.2023 г. около 11:30 ч. в района на с.

Долни Богоров, на ул. „2-ра“ срещу № 31, причинени от виновно от ответника като водач на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № ****, чиято отговорност към момента на ПТП е застрахована по договор за задължително застраховане "Гражданска отговорност" при ищцовото дружество, като е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, ведно със законна лихва за периода от 26.01.2024 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4615 лева, представляваща разноски по делото /съобразно постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 1641 от 13.01.2025г. по същото дело/.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Д. Д. Д., в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че по делото не било установено твърдяното от ищеца обстоятелство, че при настъпване на процесното ПТП на 1

12.02.2023г. в 11,30 ч. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма от 0,5 промила. Не му бил съставен АУАН или наказателно постановление за такова деяние, а съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ и Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021г. по т.д. № 1/2012г. на ОСС на ВАС, I и II колегия, при установяване с техническо средство на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се съставя АУАН и се издава талон за кръвно изследване.В случая предвидената в Наредбата процедура била цялостно нарушения, тъй като при проверката с дрегер не било установено наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя над 0,5 промила; жалбоподателят не бил избрал начина на установяване на концентрацията – чрез дрегер или кръвно изследване; не бил оспорил показанията на дрегера и не бил искал да дава кръв за изследване; нямало изискване за кръвно изследване ако измереното с дрегера количество било под 0,5 промила; кръвното изследване следвало да бъде извършено до 45 минути от момента на извършването на теста, а в случая издаването на талона било забавено с 40 минути; нямало изискване да се прави изследване на урината, след като установената концентрация на алкохол в кръвта била 0,00 промила; урината се изследвала само за наличие на наркотични вещества и не било установено към момента на инцидента да е бил във фаза на резорбация или фаза на елиминация. Твърди, че в случая не по негова вина служителите на МВР посетили местопроизшествието два часа и половина след инцидента и при измерената с дрегер концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя не било установено тя да надхвърля 0,5 промила, поради което нямало задължение да извършва кръвно изследване и нямало законово изискване такова да бъде извършено поради закъснението на държавните органи, нито да бъде изчислявано по обратен ред каква евентуално бил могла да бъде концентрацията на алкохол в кръвта му. Счита изводите на вещото лице по съдебно-токсиколотичната експертиза относно начина на разграждане на алкохола за приблизителни и неконкретни, и счита, че изводите относно началото на абсорбацията на алкохола касаят период от един час след настъпване на произшествието, липсвали данни и за отчитане на консумиран алкохол след настъпване на ПТП. Оспорва законосъобразността на количеството на взетите проби от кръв и урина. Развива съображения за неправилност на извода на съда за неоснователност на възражението за съпричиняване на вредите, както и показанията на пострадалия.моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна сочи, че първоинстанционният съд бил възприел правилно фактическата обстановка и бил анализирал доказателствата по делото. Ирелевантна била липсата на АУАН за управление 2 на МПС с концентрация на алкохол над допустимата норма, тъй като по случая било образувано досъдебно производство. Счита, че уредените в Наредбата процедури били спазени, като медицинското изследване се налагало вследствие на положителния полеви тест за наличие на амфетамин.

Категорично било заключението на съдебно-токсикологичната експертиза, че към момента на настъпване на ПТП жалбоподателят е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,655 грама на литър и заключението не било оспорено, не били навеждани и твърдения за консумация на алкохол след ПТП, нито за бъбречни проблеми на жалбоподателя. Количеството на пробите било достатъчно за извършване на изследване и те били взети законосъобразно.

Счита, че били налице всички материалноправни предпоставки за уважаване на иска. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между него и ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; настъпването на ПТП в периода на действие на застраховката по вина на ответника; факта на нанесените на третото увредено лице неимуществени вреди – техният обем и интензитет; наличието на причинно-следствена връзка между вредите и противоправното поведение на ответника; изплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер на увреденото лице; както и че при настъпване на произшествието ответникът е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число възражението за съпричиняване на вредите от увреденото лице.

