Решение № 81 от 14.05.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Поморие, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20252160100762 по описа за 2025 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството пред ПРС е образувано въз основа на искова молба с която е предявен иск от З. Ф. Р. от с. Страцин против И. Д. Р. от с.Белодол, общ. Поморие за развод.

Ищцата твърди, че са сключили гр.брак на 2022г. и от брака си имат едно дете – А. И. Р., родена на 14.02.2025г. и като в началото отношенията им били нормални, но в последствие отношенията им се влошили. Сочи, че когато била бременна във втория месец И. я изгонил и тя била една седмица при родителите си, но по късно се сдобрили и отново заживели заедно, но проблемите продължили. На 28.10.2025г. ответника я изгонил и тя заживяла с детето при сестра си и счита, че с ответника има различия които не могат да преодолеят и моли съдът да постанови решение с което прекрати брака по вина на ответника, родителските права върху роденото дете да бъдат предоставени на нея, а на ответника да се определи режим на лични отношения с детето и да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200.00 евро, няма претенции към семейното жилище в с. Белодол, след прекратяване на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име – Х.. Претендира движими вещи придобити по времето на брака и желае в случай, че да бъде задължен ответника да погасява кредит придобит по времето на брака от ищцата. В съдебно заседание поддържа иска за развод и желае прекратяване на брака по вина на ответника, а упражняването на родителските права върху детето да бъде предоставено на нея.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Същия оспорва изложеното в исковата молба, но не се противопоставя на желанието на ищцата за прекратяване на брака. Твърде, че след раждането на детето, съпругата му станала 1 раздразнителна, започнала да контролира всяко негово действие и все по чести скандали.

Моли съдът да прекрати брака, без да се произнася по въпроса за вината. Не се противопоставя родителските права върху детето да се упражняват от съпругата, а относно издръжката счита че 150евро за достатъчни за издръжката на детето. Предлага режим на лични отношения с детето. В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба.

Предявения иск за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство е с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 21.02.2022г. в гр. Айтос и това се установява от представеното удостоверение за сключен гр.брак издадено въз основа на акт за гр.брак № 0030 от 21.02.2022г. съставен в гр.Айтос. От брака си съпрузите имат едно дете - А. И. Р. родено но 14.02.2025г. видно от представеното удостоверение за раждане и издадено въз основа на акт за раждане № 0082 от 19.02.2025г. съставен в гр.Бургас, 3-то кметство.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетелката А. Р. - майка на ответника свидетелства, че съпрузите са сключили гр. брак през 2022г., а на 28.10.2025г. се разделили, като преди това живеели дори и според нея се разбирали. Сочи, че на 27.10.25г. вечерта И. се прибрал около 18.00 часа и по-късно се прибрала и З. с детето и З. й се обадили по телефона да вземе детето, а когато отишла чула снаха й да нарича сина й „ глупак смотан“, при което И. станал, хванал я, но тя му казала да не й посяга и го извела от стаята, а З. започнала да крещи и изпадна в истерия. На другия ден като се прибрала от работа З. я нямаше и като й се обадило по телефона за да я пита къде е същата и казала, че е в Ябълчево при сестра си и че няма да се прибира повече. Сочи, че не е чула И. да я гони, да я удря или да я бие и не е виждала сина си да е пиян, не е чула да прави скандали, но не отрича, че може да се увлича по хазарт. Свидетелства, че семейството е живяло в тяхната къща, И. работи като строителен работник и получава добро възнаграждение, а З. сега не работи гледа детето, но преди това работила в целодневна детска градина с.Страцин като учителка. Свидетелката Б.Я. . свидетелства за случка на 14.09.24г. когато били на сватба на обща приятелка и след като приключило тържеството към 01:00ч., тя се прибрала, след което получила съобщение от З., че са се скарали с И. и той я оставил в селото където била сватбата. Свидетелката се върнала и намерила З. в една тъмна, пуста улица, сама, разстроена и уплашена, като към този момент била бременна в четвъртия месец. Взела с колата си З. и я прибрала в тях. По късно З. се върнала при съпруга си и окончателно се разделила през месец октомври 2025г., като причината била и хазартна зависимост на И. за която З. й споделила и в момента тя с детето живеела в с.Страцин при баща си.

Представен е договор за потребителски кредит за сумата 50000лв. предоставен на З. Фекрет Р. със солидарен длъжник И. Д. Р., който съдът няма да обсъжда, като го счита за правно ирелевантен за спора с оглед въпросите по които съдът се произнася в производството по брачни дела.

