Решение № 9879 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9879 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110145723 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против Г. Д. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 842.83евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.03.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 95.87евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 01.02.2024г., 15.80евро – дялово разпределение за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 2.91евро – мораторна лихва за периода 16.07.2021г. – 01.02.2024г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 45 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват като неоснователни, в каквато насока са изложени подробни съображения. Въведено е възражение, че част от вземанията са погасени по давност.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонатен № ******, представляващ ап. 46, находящ се в /адрес/.

От приложеното на л. 16 по делото копие на Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ, № 186, том VII, дело № 1386/69г., се установява, че П.И.Н. и Д.С.А.. през 1969 година са придобили правото на собственост върху ап. № 46, находящ се в /адрес/.

От приложеното на л. 18 по делото удостоверение издадено от ГИС София, се установява, че стар адрес /адрес/ е със следния настоящ адрес: /адрес/, респективно следва извода, че с Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ, 2

№ 186, том VII, дело № 1386/69г. П.Н. и Д.А. са придобили процесния недвижим имот с абонатен № ******, представляващ ап. 46, находящ се в /адрес/.

От приложената на л. 75 по делото справка от НБД „Население“ се установява, че Д.С.А.. е починал на 23.02.1995г. От приложеното на л. 15 по делото удостоверение за наследници се установява, че и П.А. е починала на 30.12.2007г. От справката и удостоверението се установява, че наследници на П.А. и Д.А. са децата им С. Д. А. и ответникът Г. Д. А., които по аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по ½ идеална част от жилището, респективно през исковия период ответникът Г. А. е притежавал качеството потребител на топлинна енергия и същият отговаря за ½ от задълженията.

За пълнота следва да се посочи, че преди образуване на настоящото производство ищцовото дружество е инициирало заповедно производство, по което е образувано ч.гр.д. № 8241/2024г., по описа на СРС, срещу С. А. и ответникът в настоящото производство Г. А., като срещу С. А. е издаден изпълнителен лист, а по отношение на Г. А. е образувано исково производство по чл. 422 и сл. ГПК, като същото е прекратено с влязъл в сила съдебен акт / разпореждане № 126901/13.08.2025г., постановено по гр.д. № 32986/2025г., по описа на СРС копие л. 86 по делото/. По изложената аргументация, доколкото не е формирана СПН за исковия период по отношение на ответника Г. А. настоящото производство се явява допустимо, като същият отговаря за ½ от задълженията за процесния имот.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва целия блок, като общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи на абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Видно от заключението в имота има 3 броя отоплителни тела с поставени ИРРО в помещения кухня, хол и стая, като в банята има щранг – лира без техническа възможност за монтаж на уреди. Експертът е посочил, че за процесния период не е осигурен достъп, за което са съставени индивидуализираните протоколи за отчет. Видно от заключението в имота е имало един водомер за топла вода, като за двата отчетни периода не е осигурен достъп. Вещото лице сочи, че изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба № Е-РД04/12.03.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От приложеното на л. 19 по делото копие на Договор № 2222/14.05.2002г., се установява, че между процесната ЕС и фирма „Т. С.“ Е., , е сключен договор за дялово 3 разпределение, въз основа на взето решение на ЕС.

От заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че сумите за топлинна енергия и дялово разпределение не са платени, респективно следва извода за основателност на исковете.

С оглед извода за основателност на исковите претенции, съдът следва да разгледа въведеното от ответника възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.