Решение № 240 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пазарджик, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500385 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.2 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е от Г. А. Т. , длъжник по изпълнително дело № 20238870400017 на ЧСИ Даскалов, насочване на изпълнение върху имущество , което длъжникът счита за несеквестируемо.

Излага твърдения , че след образуване на изпълнително дело срещу него били извършени справки и предприети изпълнителни действия , като бил наложен и запор върху вземанията по банкова сметка на длъжника Г. Т. в ОББ АД , където той има открита разплащателна сметка.

Тези действия жалбоподателят намира за незаконосъобразни, тъй като това вземане било несеквестируемо по смисъла на разпоредбата на чл. 446 ал.1 от ГПК .

Тази банкова сметка била открита с цел получаване на инвалидна пенсия от длъжника Г. Т.. В резултат на изпълнителни действия - наложения запор по сметка на ЧСИ били преведени следните суми постъпили по сметката :

Сумата от 1 235,24лв. е постъпила по сметката на длъжника на 23.12.2022г. с основание „заплати и пенсии КТ" ;

Сумата от 396.95лв. , постъпила по сметката на 09.01.2023г.;

На 31.01.2023г. банката е превела но сметка на ЧСИ по запора сумата от 1 200 лв.;

1

-На 07.02.2023Г. постъпила сумата от 396.95 лв. отново с основание „заплати и пенсии КТ";

- На 09.02.2(023г е преведена сумата 390,00 лв.;

- На 07.03.2023г. е постъпила сумата от 396.95 лв. с основание „заплати и пенсии КТ“;

- На 09.03.2023 г. банката превела по сметка на ЧСИ сумата от 390,00лв.;

- На 07.04.2023г. постъпила сумата от 396.95лв. с основание „заплати и пенсии КТ“.;

- На 11.04.2023г. постъпила сумата от 70.00лв. с основание „заплати и пенсии КТ“;

- На 18.04.2023г.банката превела по с-ка на ЧСИ сумата от 390.00лв.;

- На 07.03.2023г. постъпила сумата от 396.95лв. с основание „заплати и пенсии КТ“ ;

- На 09.03.2023 г.банката превела по сметка на ЧСИ сумата от 390,00 лв.;

От представените по делото извлечения било видно,че веднага след постъпването на сумите, те са били превеждани по сметка на ЧСИ в изпълнение на запора, въпреки че произхода им е от „заплати и пенсии КТ“ и размерът им не надхвърля законова определения минимум от една MP3.

Отчитайки приетото в т.13 от Тълкувателно решение № 2/2015г. по т.д.

№ 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателят счита , че при прилагането на законовите норми следва да се държи сметка за техния смисъл и духа на разпоредбите.

Ако се тълкува буквално разпоредбите на ГПК и изложеното в ТР № 2/2015г. би могло да с приеме, че какъвто и да е размерът на работната заплата или пенсията, ако сумите са останали по сметката на длъжника повече от един месец, то те стават секвестируеми.

Поради изложеното счита ,че тъй като постъпилите суми по сметката на длъжника Г. Т. са с произход - пенсия за инвалидност и са в общ размер под MP3 за периода на плащане са несеквестируеми.

Позовава се в жалбата си и на субективната невъзможност на длъжника за ползване на тези суми.

Длъжникът Г. Т. не бил известен за отпускането на пенсията за инвалидност и обективно не е имал възможност да тегли ежемесечно постъпващите суми

Отпускането на пенсията е станало на 09.12.2022г., като начална дата на изплащане се определя 03.10.2022г.

На 23.12.2023г. по сметката на длъжника е преведена сума за три месечни пенсии в размер на 1 235.24лв.

2

Този процес обективно съвпадал с периода през който Г. Т. е изписан на 28.08.2022г. след претърпяна операция в МБАЛ с. Г. - Пловдив след инфаркт на миокарда.

Вследствие на това той се инвалидизирал, като има издадено решение на ТЕЛК от 06.10.2022г., от което е видно, че той е 60% неработоспособен.

След изписването от болница длъжникът заминал за Гърция да продължи лечението си за периода 01.11.2022г. до 09.05.2023г.

