Решение № 34 от 28.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Стара Загора, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20265500500069 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.433, ал.1, т.8, чл.435, ал.2, т.6, пр.2 и чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК.

В законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1 от ГПК по делото е постъпила е Жалба вх.№ 33662/18.11.2025г. от единия от двамата солидарни длъжника - пълнолетният български гражданин С. Д. В. от с.Б.П., общ.О., обл.С., против отказа в Постановление от 03.11.2025г. на ЧСИ да прекрати висящото изп.д.№ 560/2017г. по описа на ЧСИ М.Д. - С.З., рег.№ ** на КЧСИ С., като счита, че по това изп.дело нямало извършвани повече от 2 г. никакви изпълнителни действия и вече била настъпила перемпция на вземането против него, и изп.производство следвало вече да бъде приключено и прекратено.

Излага поредица от свои фактически и правни аргументи в тази защитна насока. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло отказана на ЧСИ и да прекрати напълно изпълнителното производство по това висящо изп.дело срещу него, със законните последици от това.

В законните 3- дневни срокове по чл.436, ал.З, изр.1 от ГПК няма подадени писмени възражения против тази жалба от никой от 1 бр. взискател ВККЧЗС “З.“ - гр.С.З., както и от втория солидарен съдлъжник - физическото лице /пълнолетният български гражданин/ Л. И. С. от гр.В..

В писмените си Мотиви изх.№ 1451/20.01.2026г. на осн. чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ М.Д. - гр.С.З., рег.№ ** на КЧСИ - С. излага подробно своите фактически и правни аргументи против направените в жалбата 1 оплаквания и най-вече установява и доказва, че относно процесното парично вземане до момента няма настъпила никакви законова перемпция против никой от общо 2 бр. солидарно отговорни длъжници по изпълнението, предмет на изп.дело.

По настоящото новообразувано в.гр.д.№ 69/2026г. по описа на въззивния ОС- С.З. е приложен цялостен заверен препис от висящото изп.дело № 560/2017г. по описа на ЧСИ М.Д. - С.З., рег.№ ** на КЧСИ - С..

Въззивният ОС- С.З. в настоящия си състав, след като обсъди направените в жалбата няколко отделни фактически и правни оплаквания и Мотивите на ЧСИ, провери законосъобразността на обжалваните изпълнителни действия и актове, и като се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми по казуса, намери за установено следното:

Видно от материалите по представеното в цялост заверено копие от висящото изп.дело, процесната жалби е подадена в законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице /солидарен съдлъжник/, в изискуемата се законова писмена форма и против подлежащи на институционален контрол акт и действие на ЧСИ по висящото му изп.дело.

Поради което процесната жалба се явява процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по съществото на оплакванията в нея оплаквания, с които е бил своевременно и надлежно сезиран.

Разгледани по същество жалбата на длъжника против отказа на ЧСИ да прекрати все още висящото пред нея изп.дело поради ненастъпили твърдяна от длъжника законова перемпция, се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин следното:

Производството по висящото процесно изп.дело е било образувано въз основа на писмена Молба вх.№ 9660/03.05.2017г. от взискателя /юридическото лице/ ВККЧЗС “З.“ - гр.С.З. въз основа на изп.лист от 18.04.2017г., издаден по приключеното ч.гр.д.№ 1038/2017г. по описа на РС - гр.К., обл.С.. Още на 15.05.2017г. са били наложени от ЧСИ запори на банковите сметки на длъжника С. Д. В. в съответните банки - в „П.И.Б.“ АД, със запорно съобщение изх.№ 9057, в „Б.П.Б.“ АД със запорно съобщение изх.№ 9058, в „Ц.К.Б.“ АД със запорно съобщение изх.№ 9059 и в „Ю.Б.“ АД със запорно съобщение изх.№ 9060. На същата тази дата /15.05.2017г./ е бил наложен от ЧСИ и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /жалбоподател/ С.

Д. В. в „А.С.“ ЕООД със запорно съобщение изх.№ 9056, както и на вземанията на същия длъжник от Държавен фонд „Земеделие“ под формата на субсидия с 2 бр. запорни съобщения с изх.№ 9620 и № 9621. Пак на тази дата /15.05.2017г./ са били наложени от ЧСИ и следните запори на банковите сметки на другия солидарен съдлъжника Л. И. С. от гр.В. в „И.Б.“ АД. със запорно съобщение изх.№ 9050, в „О.Б.Б.“ АД със запорно съобщение изх.№ 2

9051, в „Банка ДСК“ АД със запорно съобщение изх.№ 9052 и в „Ц.К.Б.“ АД със запорно съобщение изх.№ 9053. Пак на тази същата дата /15.05.2017г./ е наложен от ЧСИ и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника другия солидарен съдлъжник Л. И. С. от гр.В. в „Я.С.“ ООД със запорно съобщение изх.№ 9049. На 15.06.2017г. е наложен от ЧСИ запор на 2 бр.

МПС, собственост на солидарните длъжници, и на 06.07.2017 г. е била наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника /жалбоподател/ С. Д. В. върху 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно със сградите в него - сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, находящи се в гр.К., обл.С., ул.“******* с молба за вписване на възбрана до СВ - гр.К., обл.С. изх.№ 13597. Малко по-късно на 02.08.2017г. е била наложена от ЧСИ възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника /жалбоподател/ С. Д.

