Решение № 263 от 28.11.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Айтос, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20242110100050 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Е. Н. Т., ЕГН **********; М. И. Т., ЕГН **********; Н. М. Т., ЕГН **********, и тримата с адрес: ***., чрез адв. Р. Н. против С. М.

Д., EГH **********, от ***; В. В. Д., EГH **********, от ***; Т. Т. Д., EГH **********, от ***; Т. Д. М., EГH **********, от ***; М. Д. М., EГH **********, от ***; Р. Д. Б., EГH **********, от *** Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба се излага, че ищците са собственици на YПИ II-1443 в кв. 88 по плана на гp. Айтос, целият с площ от 269 кв.м. при граници и съседи: от север - улица; от изток YПИ 1II-1444, от юг - YПИ IX-1438, 1439, от Запад - YПИ I-1442. Д. М. Д. /приживе/ и С. М. Д., собственици нa един от съседните урегулирани поземлени имоти, имат изградена постройка с площ около 30 кв.м. в югозападната част на имота на ищците. Въпросната постройка не отговаря и не е изградена съгласно изискванията на Закона за устройство на територията.

Изградена е без съгласието на собствениците на парцела, без строителни книжа, без учредено право на строеж и без спазване на законоустановените отстояния от регулационните граници на съседните урегулирани имоти.

Освен, че описаната постройка е незаконна, същата препятствала ищците да упражняват правото си на собственици в пълен обем. При дъждове, водата от покривът се стичала в осТ.лата част от имота , а самата сграда засенчвала част от дворното място. Доколкото същата постройка е и незаконна, ищците са разтревожени, че във всеки един момент, като собственици на УПИ в което е изградена, могат да бъдат санкционирани от съответните органи с административни глоби и задължаване за тяхна сметка да премахнат въпросната сграда или да бъдат осъдени от собствениците на съседните парцели, да я премахнем, поради неспазените отстояния. През годините ищците се опитвали, да решат въпроса без 1 сезиране на съда, нo безуспешно. Неоснователните и незаконни действия на ответниците обуславят правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск, с който да бъде прието за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да премахнат постройката, изградена в югозападната част на YПИ II-1443 в кв. 88 пo плана на гp. Айтос, община Айтос.

Ищците претендират присъждане на направените пo делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответниците С. М. Д.; В. В. Д.; Т. Т. Д., Т. Д. М., М. Д. М., Р. Д. Б. чрез адв.К., в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. В обстоятелствената част на отговора се излага, че необосновано ищците претендират да са единствени собственици на мота, т.к. последния е собственост също така на лицата Н. Т. Д. и Р. Й. Д., които били също наследници на общия наследодател, с които наследници ищците не са уредил сметките си. На следващо място оспорва се участието на ответницата В. В. Д. като страна в процеса, както и на М. Д. М., т.к. приживе родителите му са се разпоредили с имота в полза на другите двама ответници- Т. М. и Р. Б.. В отговора на ИМ се твърди, че имотната граница между имотите на ищците и ответниците е била на друго място според предходния Подробен устройствен план и към онзи момент постройката на ответниците е попадала в техния имот, а те имат изрядни строителни книжа за нея, като в процедурата по озаконяване на постройката е участвал и наследодателят на ищците. В последстви е с одобряването на нов устройствен план е било предвидено 27кв.м.предаваемо място да премине към имота на ищците и постройката е попаднала именно в това предаваемо към имота на ищците място. Излага се също така, че има стартирана процедура по премахване на постройката от община Айтос. По изложените съображения моли иска да бъде отхвърлен.

С оглед събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът установи следно:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство дело №158 от 1965 година на Айтоският Народен Съд /л.5 /, Н. Т. Д. е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място в гр.Айтос, пл.№567, от 287 кв.м., съставляващо част от парцел № II-566,567 в кв.№83 по плана на гр.Айтос,целия от 502 кв.м. или съответстващо на 287/502 ид.части , ведно с една стара паянтова къща, застроена в северозападната част на парцела, при граници: Нако Г.ев, улица, А. К..

