Решение № 260070 от 26.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И

Е

№260070/ 26.4.2022 г.

26.04.2022г. гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав на 26.04.2020 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар П.Узунова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. №537 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №260043/03.09.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№45/2020г., с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Р.Г.Р. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1 851,04лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.01.2017г.-29.01.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху част от главницата - върху сумата 1 631,43лв. - от подаване на исковата молба - 29.01.2020г., върху сумата 158,18лв.- от 01.02.2020г. и върху сумата 61,43лв. - от 01.05.2020г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати на ищеца сумата 235,94 лева - лихва за забава върху главницата от 1 631,43лв. за периода на забавата, от датата на падежа на всяко плащане, до подаване на исковата молба в съда и разноски в размер на 380лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 8348лв, разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба

№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.

По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият Р.Р., чрез пълномощника си адв.М.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът не се представлява.

Пълномощникът на въззиваемия - адв.Д. депозира писмена молба, с която настоява за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Р.Г.Р.

***, с която против ГД"Гранична полиция" на МВР гр.София са предявени обективно кумулативно съединени искове - главен по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорен с правно основание чл.86 ЗЗД, които след изменение на размерите са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1851,04лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 214,5 часа извънреден труд, положен в периода 29.01.2017г.-29.01.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху главницата в размер на сумата 235,94лв., ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор, че през процесния период - 29.01.2017г.-29.01.2020г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Р.Г.Р. е заемал длъжността „мл.експерт" в група „Ескпертна дейност” в ГПУ-Елхово към РД"Гранична полиция"Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 29.01.2017г.-29.01.2020г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1786 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1786 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 2041,40 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 255,40 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца.

ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1851,04лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 235,94лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявеният главен иск, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Върху част от присъдената главница от 1 851,4лв. - сумата 1 631,43лв. съдът е присъдил законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, върху сумата 158,18лв.- възнаграждението за извънреден труд за периода м.10.2019г.-31.12.2019г. - е присъдил законната лихва считано от 01.02.2020г., а върху сумата 61,43лв. - възнаграждението за извънреден труд за периода м.01.2020г.-29.01.2020г., считано от 01.05.2020г., когато е настъпила забавата на ответника за тази сума. Обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД съдът е присъдил в предявения размер от 235,94лв. - лихва за забава върху сумата 1 631,43лв. - частта от главницата за периода 29.01.2017г. до 30.09.2019г., като е приел, че само за тази част от главницата ответникът е изпаднал в забава преди предявяване на иска.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно исковете са квалифицирани от първоинстанционния съд - главния по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г. и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.).