Решение № 219 от 17.11.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Тутракан, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20233430100064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Делото е постъпило по подсъдност от Районен съд - гр. Силистра, който е образувал гр. д. № 39/2023 г.

Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127 – 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед възраженията на ответника съдът уточнява, че указанията за завеждане на иск са съобщени на ищеца на 08.12.2022 г., като искът е заведен на 06.01.2023 г. пред Районен съд - гр. Силистра.

Проект за доклад

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото, както следва:

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Б. ДСК“ АД, представлявано от юрисконсулт Б. Н. (л. 4 от гр. д. № 39/2023 г. на СсРС), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 187/06.10.2020 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 1 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 325/2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 430, ал.

1 от ТЗ, по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 19.04.2017 г., сключен между ищеца и Б. С. и Договор за преструктуриране към Договор за кредит 13/24343429 от 14.12.2017 г., сключен между страните по делото, в размер на 805,69 лв. (осемстотин и пет лева и шестдесет и девет стотинки);

1.2. възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за периода от 20.04.2019 г. до 28.06.2020 г. в размер на 128,62 лв. (сто двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки);

1.3. неустойка - „наказателна лихва” по чл. 92 от ЗЗД, дължима съгл. чл. 18, т. 2 от ОУ, за периода от 21.04.2019 г. до 28.06.2020 г., в размер на 10,82 лв. (десет лева и осемдесет и две стотинки);

1.4. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода от 29.06.2020 г. до 28.08.2020 г.; в размер на 13,43 лв. (тринадесет лева и четиридесет и три стотинки)

1.5. неустойка - „разходи за изискуем кредит” по чл. 92 от ЗЗД, дължима съгл. т. 5 от Тарифа за таксите по кредити за текущо потребление на ищеца, в размер на 120 лв.

(сто и двадесет лева);

1.6. законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2020 г., до окончателното погасяване на задължението;

1.7. Твърди се, че на 19.04.2017 г. между „Б. ДСК“ АД, като кредитор и Б. Д. С., като кредитополучател, е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, неразделна част от който са ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит. Съгласно договора, „Б.

ДСК“ трябвало да издаде на кредитополучателя кредитна карта DSK Maxi Card и предоставя на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 1 000 лв. Клиентът посочил банкова сметка за целите на картата – сметка в лева № 02-24343420. Съгласно чл. 26, ал.2 от ОУ срокът за ползване на кредита съвпадал със срока за валидност на картата – 3 години.

1.8. „Б. ДСК“ АД изпълнило своето задължение, като е издало на Б. С. кредитна карта DSK Maxi Card и предоставила по нея лимита от 1 000 лв. Кредитополучателят изтеглил цялата сума от 1 000 лв. Същият не е възстановил ползвания лимит.

1.9. На 20.09.2017 г. кредитополучателят починал, като неговият наследник – дъщеря му С. Б. Д., се е съгласил да изплаща задължението.

2

1.10. На 14.12.2017 г. между „Б. ДСК“ АД и С. Б. Славова бил сключен Договор за преструктуриране на договора за кредитна карта, съгласно който страните се споразумяват остатъкът от задължението в размер на 1 028 лв. да бъде заплатен съгласно погасителен план за срок от 60 месеца. Кредитното задължение се е отчитало по заемна сметка № 24954408 с титуляр С. Славова.

1.11. Последното плащане по кредита било осъществено на 20.04.2019 г. в размер на 12,56 лв.

1.12. Поради неплащане на вноските по кредита била допусната забава над 90 дни към 12.06.2020 г., поради което „Б. ДСК“ АД е предприело действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Изпратено било уведомление № 0090-2001893/12.06.2020 г. до кредитополучателя, връчено чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК.

1.13. Междувременно на 14.12.2022 г. е настъпил крайният падеж на кредита.

2. Ответникът С. Б. Д., чрез назначения от съда особен представител адв. Д. Г. от АК – Силистра (л. 34), в едномесечния срок депозира отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.

2.1. Направено е възражение за недействителност на Договора за преструктуриране на договора за кредит.

2.2. Направено е възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит.

2.3. Възразява се, че Договорът за кредит 13/24343429 е прекратен поради смъртта на кредитополучателя Б. С., поради което и не е налице хипотезата на чл. 107 от ЗЗД за подновяване на договора.

2.4. Твърди се, че с Договора за преструктуриране на кредита е извършен анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.3 от ЗЗД, който е недопустим.

2.5. Възразява се, че Договорът за преструктуриране на кредита е нищожен в установителната си част, в която страните констатирали размера на дълга.Твърди се, че когато задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, по същество е сключена спогодба върху непозволен договор, която е нищожна на основание чл. 366 от ЗЗД.

2.6. Направено е възражение за недействителност на Договора за преструктуриране на кредита на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от от ЗПК. В частност договорът не съдържал ясна методика за определянето на лихвения процент. Той бил обвързан със СОФИБОР, който от 01.07.2018 г. не се прилагал.

2.7. Направено е възражение за недължимост на претендираната от ищеца такса от 3

120 лв. за разноски по изискуем кредит за недължима, поради липса на основание, като се позовава на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.

2.8. Направено е възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните лихви, като се сочи, че е налице основанието по чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 19.04.2017 г. е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, между ищеца в качеството му на кредитодател и Б. С., в качеството му на кредитополучател (л. 6 от гр. д. № 39/2023 г. на СсРС).

4. На 20.09.2017 г. Б. С. починал, като негови наследници са Е. Д. и ответникът по делото - С. Д. (27 от гр. д. № 39/2023 г. на СсРС).

5. На 14.12.2017 г. между ищеца и отв. Д. (в качеството ѝ на наследник на Б. С.) е сключен Договор за преструктуриране към Договор за кредит 13/24343429 от 19.04.2017 г. (л. 18 от гр. д. № 39/2023 г. на СсРС).

6. На 29.06.2020 г. на ответника е връчена покана, с която вземанията по договора за преструктуриране са обявени за предсрочно изискуеми (л. 15 от ч. гр. д. № 325/2020 г.).

7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 54). която е установила размера на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

4

II. Общи положения

9. По делото не се спори сключването на процесният договор от 19.04.2017 г. за кредит между ищеца и наследодателя на ответника.

10. След смъртта на кредитополучателя наследството му е прието от ответника с конклудентни действия, видно от сключения от последния договор за преструктуриране с Б.та. Поради тази причина задълженията на покойния кредитополучател по договора (или половината от тях, ако наследството е прието и от другия наследник) са преминали върху С. Д. на осн. чл. 60, ал. 1 от ЗН.

11. На 14.12.2017 г. ответника е сключила с кредитодателя договора за преструктуриране, в който е предвидено е предвидено изплащането на съществуващия дълг по договора от 19.04.2017 г. (1 028 лв.):

11.1. да бъде извършено съгласно нов погасителен план;

11.2. към главницата е капитализирана възнаградителна лихва;

11.3. определен е нов лихвен процент по кредита.