Определение № 56 от 27.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Кюстендил, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500626 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Предмет на разглеждане е подадена от „Банка ДСК” АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Московска“ №19, чрез пълномощника ст.ю.к.С.Д., частна жалба против разпореждане №5708/18.11.2024г. на Районен съд (РС) – Кюстендил по ч.гр.д.№2736/2024г., в частта, в която съдът е оставил без уважение заявлението на „Банка ДСК” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Холз Трейд 87“ ЕООД, с ЕИК 203712535, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„Македония“ №64, ет.3, ап.3, представлявано от управителя В. А., и В. Л. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Кюстендил, ул.„Македония“ №64, ет.3, ап.3 да заплатят солидарно на заявителя сумата от 240.00 лева, представляваща разноски, дължими на основание чл.8 от ОУ към сключен договор за кредит, сторени за връчване на покана – уведомление за предсрочна изискуемост.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на разпореждането в обжалваната му част, с твърдение, че съдът неправилно е приел, че в случая са приложими разпоредбите на ЗПК, тъй като кредитополучател по сключения договор е търговец, който няма качеството на потребител, по смисъла на дадената в §13 т.1 от ПЗР на ЗЗП дефиниция на понятието. Изтъква се и обстоятелството, че сторените от „Банка ДСК“ АД разходи по обявяване на предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, представляващи разходи за събиране на задължението, по смисъла на чл.8 от ОУ, са за сметка на кредитополучателя. Моли се отмяна на разпореждането в обжалваната му част и даване на указание на КнРС да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за сумата от 240 лева.

На основание чл.413 ал.2 от ГПК препис от жалбата не е връчван на насрещните страни.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

1

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

РС-Кюстендил е бил сезиран със заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист срещу „Холз Трейд 87“ ЕООД, с ЕИК 203712535, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.

„Македония“ №64, ет.3, ап.3, представлявано от управителя В. А., и срещу В. Л. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Кюстендил, ул.„Македония“ №64, ет.3, ап.3, с искане „Холз Трейд 87“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател по договор за кредит с №132 от 15.07.2022г., и В. Л. А., в качеството му на съдлъжник по същия договор, да заплатят солидарно на заявителя дължимите по договора суми, вземането за които е било обявено за предсрочно изискуемо, в това число и сумата от 240.00 лева, представляваща разноски, дължими на основание чл.8 от ОУ към сключения договор за кредит, сторени за връчване на покана – уведомление за предсрочна изискуемост.

Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД за сметка по договор за кредит с №132 от 15.07.2022г. Представен е и сключеният договор за кредит, видно от който страни по същия са „Банка ДСК“ АД – кредитор, „Холз Трейд 87“ ЕООД, представлявано от В. Л. А. – кредитополуччател, и В. Л. А. – съдлъжник, с който банката се е съгласила да предостави на кредитополучателя кредит за оборотни средства с гаранционен инструмент в размер на 60 000 лева, кредитополучателят се е съгласил да го издължи в срок до 15.07.2027г., а съдлъжникът се е съгласил да отговаря пред банката солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора.

Към заявлението, освен сключеният договор за банков кредит, са били приложени извлечение от счетоводните книги на банката, Общи условия на банката към договори за кредити и договори за издаване на банкови гаранции на клиенти от сегмент „Малък бизнес“, както и доказателства във връзка с обявяване на твърдяната в заявлението предсрочна изискуемост на задълженията по договора.

На 18.11.2024г. съдът е издал заповед за изпълнение, разпореждайки двамата длъжници – търговско дружество и физическо лице – солидарно да заплатят на банката– заявител посочените в заявлението суми и е допуснал незабавно изпълнение на заповедта, като е издал изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените в заявлението суми, с изключение на сумата от 240.00 лева, представляваща разноски, дължими на основание чл.8 от ОУ към сключения договор за кредит, сторени за връчване на покана – уведомление за предсрочна изискуемост, по отношение на която заявлението по чл.417 от ГПК е оставено без уважение. Съдът е мотивирал тази си преценка с довод, че от една страна се касае за разноски по изпълнението по смисъла на чл.79 от ГПК, а от друга – това са разноски по управление на кредита, чиято дължимост ЗПК изключва.

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт, за валиден и допустим в обжалваната му част такъв.

Извършвайки преценка относно правилността на разпореждането в атакуваната част, ОС-Кюстендил счита същото за неправилно, а разглежданата жалба за основателна, поради следното:

В заповедното производство съдът извърша преценка дали е налице редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417 от ГПК, който да удостоверява ликвидно и изискуемо вземане. Отделно от тази преценка, съгласно чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на 2 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Следователно, в заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът следи служебно и в заповедното производство в изпълнение на правомощията си по чл.411 ал.2 т.3 от ГПК.