Между страните няма спор и в първоинстанционното производство съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесното ПТП е настъпило на 12.02.2023г. около 11,30ч., а проба за алкохол с техническо устройство „Алкотест Дрегер“ на ответника е направена във 14,00ч. и пробата е отчела концентрация на алкохол в кръвта на ответника от 0,28 промила, както и че е извършен тест за наркотици, който е бил положителен за амфетамин; че към така посочената дата управляваният от ответника л.а. „Форд Фокус“ с рег. № **** е бил застрахован при ищеца по 3 застраховка гражданска отговорност, като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора; както и че с доклад по щетата от 04.01.2024г. ищецът е определил размер на обезщетението от общо 10 872,97 лева, като с платежно нареждане от същата дата ищецът е изплатил на третото увредено лице И.П.С. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в предявения в настоящото производство размер от 10 000 лева.

Също така от приетия във въззивното производство заверен препис от обвинителен акт по ДП № 11038/2023г. по описа на СДВР, пр.пр. № 3258/2023г. срещу ответника-жалбоподател и протокол № 1481 от 09.10.2025г. по НОХД № 8533/2025г. по описа на СРС, 105-ти състав, се установява, че по образуваното по случая досъдебно производство срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.

1 НК /причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС/. Наказателното производство е приключило с одобрено от съда на 09.10.2025г. споразумение, с което жалбоподателят Д. Д. Д. се е признал за виновен в това, че на 12.02.2023г. в с. Долни Богров, общ.

Столична, обл. София-град“ ул. „2-ра“ - при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ****, с посока на движение от ул. „1-ва“ към бул. „Ботевградско шосе“, в района на № 31 е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 116 ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“; като водачът Д. не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца И.П.С., не е намалил скоростта на движение и не е спряло, когато е възникнала опасност за движението, в резултат на което е ударил с предната дясна част на автомобила намиращия се на платното за движение пешеходец С., като по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на голямопищялна и малкопищялна кости на лявата подбедрица в долния край, което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказателното производство срещу жалбоподателя е прекратено.

Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл. 300 ГПК съдът е длъжен да зачете неговите последици относно извършването на процесното деяние от жалбоподателя, неговата противоправност, вината на жалбоподателя, а доколкото престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК е резултатно и нанесените травматични увреждания върху третото увредено лице И.П.С. са част от 4 неговия състав – и по отношение на тяхното нанасяне и причинноследствената връзка между уврежданията на здравето му и извършеното деяние.

Извън горното от приетото от СРС и неоспорено експертно заключение по съдебно-медицинската експертиза се установява, че времето за възстановяване на пострадалия след съчетани счупвания на големия и малкия пищял е, както следва: срок за имобилизация – 3-3,5 месеца, срок на нетрудоспособност за физически труд – 7-8 месеца, срок на нетрудоспособност за нефизически труд – 5-6 месеца при лиспа на усложнения по време на възстановителния процес. Болката е интензивна непосредствено след травмата и в първите дни след нея, като се усилва при опит за движение и постепенно намалява до приключване на възстановителния период. От приетата епикриза на увреденото лице от 01.03.2023г., издадена от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ се установява, че И.П.С. е постъпил в болницата на 21.02.2023г. до 01.03.2023г., като след извършен преглед и рентгенография му е извършено оперативно лечение „Extracio metallorum. RSOM cum clavi IM”. При разпита на вещото лице по СМЕ, проведен на 10.10.2024г. същото е допълнило заключението си съобразно допълнително представената епикриза, като е заявило, че след първоначалната оперативна интервенция за външна фиксация, се е наложило извършването на втора оперативна интервенция за поставяне на вътрешна остеосинтеза и е премахната старата, която лицето е имало във връзка с предходна фрактура на същия крайник. Заявило е, че втората операция представлява част от лечебния процес, който изначално е предполагал извършването на две такива интервенции, както и че вследствие на това възстановителният период не се променя.