2

По делото е представен социален доклад изготвен от соц.работник К., от който се установява, че ищцата с детето живее в дома на баща си в с.Страцин. Жилището е обзаведено с всички необходими мебели и уреди и се отоплява с климатици. Ищцата в момента е в отпуск за отглеждане на детето, но е работила като възпитател в ДГ „Сребърно звънче“ с.Страцин, а бащата работи във фирма „Фестилана България“, като строител и получава трудово възнаграждение в размер около 1600евро. Майката в отглеждането на детето е подпомагана от родителите си, като родителите на бащата на детето също желаят за имат контакт с детето. Посочено е , че бащата е осъществявал контакт с детето няколко пъти след раздялата, но майката ограничава контакта на детето с бабата и дядото по бащина линия. В социалния доклад е отбелязано също така, че бащата живее в жилището на родителите си в с.Белодол и жилището също е добре обзаведено.

Според ПРС иска за развод е основателен.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните са във фактическа раздяла от м. октомври 2025г., но още преди установяването й отношенията помежду им са се влошили, започнали скандали, липсвало уважение, доверие и търпимост помежду им и според съда между съпрузите е настъпило отчуждение и брака им следва да бъде прекратен. Запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак, не е оправдано нито от гледище на интересите на съпрузите, нито за детето.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, съдът се произнася по въпроса за вината за настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за това и тъй като ищцата е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината, настоящия състав следва да се произнесе по този въпрос, като счита, че вината е на съпруга. Установи се от разпитаните свидетели, че между съпрузите е имало конфликти и след един такъв ищцата е напуснала семейното жилище с детето. Този конфликт не е бил изолиран, като през 2024г. след скандал съпруга е оставил съпругата си през нощта в населено място различно от тяхното местожителство и това е доказателство за липса на уважение от страна на съпруга и липса на толерантност и търпимост. Изложеното в исковата молба твърдение, че съпруга злоупотребява с хазарта не се опроверга от показанията на св. Р., която не отрича увличане по хазарта. След като през октомври на 2025г. съпругата напуснала семейното жилище и заживяла заедно с детето си при нейните родители, съпрузите, не са се събирали да живеят заедно. По време на фактическата раздяла грижи за детето полагала съпругата подпомагана от нейните родители. Не се установи ищцата да има вина за разстройството на брака и противобрачно поведение. Във връзка с изложеното съдът приема, че ответникът има вина за разстройството на брака и разводът следва да бъде допуснат по вина на съпруга.

Съдът счита, че родителските права следва да се упражняват от майката, това е така защото вече е създала добри условия за живот в дома на своите родители, като дома е обзаведен с всичко необходимо, водоснабден и електрифициран, има сервизни помещения, и може да разчита при отглеждането на децата, на помощта на своите родители. Същата осъзнава необходимостта от общуване на детето с бащата и не възпрепятства контактите на 3 детето с бащата, но не предоставя възможност за контакти с бабата и дядото по бащина линия. Майката добре се грижи за детето и страните не спорят, че майката следва да упражнява родителските права.

Родителските права следва да се упражняват от майката и следва да се определи режим на лични отношения между бащата и детето. С оглед възрастта на детето което към настоящия момент е на 1г. и 3 месеца, съдът намира, че до навършване на 2 години контактите между бащата и детето следва да се осъществяват в присъствието на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17часа. След навършване на 2 години на детето до навършване на 5 години, бащата ще може да осъществява контакти с детето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17часа и след като детето навърши 5 години, бащата ще може да осъществява контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18часа на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовния си платен годишен отпуск; детето следва да бъде с баща си през четните календарни години за новогодишните празници, а през нечетни календарни години при майка си; на Рамазан байрам първите два дни детето да е при майката, а вторите два дни от празника при бащата; на Курбан байрам, първите два дни е при бащата, а вторите два дни от празника при майката; Рождените дни на детето да се празнуват съвместно с двамата родители. При осъществяване на личните контакти, бащата следва да взема детето от дома на майката и ще го връща отново там.

Съгласно чл. 143, ал. 1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 155.50 евро. Детето е малко и не посещава детска градина. Доходите на бащата, така както ги е заявил пред социалния работник дават възможност без затруднение да заплаща издръжка на детето. Същия не издържа други лица, полага труд и следва да отделя средства за издръжка на детето си.

При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Безспорно е, че детето е на година и три месеца, не посещава детска ясла или градина, а се отглежда от майката която е в отпуск отглеждане на дете, но същата преди раждането на детето е била трудово ангажирана и има намерение да се върна на работа като възпитател в ДГ „Сребърно звънче“ в с.Страцин. Съдът, счита че за задоволяване потребностите на детето е необходима издръжка от 250 евро месечно, като бащата следва да заплаща издръжка от 170. 00 евро месечно, а останалите необходими средства следва да се осигуряват от майката, която полага непосредствени грижи за децата.

Съдът с решението си следва да се произнесе и по въпроса за ползването на 4 семейното жилище, като доколкото съпругата няма претенции за ползване на семейното жилище придобито по време на брака и находящо се в с.Белодол, общ.Поморие, то следва да се предостави за ползване на съпруга. Относно фамилното име на съпругата, съдът счита, че с оглед заявеното желания на съпругата да възстанови предбрачното си фамилно има, след прекратяването на брака съпругата ще носи фамилното име - Х..