Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 306 от 10.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3164/2021
Вид
Решение № 306
Подписан
10.03.2022
В сила
10.03.2022
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.125 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20215300503164 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ЗК„Уника“АД против решение № 261789/21.06.2021г. по гр.д.№ 6815/2020г. на Пловдивски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия Г. Т. Т. сумата от 16033,44 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица № 19213110073 от 17.05.2019 г. със срок на действие 00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г. за щети от ПТП, настъпило на 05.07.2019 г., по образувана щета № 19112130005/05.07.2019 г., както и сумата в размер на 191,68 лева- обезщетение за забава за периода 26.07.2019 г. до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по- конкретно се сочи, че така и не са били установени конкретните обстоятелства по настъпване на застрахователното събитие, с оглед на което е присъдено посоченото обезщетение. Не се установили нито точното място, нито точния механизъм на настъпване на инцидента. Единственото безспорно ясно обстоятелство било това, че въззиваемият Г.Т., управлявайки застрахования лек автомобил, е навлязъл в наводнен участък от пътя, като по собственото му признание, не е преценил дълбочината на водата.

Това била единствената ясна и категорична причина за настъпване на уврежданията, което се потвърждавало и от приетото заключение по автотехническа експертиза. Оспорва се разпитаната свидетелка да е присъствала на инцидента и в тази връзка се твърди, че неправилно районният съд е възприел показанията й. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и цялостно отхвърляне на иска.

Отговори на въззивната жалба са подадени от въззиваемия Г.Т. и от Община-гр. ****.

С отговора от Г.Т. се оспорва твърдението във въззивната жалба за липса на доказателства относно причините за настъпване на инцидента. Поддържа се, че изводът на районния съд, че въззиваемият не е проявил груба небрежност и е положил необходимата грижа да опази 1 управлявания от него лек автомобил, е правилен. Изложени са подробни доводи по всички основни твърдения във въззивната жалба.

С отговора от Община-гр. **** се поддържа, че въззивната жалба е основателна, поддържат се и изложените в нея твърдения и доводи.От третото лице „К М Д“ ЕООД не е подаден отговор на въззивната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 6815/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. е образувано по искова молба от Г. Т. Т. срещу ЗAД„Уника“, с която е предявен осъдителен иск по чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата в размер на 15000 лева, частично предявен от общо дължимата сума в размер на 27825,97 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № 19213110073 от 17.05.2019 г. застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие 00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г. за щети от ПТП, станало на 05.07.2019 г., както и сумата в размер на 195.83 лева- обезщетение за забава за периода 26.07.2019 г. до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2019 г. до окончателното заплащане на вземането. С протоколно определение от 19.05.2021г. е допуснато увеличение на иска за застрахователно обезщетение от 15000 лева на 16877,30 лева. В исковата молба се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, е собственик на лек автомобил марка „Лексус“, модел „ГС 450 Х“, с рег. № *****. За автомобила бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие 00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020г. , която покрива щети от ПТП. На 05.07.2019г. около 02.00 часа сутринта, Г.Т. се прибирал от работното си място в УМБАЛ "*****"ЕАД в гр. ****, предвижвайки се с автомобила си по бул.„*****“ в посока към надлеза на „*****“. Спускайки се по надлеза, Т. забелязал, че в ниската част, поради поройните дъждове, се е събрало голямо количество вода. Поради невъзможност за смяна на маршрута, както и поради липсата на указателни табели за забрана за преминаване, той започнал бавно да се предвижва през наводнения участък, като управлявал автомобила с непрекъснато подаване на газ и следвал най- високата точка на пътя. Въпреки положените усилия, той преминал през неустановено препятствие на пътното платно, невидимо заради покрития с вода път, и усетил удар в автомобила. Забелязал, че около автомобила се образува тъмно и мазно петно. За настъпилото ПТП ищецът позвънял на телефон 112, но служителите на „Пътна полиция“ обяснили, че не са длъжни да изпратят патрул на място. За инцидента Г.Т. уведомил и застрахователя по застраховката „Каско“. Образувана била преписка по щета № 19112130005 от 05.07.2019г.. На 08.07.2019г. бил извършен опис на щетите по автомобила от представител и вещо лице на застрахователя. При огледа били констатирани следи от вода във въздушния филтър. Констатирано било също така, че е пробит картерът и е спукан блок на двигателя. С писмо от 17.07.2019г. застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение като се мотивирал с проявена от Т. груба небрежност при управлението на застрахованото МПС. Автомобилът бил отремонтиран на негови разноски в сервиз на фирма „Тойота- Тиксим“ЕООД, като заплатил сумата от 27825,97 лева, с включен ДДС.

С подадения от ЗAД„Уника“ се признава наличието към 05.07.2019г. на договор за застраховка „Каско на МПС“ за собствения на въззиваемия Т. лек автомобил, която застраховка е с клауза „А“- покриваща всички рискове, обективирани в застрахователната полица. Признава се също така, че са били уведомени за инцидента на 05.07.2019г., че е заведена преписка по щета при ответника, извършен е оглед и са констатирани посочените в исковата молба щети. Оспорва се механизма на ПТП, начина и мястото на настъпването, както и че са уведомени органите на МВР. Счита, че вредите по автомобила са в резултат на проявена груба небрежност от собственика и водач на същия. Проявената груба небрежност била изключен риск по застрахователния договор, съгласно чл.6.3 от ОУ. Още повече в чл.6.5.10 от ОУ била предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение за щети настъпили в резултат на доброволно навлизане с автомобила в зони наводнени или покрити с вода на пътното платно. Основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение 2 било и обстоятелството, че в нарушение чл.6.2.4. от ОУ ищецът не уведомил органите на МРС, съгласно чл.125 ЗДвП. Оспорва се и размера на необходимите разходи за отстраняване на щетите.

