Решение № 6069 от 19.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6069 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №

20221110144039 по описа за 2022 година

Предявени са от . СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу П. Г. Б. с ЕГН ********** и Е. А. Б. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18, и със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 35, ет. 3, офис 1, адвокат С. К., и Е. Г. Б. с ЕГН **********, гр. София, БУЛ.. 124, и гр. София, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18, със съдебен адрес: гр.., ул. . № 3В, ет. 1, чрез адвокат И. Н., иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва: П. Г. Б. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 492,86 лева, доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 08.06.2022 г. в размер на 60,05 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,62 лева, ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 1,28 лв.; Е. Г. Б. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 492,86 лева, доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 08.06.2022 г. в размер на 60,05 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,62 лева, ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 1,28 лв., и Е. А. Б. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 971,44 лева, доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 1

15.06.2020 г. до 08.06.2022 г. в размер на 240,17 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,50 лева, ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 5,09 лева.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18, аб.№ 171228, но не са изпълнили задължението си да заплатят доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна Е. и П. Б.и е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че ответниците са собственици или вещни ползватели на имота. Прави възражение за погасяване на част от вземанията чрез изтекла погасителна давност. Счита, че не е налице основание за претендиране на суми за лихва, тъй като липсват данни относно датата на публикуване на сумите в сайта на ищеца или по друг начин, поради което не е установен моментът на настъпване на забава и тази претенция се явява неоснователна. Оспорва претенцията за главница за дялово разпределение, тъй като тази услуга се предоставя от третото лице-помагач, а не от ищцовото дружество. Моли съда да отхвърли предявените искове и да им присъди разноски.

Ответната страна Е. Б. е депозирала отговор на исковата молба в законовия срок, като оспорва иска като неоснователен. Твърди, че оспорва основанието за дължимост на сумите и погаскителната давност, а в другата част на задължението не оспорва размера.

Оспорва твърдението ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота като вещен ползвател. Счита, че не е налице основание за претендиране на суми за лихва, тъй като липсват данни относно датата на публикуване на сумите в сайта на ищеца или по друг начин, поради което не е установен моментът на настъпване на забава и тази претенция се явява неоснователна. Оспорва претенцията за главница за дялово разпределение, тъй като тази услуга се предоставя от третото лице-помагач, а не от ищцовото дружество. Моли съда да отхвърли предявените искове и да им присъди разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 29.06.2022 г., по което е било образувано ч.гр.д. № 70916/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано срещу ответниците като длъжници. След като на длъжниците заповедта е връчена, и тримата са подали възражение по чл. 414 от ГПК срещу нея, поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

2

Представени са писмени доказателства, от които се установява, че процесният топлоснабдяем имот е придобит от Георги П.в Б. и Е. А. Б., чрез покупко-продажба от 10.08.1983 г. (Договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 10.08.1983 г., Писмо рег. № ДИ7000-18/1/25.06.2014 г. от Столична община, Район „Илинден“). Видно от представеното Удостоверение за наследници от 13.05.2022 г., Георги П.в Б. е починал на 26.03.2011 г. и е оставил за наследници тримата ответници – Е. А. Б., съпруга, и Е. Г. Б. и П. Г. Б. – деца.

Със Заявление-Декларация от 17.05.2022 г. П. Г. Б. е поискал партидата за имота да бъде променена на негово име, а другите двама ответници са представили Декларации от 17.05.2022 г., с която заявяват съгласието си П. Б. да бъде титуляр на партидата за процесния имот.

Третото лице-помагач е представило писмени документи, от които се установява, че за процесния период са извършвани отчети на уредите на 10.06.2020 г. и 30.04.2021 г. (л.

102-103 от делото).

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува валиден договор за услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „Техем Сървисис“ ЕООД (ТЛП), като последната отчита уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. По данни от ТЛП в процесния имот е имало 2 броя монтирани отоплителни тела и 2 броя топлоразпределители, както и два броя водомери за топла вода. През процесния период е извършен отчет на уредите в имота, като същите са коректно отразени в изравнителните сметки. Отчетите са подписани от потребител. Дължимата сума за отопление възлиза 2896.28 лв., в това число сума за топлинна енергия за отопление на имота в размер на 1607.23 лв. и за сградна инсталация – 1289.05 лв. Изводите на вещото лице кореспондират и с документите, предоставени от третото лице-помагач.