Съгласно НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и запазено право на ползване №97, том 1, дело № 138/1980г (л.6) Р. Й. Д. прехвърля на своите синове М. Н. Т. и Е. Н. Т. по равни части следния свой собствен недвижим имот: 1/3 ид.част от дворно място съставляващо имот с пл.№ 567, цялото с пространство от 237кв.м., което е част от парцел 2, пл.№566 и 567 в кв.83 по плана на гр.Айтос, целия с пространство от 502 кв.м. при граници: улица ***, А. К., н-ци на П. С., М. Д., заедно с 1/3 ид.ч. от построените в западната част на парцела жилищна сграда -салма срещу задължението за издръжка и гледане.

2

Съгласно НА № 104, том 1, дело 197/1973г на РС-Айтос за собственост върху недвижим имот (л.51), придаден по регулация М. Д. АТ.сов и наследниците на Ч. И. К. са признати за собственици по регулация на следните недвижими имоти:

1/ 10кв.м. празно дворно място при съседи улица, К. К. Д., М. Д. АТ.сов и наследници на Ч.

И. К., което се взема от имот ,пл.№ 571, собственост на К. К. Д..

2/ 27кв.м. празно дворно място при съседи Н. Т. Д., М. Д. АТ.сови наследници на Ч. И. К., което се взема от имот пл.№567, собственост на Н. Т. Д. и

3/ 14 кв.м. празно дворно място предаваемо от улица, при граници: улица, К. К. Д., наследници на Ч. И. К. и М. Д. АТ.сов и наследници на Д. С. Н. , който места по утвърдения регулационен план на града се придават към парцел №11, планоснимачен номер 572 и 573 от кв.83 по плана на гр.Айтос.

Видно от НА за продажба на недвижим имот със запазване правото на ползване (л.55) №174, том1, дело 339/ 1973г на съдия при РС-Айтос, М. Д. АТ.сов продава на своите синове Д. М.

Д. и С. М. Д. по равни части от следния свои собствен недвижим имот : дворно място от 294кв.м.като иделана част от парцел №11,планоснимачен номер 572 и 573, в кв.83 по плана на гр.Айтос , целия от 626кв.м. при граници : улица, К. И. Н. , наследници на Д. Т., С. Н., Д.

Н.;

С протокол №131/1976 на техник при градски народен съвет-гр.Айтос (л.54) на М. Д. АТ.сов е дадена строителна линия за изграждане на жилищна сграда.

Видно от НА за дарение на недвижим имот № 108, том 7, дело 946/2009г на нотариус Б. Д.

Д. М. Д. (л.56) и Т. Т. Д. даряват на Т. Д. М. и дъщеря си Р. Д. Б. при равни квоти собствения си недвижим имот :1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 244кв.м., съставляващо ПИ №1438 по плана на града, ведно с целия втори жилищен етаж със застроена площ 66кв.м. от построената в имота триетажна масивна жилищна сграда при граници на етажа – от трите страни външен зид, калкан , от горе-таван ,отдолу -етажа на С. М. Д.: ½ ид.ч. равняваща се на 33 кв.м. от приземен етаж, ½ ид.ч. от таванското простанство, с реално ползване на 33кв.м. в североизточната му част , ½ ид.ч. от общите части на сградата , както и гараж със застроена площ от 12кв.м.; ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 12кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА постройка със застроена площ 12 кв.м.

От представените документи за собственост следва, че страните са съседи и там където се срещат поземлените им имоти е имало промяна в регулацията с издаване на нов устройствен план, който обаче не приет и приложен.

Ищците твърдят , че част от постройки-собственост на ответниците попадат в техния имот и поради лошото си техническо състояние (полуразрушени са ) им пречат да упражняват пълноценно правото си на собственост върху имота.

При режим на довеждане са разпитани свидетелите З. П. Г. и Я. С. М.. Свид. З. П. Г. (съседка на страните) разказва, че постройките мецду двата имота са строени преди 25-30години, а в момента са в много лояо състояние, започнали са да се рушат, което пречи на ищците да изполват двора си в тази част. Свидетелката разказва, че сградите на ответниците не се 3 поддържат и се разпадат всеки ден в имота на ищците , като по точи начин правят част от двора на ищците неизползваем, а поставянето на ограда- невъзможно.