От гореизложеното става ясно, че спорът между въззиваемия Г.Т. и застрахователното дружество- жалбоподател се свежда основно до обстоятелствата, при които са настъпили уврежданията по застрахования лек автомобил. Относно тези обстоятелства по първоинстанционното дело е разпитана свидетелката М. Д. / без родство/ и са приети заключения по съдебно- метеорологична експертиза и по автотехническа експертиза. В показанията си свидетелката сочи, че от близо 17 години с Г.Т. работят заедно в УМБАЛ „*****“ ЕАД. През нощта, когато се случил инцидентът, били повикани по спешност по време на тяхно дежурство като лекар в горепосоченото лечебно заведение.

След приключване на работа, въззиваемият предложил на свидетелката да я закара до дома й, тъй като навън било валяло много. Пътувайки по маршрут, който води до дома на свидетелката от УМБАЛ „*****“ ЕАД, през ул.„*****“ и бул.“*****“ и оттам към ***** ж.п.гара. Т. карал изключително бавно, съобразно пътната обстановка, и избирал маршрути, които не били толкова наводнени. В края на бул.“*****“, слизайки по надлеза покрай училище „*****“ / свидетелката уточнява, че училището се намира от другата страна на булеварда/, той навлязъл изключително бавно в ниската част, тъй като имало много вода.

Излизайки от края на надолнището, почти на равното, се чул някакъв трясък, сякаш колата, отдолу се е ударила в нещо. След този звук тя спряла и по инерция излязла от надолнището.

След като излезнали от колата, свидетелката видяла, че водата в надлеза стига до средата на гумите на автомобила. Водата не прониквала в купето. Въззиваемият се обадил на Пътна полиция. Свидетелката си тръгнала, а той останал да чака. На другия ден й споделил, че автомобилът не могъл да продължи на собствен ход, поради което бил придвижен до сервиз.

Свидетелката е категорична, че Т. не е имал възможност да излезе от надлеза, след навлизането в него, тъй като улицата е еднопосочна и е единственият изход от надлеза.

Преди навлизането в този пътен участък, водещ до надлеза, единствената друга възможност за придвижване е било през *****, но видели, че там е много наводнено и затова избрали пътя през надлеза.

В публично съдебно заседание на 10.03.2021г. по първоинстанционното дело е извършен оглед на съдържание на диск, в който е записан разговор на въззиваемия със служител на ответната застрахователна компания / това става ясно, тъй като въззиваемият се е представил с трите си имена и съобщава за настъпило на 05.07.2019г. застрахователно събитие със застрахования в ЗК“Уника“АД лек автомобил марка „Лексус“/. Разговорът е отразен в протокола, преразказан по смисъл от съдията- докладчик. В разговора въобще не става дума за това, дали на инцидента е присъствало някакво друго лице. Г.Т. е разказал, че работи като лекар. Бил на дежурство и след като приключил работа към 1- 2 часа през нощта, потеглил с автомобила си. Имало страшна буря. Улиците били наводнени.

Преминавайки през ***** в посока към бул.“*****“, навлязъл в дълбока вода. През нощта не могъл да прецени дълбочината на водата. Изведнъж автомобилът спрял. Воланът блокирал, а всички индикации по таблото светели. Извикал пътна помощ и извозили автомобила до сервиза на „*****“.

От приетото по делото на ПдРС заключение по съдебно- метрологична експертиза, изготвено от вещо лице С. Г., се установява, че от 18,00 часа на 04.07.2019г. до 03,00 часа на 05.07.2019г. и по- конкретно в интервала 00.20 часа- 01.40 часа са измерени обилни количества валежи, а именно 26 литра/кв.м., довели до локални наводнения. В съчетание с усилващия се вятър- над 15 м/сек. Се достигнало до разрешаване на пътната настилка, падане на счупени клони, включително и цели дървета.

Вредите по собствения на въззиваемия лек автомобил са описани в опис на щета на МПС, съставен от служител на застрахователното дружество. В описа е отразено наличие на вода в кутия въздушен филтър, че въздушният филтър е измокрен, като са констатирани следните увреждания- пробит картер и спукан блок. По първоинстанционното дело е приет договор- поръчка от 05.07.2019г., с който е възложено на „*****“ЕООД извършване на 3 ремонт на увредения автомобил. От изпълнителя е издадена проформа фактура, в която е отразена стойността на необходимите за ремонта части и труд. Общата стойност е в размер от 27825,97 лева с ДДС. подлежащите на ремонт детайли на автомобила и калкулирано възнаграждение за труд /л.18 – от делото на ПОС/ на обща стойност 27 825.97 лева с включен ДДС. В издадената окончателна фактура за извършения ремонт общата стойност е 16877,30 лева с ДДС. Тази сума е платена с платежно нареждане от 17.09.2019г.

От приетото заключение по САТЕ, изготвено от вещо лице С. М., се установява, че причината за уврежданията по автомобила е настъпване на хидравличен удар / воден удар/.

В заключението подробно е изяснен механизма на настъпване на хидравличния ударнавлизане на автомобила в дълбока вода, проникване на водата през въздухозаборника, въздушния филтър, всмукателната тръба, дроселовата клапа, всмукателните колекторни тръби и отворените всмукателни клапани и попадането й в цилиндрите на двигателя.