По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е погасена от потребителя. Дължимата главница за целия имот възлиза на 2957.16 лв., таксата за дялово разпределение възлиза на 27.74 лв., а лихвите върху двете главници – общо 367.92 лв., в това число лихви върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.93 лв.

При така установените факти, съдът счита, че ответниците, като собственици на процесния топлоснабдяем имот през процесния период се явяват потребители на топлинна енергия, доставяна в същия, съобразно квотата си от собствеността, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката. Това обстоятелство се установява както от представените доказателства за собственост върху имота и удостоверението за наследници, така и от саморъчно подписаните от ответниците декларации до ищцовото дружество, чрез които са 3 избрали и са посочили изрично кой от тях искат да е титуляр на партидата, разкрита за имота. Предвид това, че Е. Б. притежава ½ част от собствеността върху имота по силата на придобиването му по време на брака й с наследодателя Георги Б., след смъртта му получава равна част от оставената от наследодателя ½ идеална част от собствеността, поради което същата притежава 4/6 идеални части от имота, а останалите ответници притежават по 1/6 идеална част от същия. Възраженията на ответниците за липсата на облигационни отношения с ищеца са неоснователни, предвид това, че се касае за отношения, които възникват по силата на Закона за енергетиката при публично известни Общи условия, срещу които ответниците не са възразили в срока за това.

Стойността на топлинната енергия, доставяна в имота, е установена чрез техническата експертиза и съответните документи от третото лице-помагач, извършвало годишните отчети, въз основа на които се изготвят изравнителните сметки, като съобразно квотите на всеки ответник, се установява, че Е. Б. дължи главница за доставена топлинна енергия в имота в размер на 1930.85 лв., сумата от 18.50 лв. за главница за такса дялово разпределение, лихва за забава върху първата главница в размер на 239.99 лв. и лихва върху таксата за дялово разпределение – 5.29 лв. Останалите двама ответници, съобразно квотата си от собствеността върху имота, дължат главница за доставена топлинна енергия в имота в размер на 482.71 лв. всеки от тях, главница за такса дялово разпределение в размер на 4.62 лв. за всеки от тях, лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 60.00 лв., както и лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 1.32 лв. за всеки от тях.

Неоснователни са възраженията на ответниците относно претенцията за лихви, тъй като същите са установени чрез допуснатата и изслушана, приета като неоспорена съдебносчетоводна експертиза. Неоснователно се явява и възражението за недължимост на таксата за дялово разпределение в полза на ищцовото дружество, тъй като друго лице е извършвало тази услуга. Услугата се доставя от регистрирано по реда на Закона за енергетиката дружество и въз основа на облигационни отношения между това дружество и доставчика на топлинната енергия. По делото са представени договори, сключени между ТЛП и Етажната собственост, както и между ТЛП и топлофикационното дружество, както и приложите Общи условия за битови клиенти (л.31-46 от делото).

Ответниците са навели възражение за погасяване на вземането чрез погасителна давност. Тъй като искът е по реда на чл. 422 от ГПК, исковата молба се счита предявена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно от 29.06.2022 г. Предвид характера на вземането, което е периодично, същото се погасява с тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която в случая обхваща всички вземания, станали изискуеми до 29.06.2019 г. Вземанията на ищцовото дружество стават изискуеми 45 дни след публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството. По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която фактурите са публикувани на страницата на дружеството-ищец, поради което съдът приема, че същите са публикувани в деня, в първия ден от месеца, следващ месеца, за който се отнася вземането, което е в полза на потребителя.

4

Така, вземането за месец май 2019 г. става изискуемо 45 дни след 01.06.2019 г., поради което срокът за погасяване на сумите по фактурата, започва да тече 45 дни след тази дата, а именно 16.07.2019 г. В настоящия случай няма претендирани вземания, които да са станали изискуеми преди 29.06.2019 г., поради което възражението за погасяване на вземанията по давност се явяват неоснователни.