По време на разпита свид. М. разказва, че посещава имота от 1981г. приблизително по това време са построени и процесните постройки на границата между двата имота, като първоначално в тях се отглеждали животни, а в момента били изоставени.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото СТЕ „ УПИ II-1443 в кв.88 no плана на гр.Айтос, общ.Айтос не е идентичен с имота описан в HA № 158/1965г. Имота описан в HA № 158/1965г. е съответен на УПИ II-1443 в кв.88. Границите парцел II-566,567 no регулационния план. действал no време на издаване на aктa, кoйтo е отреден зa имoт 567 се различават oт границите нa имот с nл.№567 в южнaтa за имoтa част“.“ Има постройки на южната регулационната граница за УПИ Il-1443в кв.88 no плана на гр.Айтос с УПИ IХ1438,1439 в кв.88, в кoитo постройки се влиза и са разлоложени в по-голямата сu част в имот с пл.№1438. “ За посочените постройки в Община Айтос не са намерени строителни книжа. Според изготвената от ВЛ комбинирана скица минимална част от постройките попадат в онези 27 кв.м. придаваеми по регулация към имот пл.№1438, според регулационния план на гр.Айтос, който не е бил приложен.

При гореизложените фактически изводи съдът намира, че предявеният иск с правно основание по чл.108 от ЗС се явява неоснователен.

Уважаването на предявената от ищеца искова претенция с правно основание по чл.108 от ЗС предпоставя установяването наличието на следните предпоставки – право на собственост в патримониума на ищеца спрямо процесната реална част, упражнявана от ответниците фактическа власт и липса на противопоставими права, въз основа на които да владеят същата.

Въз основа на представените от страните документи ищците притежават УПИ II-1443, а ответниците УПИ IХ-1438. На границата между двете УПИ на скицата е нанесена защрихована площ от 27кв.м. , придаваема част към УПИ IХ-1438 (пл.№ 573) по неприложената в срок дворищна регулация. Следователно макар , че ответниците са се сдобили с НА № 104, том 1, дело 197/1973г на РС-Айтос за собственост върху недвижим имот относно процените 27кв.м. след като дворищната регулация не е приложена в срок , то си действа съществуващото правно положение между страните.

Съобразно постановеното в ТР № № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС, дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ. Понятието „приложен план“ по чл.32, ал.1, т.5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владение, продължило повече от десет години от деня на заемане, след което не е допустимо изменяването на плана на това основание – чл.33, ал.1 във връзка с чл.32, ал.1, т.5 ЗТСУ Следователно за да се счита, че определен ЗРП е приложен, необходимо е да са налице три кумулативни условия: - на първо 4 място е нужно да са изпълнени условията за заемане на придаваемите части - собственикът на парцела, към който се придава частта, следва да е заплатил на собственика на имота, от който се отнема частта, предвиденото обезщетение. В случая видно от представените доказателства за собственост, сметките за посочените придаваеми части не са били уредени.

На второ място – фактическо заемане на парцелите по определените от ЗРП граници: това означава, че собственикът на парцела, за който е спора, е извършил всички необходими фактически действия за упражняване на фактическа власт върху имота- например поставяне на ограда на парцелната граница и обработване на целия парцел във вида му след приемане на ЗРП. В случая, безспорно между страните и видно и от извършената експертиза, на място, по регулационните граници няма и не е била поставяна ограда между двата парцела, която да съответства на новия регулационен план. Трето – фактическата власт върху придаваемата част да е продължила 10 години. Съгласно §8, ал.1 ПРЗУТ, след изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 за прилагане на плановете, отчуждителното действие на неприложените планове се прекратява. Не се твърди и не се установява ответниците да са извършил предписанията на §8, ал.2, поради което и след отпадане на отчуждителното действие на плана от 1987г., не са могли да придобият придадените и незаети части към имота , макар че са се сдобили с НА за това.