Решение № 178 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. П., 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванина Игн. И.а Въззивно гражданско дело № 20255200500096 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 409, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260015 от 30.11.2023г., постановено по гр.д. № 1509/2014г. по описа на Районен съд – П. е уважена молбата на Л. К. К. и Л. Д. К. – двамата с адрес с. М.К., общ. П., ул. „Д.“ № 30, с правно основание чл. 409, ал.

1 от ГПК и е постановено да се издаде в тяхна полза дубликат на изпълнителен лист срещу С. З. К., ЕГН **********, Г. З. К. ЕГН ********** и М. Г. К. ЕГН ********** – тримата от с. М.К., общ. П., ул. „Д.“ № 30, за определения начин на реално ползване на УПИ V – 775 в кв. 45, целия с площ от 1640 кв.м. по плана на с. М.К., по вариант четвърти от заключението на вещото лице, обективиран в скица – проект, съдържаща се на л. 93 от делото и съставляваща неразделна част от съдебното решение № 350 от 12.05.2016г. по същото дело по описа на Районен съд – П., а именно – Л. К. К. и Л. Д. К. да ползват дял „Б“, оцветен в сив цвят, а С. З. К., Г. З. К. и М. Г. К. да ползват дял „А“, оцветен в червен цвят.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. З. К., Г. З. К. и М. Г. К., чрез процесуалния им представител адв. Р. К., срещу първоинстанционното решение, с изложени съображения за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се изразява несъгласие с основния довод на първоинстанционния съд, че когато било 1 установено, че първообразът на изпълнителния лист бил издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не било образувано изпълнително производство, нито вземането по него било прехвърлено или погасено по друг начин, това било достатъчно да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен/унищожен. Твърди се, че по делото било установено, че взискателите са образували изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, по което били предприети действия по принудително изпълнение на изпълняемото право, а именно – въвод във владение на частта от имота, но тъй като на място било констатирано, че извършването на такъв практически било невъзможно, то изпълнителното дело било прекратено непосредствено след това. Сочи се, че и към настоящия момент фактическото положение в имота било същото, поради което дори и при издаване дубликат на изпълнителния лист, отново би се стигнало до невъзможност да бъде изпълнено съдебното решение. Жалбоподателите считат, че доколкото молителите били упражнили правомощията си въз основа на процесното съдебно решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист, искането им за издаване дубликат от него било неоснователно. Допълват, че по делото останало недоказано твърдението, че оригиналът на изпълнителния лист наистина бил унищожен от процесуалния представител на молителите. С тези аргументи молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането на молителите за издаване на дубликат на изпълнителния лист. Претендира се присъждането на съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че по делото било установено кумулативното наличие на всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 409 ГПК за издаване дубликат на изпълнителния лист, поради което обжалваното решение било правилно и съобразено със съдебната практика. В тази връзка се допълва, че в производството пред първата инстанция на жалбоподателите била предоставена възможността да оборват твърденията на молителите и да противопоставят възражения за погасяване на изпълняемото право въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му, но такива не били направени, както и не били представени доказателства, че задължението им е било изпълнено. Считат за неоснователни и неотговарящи на действителното положение изложената в жалбата фактология по образуването, движението и прекратяването на изпълнителното дело, както и твърденията на жалбоподателите, че било невъзможно изпълнението на съдебното решение. С тези доводи се иска обжалваното решение да бъде 2 потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа въззивната жалба и по подробно изложените в нея съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, както и на въззивниците да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските.

Процесуалният представител на въззиваемите оспорва жалбата и излага становище по съществото на спора, като счита обжалваното решение за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено и на въззиваемите бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция съгласно представения списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок (предвид произнасянето по този въпрос с постановения акт по възз.ч.гр.д. № 553/2024г. по описа на Окръжен съд – П.), от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от ищците по делото - Л.

К. К. и Л. Д. К., чрез адв. Е.Б., с правно основание чл. 409 от ГПК, за издаване дубликат на изпълнителен лист. В молбата се твърди, че по делото е бил издаден изпълнителен лист на 27.06.2017г., по силата на който е определен начинът на реално ползване на УПИ V – 775 в кв. 45, целия с площ от 1640 кв.м. по плана на с. М.К., общ. П., както и за присъдените разноски. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № 1236/2017г. по описа на ЧСИ Д. С., по което били събрани сумите, предмет на принудителното изпълнение, както и на 15.11.2017г. бил насрочен въвод в имота. Последният обаче не могъл да се осъществи, тъй като на място били установени изградени стени и трайно закрепени конструкции, които ограждат имотите, поради което на 27.11.2017г. било прекратено производството по изп.дело № 1236/2017г. по описа на ЧСИ С.. Пълномощникът на молителите адв. Б. твърди, че на нея, в качеството й на процесуален представител, бил върнат издаденият по делото изпълнителен лист, но поради изтичането на 3 повече от пет години от приключването на делото, същата била унищожила адвокатското й досие по гр.д. № 1509/2014г., включително и върнатия й в оригинал изпълнителен лист. Поради което е поискано да бъде издаден дубликат на изпълнителния лист от 27.06.2017г. в частта му относно определения начин на реално ползване на имота.