В., а именно: 1/2 ид.ч. от дворно място, представляващо парцел IV-26, от кв.84, а съгласно новия регулационен план на селото - УПИ ХII-290, в кв.84, по плана на с.Б.П., общ.О., обл.С., ведно с постройките в него с молба за вписване на възбрана до СВ - гр.К., обл.С. изх.№ 15417. На 02.08.2017г. е наложена възбрана от ЧСИ върху недвижими имоти, собственост на длъжника /жалбоподател/ С. Д. В., представляващи ¼ ид.ч. от имот № 001190- лозе, ведно с построената в него сезонна постройка, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота и 1/4 ид.ч. от имот № 001189 – лози - и двете находящи се в гр.К., обл.С. с молба за вписване на възбрана до СВ гр.К., обл.С. изх.№ 15418. Впоследствие ЧСИ на 15.04.2019г. налага запор върху банковите сметки на другия солидарен съдлъжник Л. И. С. от гр.В. в „Б.П.Б.“- АД със запорно съобщение изх.№ 5667 и на 09.10.2019г. налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /жалбоподател/ С. Д. В. в „А.С.Г.“ ООД със запорно съобщение изх.№ 14120, като на същата тази дата/09.10.2019г./ налага запор върху пенсията на длъжника /жалбоподател/ С.

Д. В. със запорно съобщение изх.№ 14122 и на същата дата 09.10.2019г. налага запор на банкови сметки на длъжника /жалбоподател/ С. Д. В. в „У.Б.“ АД със запорно съобщение изх.№ 14123. Доста по-късно на 15.03.2021г. ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на други съдлъжник Л. И. С. от гр.В. в „П.“ ЕООД със запорно съобщение изх.№ 3871, на 15.02.2023г. ЧСИ налага запор и на пенсията на другия съдлъжник Л. И. С. от гр.В. със запорно съобщение изх.№ 2631, на 21.06.2023г. налага запор върху банкови сметки на длъжника /жалбоподател/ С. Д. В. в „Т.Б. Д“ АД със запорно съобщение изх.№ 11223. Наред с това междувременно по висящото изп.дело са постъпили частични парични плащания от други солидарен съдлъжник Л. И. С. от гр.В. на датите 22.08.2024г., 16.09.2024г., 12.11.2024г., 28.08.2025г., 22.10.2025г. и 07.11.2025г. Също така на 07.08.2025г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на другия солидарен съдлъжник Л. И. С. от гр.В. в „Г.И.Г.“ 3

ООД със запорно съобщение изх.№ 16399.

От правна страна е установено и безспорно по делото, че Изпълнителния лист е издаден по ЧГД № 1038/2017г. по описа на РС- гр.К., обл.С. е издаден срещу солидарните длъжници /пълнолетните български граждани/ С. Д. В. и Л. И. С. за принудително събиране на присъдена парична сума и съгласно задължителното за ЧСИ, за съда и за страните съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ т.1 на ТР № 2/04.07.2024г. по т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС- С., в случай на множество солидарни длъжници /какъвто безспорно е процесния/ в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на 1 бр. изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 г., когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки един от двамата в случая солидарните длъжници в изпълнителното производство.

Като при осъществено принудително изпълнение върху имуществено право само на единия от съдлъжниците се погасява не само неговото задължение, но и задълженията на другия втори съдлъжник, което по съществото си представлява т.нар. абсолютно действие на юридическите факти при пасивната солидарност. Поради това изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите- в случай и върху втория такъв.

Въпросът за това кои изп.действия по изпълнението прекъсват перемпционния 2- годишен законов срок подробно и детайлно са развити в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС- С., където в т.10 изрично се сочи, че по аналогия следва да се прилага тълкуването на ВКС относно действията, прекъсващи давността, към тези прекъсващи перемционния срок, тъй като безспорно общото между двата правни института /давност и перемпция/ е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. В тази връзка съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС- С., при изпълнителния процес /за разлика от исковия такъв/, давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. А давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на самия ЧСИ по възлагане от взискателя.

Посоченото от жалбоподателя /съдлъжник/ правно основание за 4 прекратяване на изп.производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в конкретния случай въобще не е налице, тъй като видно от хода на висящото изп.производство и предприетите по делото изпълнителни действия от ЧСИ в нито един момент в хода на делото няма изтекъл законния 2- годишен срок между отделните изпълнителни действия спрямо двамата солидарни съдлъжници по висящото против тях изп.дело. Перемпцията може да настъпи с изтичането на законовия 2- годишен срок, през които евентуално не са били извършвани законосъобразни изпълнителни действия, а с постановлението за прекратяване на делото се установява настъпилия по право прекратителен ефект. Само в този случай на прекратяване на изп.производство ЧСИ може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото фактическо и правно прекратяване на изп.дело, когато той установи по безспорен и несъмнен начин осъществяването на съответните правно - релевантни факти по неговото изп.дело. Но при конкретния процесен казус въобще не са налице никоя от законовите предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, висящото изп.производството не е прекратено по право и напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е бил постановен от ЧСИ атакувания му отказ за прекратяване на изп.дело на осн.чл. 433, ал.1 ,т.8 от ГПК.

Поради всичко гореизложено жалбата на единия солидарен съдлъжник против отказа на ЧСИ се явява напълно неоснователна, необоснована и недоказана, предвид което тя следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това, като напълно се потвърди отказа в Постановлението на ЧСИ.

Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК настоящото постановено в закрито заседание съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо пред гореизложеното и на осн. чл.433, ал.1, т.8, чл.435, ал.2, т.6, пр.2 и чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК, въззивният ОС- С.З.