Незнанието за отпуснатата пенсия и невъзможността да тегли/превежда ежемесечно постъпващата сума също обосновават тезата му, че наличните по сметката суми с произход „пенсия“ следва да се считат за несеквестируеми, независимо от техния размер.

Приложени са писмени доказателства и е направено искане действията по налагане на запор да бъдат отменени. Претендира разноски.

В срок е постъпило възражение от взискателя „Юробанк България„ АД.

Не оспорват допустимостта на жалбата , оспорват нейната основателност.

Анализирайки постъпването на сумите и датите на извършените преводи по сметката на ЧСИ , намират ,че това е станало в пълно съответствие с разпоредбата на чл.466а от ГПК , като за част от сумите сочат ,че няма данни да са преведени на ЧС. - 396.95 лв. (триста деветдесет и шест лева и 0.95 ст.), постъпила на 07.04.2023г., както и сумата от 70.00 лв.

(седемдесет лева) от 11.04.2023г.

Доводите на жалбоподателя ,че в периода 01.11.2022г. - 09.05.2023г. се е намирал на територията на гр.Солун, Гърция и не е имал възможност да усвоява постъпилите суми по сметката, подкрепяло становището им, че всички постъпили суми са придобили характер па „спестявания“ и като такива, правилно са преведени по сметка на съдебния изпълнител за погасяване дълга.

ЧСИ е изготвил мотиви по смисъла на чл.436 ал.3 от ГПК. Изложил е съображенията си относно неоснователността на жалбата.

Съдът ,като прецени доводите на страните и доказателствата по делото , взе предвид следното:

Жалбата е допустима .Атакуват се действия на ЧСИ по събиране на вземане,като длъжникът се позовава на несеквестируемост.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по изпълнително дело № 20238870400017 по описа на ЧСИ Даскалов, per. № 887 при КЧСИ е образувано на 12.01.2023 г. за реализиране на парично вземане ,въз основа на изпълнителен лист, издаден по проведено заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК от Районен съд Пазарджик и изпълнителен лист , издаден въз основа на съдебно 3 решение.

Взискател в производството е БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ,чиито правоприемник безспорно е „Юробанк България“ АД.

Жалбоподателят е длъжник в това производство.

ЧСИ е наложил запор върху сметка на длъжника в ОББ АД на 23.01.2023 г. Запорното съобщение е получено от банката на 24.01.2023 г.

Няма спор ,видно е приложените писмени доказателства , че на 31.01.2023 г. са преведени частично суми в размер на 1200,00 лв.; 390,00 лв. на 09.02.2023 г. с основание спестявания частично ; 390,00 лв. на 09.03.2023 г. с основание спестявания частично ;390,00 лв. на 18.04.2023 г. с основание частично ;

378,00 лв. на 12.06.2023 г. с основание спестявания частично .

Разпоредбата , относима към несеквестируемостта на доходите ,като се има предвид както размера ,така и произхода им е нормата на чл.446 от ГПК.

Преди законодателните промени от 2017 година се е наложило обсъждането на въпроса с несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато постъпват по банкова сметка на длъжника. В постановеното ТР по т.д.№ 2/2013 година на ОСГТК е прието ,че налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3.

Това становище е получило и своята законодателна уредба през 2017 година , когато е приет текста на чл.446а от ГПК. В ал.1 на разпоредбата е предвиден срок от един месец, в който длъжникът следва да се разпореди чрез банковата си сметка с със сумата ,несеквестируема по произход или размер. В противен случай, сумата става изцяло секвестируема, счита се за спестяване и подлежи на удръжка в цялост по наложения запор върху банковите сметки. Законодателят е презумирал, че длъжникът, въпреки предоставените му несеквестируеми средства , не ги е използвал, нямал е нужда от тях и ги е спестил. Спестяванията може да бъдат секвестирани.

Разпоредбата на ал. 2 от чл. 446а от ГПК предвижда ,че запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1, изцяло. Те не се изчисляват за удържане по чл. 446 от ГПК. Същите обаче след изтичане на един месец от получаването им стават секвестируеми и за тях важи ситуацията с характера им на спестявания.