Ответниците са оспорили молбата като неоснователна с възражението, че молителите не са доказали при условията на пълно и главно доказване изпълнителният лист да е бил изгубен или унищожен. Изрично са изразили становище, че не оспорват наличието на изпълнителното основание, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист, както и че не правят възражение за погасяване по давност на изпълняемото право с оглед неговото естество. Изложили са доводи, че молителите вече са реализирали правата си въз основа на издадения изпълнителен лист като са образували изпълнително дело срещу ответниците, но тъй като съдебното решение не можело да бъде изпълнено, то и изпълнителното дело било прекратено.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, същата се установява и от събраните по делото доказателства.

Не е спорно между страните по делото, а в тази връзка са и съдържащите се по първоинстанционното производство материали, както и тези, съдържащи се в приетото като доказателство по делото копие от изп. дело № 1236/2017г. по описа на ЧСИ С., че с Решение № 350 от 12.05.2016г., постановено по гр.д. № 1509/2014г. по описа на Районен съд – П., е определен начинът на реално ползване на УПИ V – 775 в кв. 45, целия с площ от 1640 кв.м. по плана на с. М.К., община П., по вариант четвърти от заключението на вещото лице, обективиран в скица – проект, съдържаща се на л. 93 от делото и съставляваща неразделна част от съдебното решение, а именно – Л. К. К. и Л.

Д. К. да ползват дял „Б“, оцветен в сив цвят, а С. З. К., Г. З. К. и М. Г. К. да ползват дял „А“, оцветен в червен цвят.

Решението е било обжалвано от ответниците С. З. К., Г. З. К. и М. Г. К. и същото е било потвърдено с Решение № 310 от 12.07.2016г., постановено по гр. дело № 435/2016г. по описа на Окръжен съд – П.. Въззивният съд в решението си е изложил доводи за неоснователност на възраженията на ответниците-жалбоподатели, в това число и на възражението им за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като с него съдът бил възприел вариант на експертното заключение, при който се налагало разрушаване на масивна ограда между двете части на имота. В тази връзка въззивният съд е приел, че визираната в жалбата ограда не представлява постройка по смисъла, вложен в практиката, забраняваща при иск по чл. 32, ал. 2 ЗС да се променя установеното фактическо положение досежно сградите 4 в съсобствения имот, поради което и няма пречка част от същата да бъде преместена, за да се обособят двата дяла от имота. С Определение № 170 от 20.04.2017г. по гр. д. № 5051/2016г. по описа на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба на С. З. К., Г. З. К. и М. Г. К. срещу Решение № 310 от 12.07.2016г., постановено по гр. дело № 435/2016г. по описа на Окръжен съд – П..

Не е спорно и че въз основа на влязлото в сила на 12.07.2016г. Решение № 350 от 12.05.2016г., постановено по гр.д. № 1509/2014г. по описа на Районен съд – П., е издаден изпълнителен лист № 1798 от 27.06.2017г. относно определения с решението начин на реално ползване на съсобствения имот, както и относно разноските в производството пред ВКС, които ответниците са осъдени да заплатят на ищците.

Страните не спорят и че по молба вх. № 14323/06.07.2017г. на взискателите-ищци Л. К. К. и Л. Д. К. чрез адв. Е.Б. срещу С. З. К., Г. З. К. и М. Г. К., е образувано изпълнително дело № 1236/2017г. по описа на ЧСИ Д.

С., рег. № 889, с район на действие ОС – П., за принудително изпълнение на обективираните в изпълнителния лист № 1798 от 27.06.2017г. притезания.

Към молбата взискателите са приложили оригинала на изпълнителния лист, изпълнителното основание - Решение № 350 от 12.05.2016г., постановено по гр.д. № 1509/2014г. по описа на Районен съд – П., както и скицата – проект на вещото лице, представляваща неразделна част от съдебното решение.

Видно от материалите, съдържащи се в приложеното по делото копие от изп. дело № 1236/2017г. по описа на ЧСИ С., съдебният изпълнител е насрочил въвод във владение на имота на 15.11.2017г. от 11 часа за определения начин на реалното му ползване. За извършеното действие е съставен протокол от 15.11.2017г. на ПЧСИ С.Б. при ЧСИ С., в който съдебният изпълнител е констатирал, че „в имотите има изградени стени и трайно закрепени конструкции, които преграждат имотите и функционално не може да се осъществи достъпа на взискателите до присъдената им част без да се наруши целостта на изградените огради“. Взискателите, присъставли на насроченото действие, отказали да подпишат съставения от ПЧСИ протокол.