В изпълнение на коментираните правомощия и след запознаване с депозираното заявление, ведно с доказателствата към него, съдът намира, че представеното извлечение от счетоводни книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу кредитополучателя и съдлъжника, включително и по отношение на сторените разноски в размер на 240 лева. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.417 от ГПК за заявените вземания.

При посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за разноски, дължими на основание чл.8 от ОУ към сключения договор за кредит, сторени за връчване на покана – уведомление за предсрочна изискуемост, необосновано районният съд е приел, че претенцията за така претендираната сума следва да се отхвърли поради противоречие със ЗПК.

Този извод произтича от факта, че в конкретния случай Законът за потребителски кредит, както и Законът за защита на потребителите не е приложим. Сключеният договор между „Банка ДСК“ АД и „Холз Трейд 87“ ЕООД не представлява потребителски такъв, това е договор, сключен между търговци, имащ за предмет предоставяне на кредит за оборотни средства с гаранционен инструмент EGF на клиент от сегмент „Малък бизнес“.

Кредитополучателят по договора не се ползва с потребителска защита. С такава защита не се ползва и физическото лице, подписало договора като съдлъжник, тъй като след справка в ТР по партидата на дружеството - кредитополучател, а и видно от самия договор, физическото лице В. Л. А. към датата на сключването на договора за банков кредит е било управител на „Холз Трейд 87“ ЕООД, както и едноличен собственик на капитала на това дружество. А. е бил страна по договора за банков кредит от 15.07.2022г. в качеството му на съдлъжник на кредитополучателя. Съдебната практика е категорична, че физическо лице, което е съдлъжник по договор за банков кредит, няма качеството на „потребител“ ако това лице има тесни професионални /функционални/ връзки с търговското дружество – кредитополучател, като например когато участва в неговото управление и/или има мажоритарно участие в същото. В този смисъл са постановените решения по чл.290 от ГПК, а именно – решение №38 от 23.06.2017г. на ВКС по т.д.№2754/2015г., I т.о., ТК, и решение с №308 от 29.01.2019г. на ВКС по т.д.2931/2017г., II т.о., ТК.

Преценката за правилността на обжалваното разпореждане се свежда до проверката за наличието на предпоставките по чл.418 ал.2 и ал.3 от ГПК, а именно: наличието на редовен от външна страна документ сред изброените по чл.417 от ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а когато изискуемостта на вземането е постановена в зависимост от настъпването на друго обстоятелство- следва това обстоятелство да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ.

Съгласно чл.417 т.2 от ГПК, издаването на заповед за изпълнение може да се основе на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките. В извлечението от счетоводните книги следва да бъдат отразени данни на договора, описание на претендираните вземания и периода, за който се дължат, а когато изискуемостта на вземанията произтича от твърдения за настъпила предсрочна изискуемост следва ясно и недвусмислено да се посочат размера и периода на просрочените вноски, съответно момента от който е настъпила забавата.

В случая, приложеното от заявителя извлечение от счетоводните книги отговаря на посочените изсиквания, тъй като са отразени длъжниците, основанието от което произтича 3 вземането, крайния срок за погасяване, размера на непогасения остатък от главницата към датата на изготвяне на извлечението, основанието и размера на начислените лихви, началния момент на забава и периода, за който са начислени лихви, размера на дължимите разходи. Следва да се отбележи, че заявителят е претендирал издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, поради което районният съд е имал основание да изследва удостоверяването на надлежно упражненото право за преобразуване на вземането в предсрочно изискуемо, което е сторил, а съдебният му акт в уважителната част не е предмет на настоящото обжалване.

При тези данни, въззивният съд приема, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и за сумата от 240.00 лева, поради което са били налице основания заповед за изпълнение да бъде издадена и за тази сума, като се допусне незабавното й изпълнение и се издаде изпълнителен лист и за нея.

Разпореждането, в обжалваната част, следва да се отмени и да се постанови издаване на заповед за изпълнение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №5708/18.11.2024г. на Районен съд – Кюстендил по ч.гр.д.

№2736/2024г., в частта, в която съдът е оставил без уважение заявлението на „Банка ДСК” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Холз Трейд 87“ ЕООД, с ЕИК 203712535, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.

„Македония“ №64, ет.3, ап.3, представлявано от управителя В. А., и В. Л. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Кюстендил, ул.„Македония“ №64, ет.3, ап.3 да заплатят солидарно на заявителя сумата от 240.00 лева, представляваща разноски, дължими на основание чл.8 от ОУ към сключен договор за кредит, сторени за връчване на покана – уведомление за предсрочна изискуемост, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: