Решение № 207 от 16.01.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№207 16.01.2020 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 770 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от К.П.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.К.,***“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучър

“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, начин на представляване – заедно, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 20.02.2018 година в град Бургас, по вина на водач на МПС Ауди 80“ с рег.№…, за което е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, сумата 68,47 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди върху посочената главница, считано от 20.02.2018 година до 22.06.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на посочената по – горе дата по причина поведението на водача на лек автомобил, който не спазил правилата на ЗДвП. Ищецът конкретизира, че това се е случило около 14,40 часа на ул. „Янко Комитов“, на пешеходната пътека пред „Тих труд“, при пресичане от негова страна на пешеходна пътека. В резултат на травматичните увреждания е бил настанен НХО с диагноза „сътресение на мозъка“, без опасност за живота. Поставена е окончателна диагноза: открита рана по окосмената част на главата и травма на ляв крак, след което е постъпил за хирургично лечение. В заявление от 03.09.2018 година ищецът, чрез процесуалния си представител, посочва, че стреса, паниката и безпокойството, които преживял в деня на катастрофата, се отразили значителни и на психиката му и в периода след това. В него се появил страх от пресичане и като цяло от вървене в близост до автомобили.

Появила се безсъние и се будел от кошмари. Всичко това започнало да се отразява на работоспособността му през деня, не можел да се съсредоточи в работата и се влошили отношенията му с колегите му.

Започнал да страна от главоболие. Счита, че претърпяното влошило значително психичното му състояние.

Ищецът е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат М.Г., дава писмен отговор на предявения иск. На първо място в отговора е посочено, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на действително претърпените вреди от ищеца. На следващо място от името на ответника е оспорен механизма на ПТП и са въведени твърдения за наличие на съпричиняване, тъй като пострадалият не е бил на пешеходната пътека и не е спазил задълженията си по чл. 113, ал.1 от ЗДвП. Поради това от името на ответника е въведен довод, че е налице съпричиняване, което е най – малко 90 %.

В писмения отговор е посочено още, че не е налице деликт, евентуално е налице случайно деяние по смисъла чл. 15 от НК. Оспорена е доказателствената сила на протокола за ПТП, тъй като лицето, което го е съставило не е посетило ПТП.

Не е оспорено наличието на застрахователно правоотношение, описано в исковата молба.

В писмения отговор от името на ответника е оспорена претенцията за присъждане на лихва върху главницата за периода от датата на увреждането -20.02.2018 година до окончателното й изплащане. Счита, че лихвата е дължима от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или на предявяване на застрахователна претенция – чл.

493, ал.1, т.5 вр. чл. 429, ал.2, т.2 и чл.429, ал.3 от КЗ.

В писмения отговор е отправено искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и за присъждане на разноските, направени по водене на делото, включително по компенсация.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства и моли съда да постанови решение, с което да го уважи.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства.

По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 432 от КЗ, съгласно който увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Искът за заплащане на лихва за забава е с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенциите си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

В случая от приложената кореспонденция между пълномощник на ищеца и ответното застрахователно дружество с изходящ номер от 28.06.2018 година /лист 119 от делото/ се установява, че за претърпените неимуществени вреди от застрахователното дружество е определено обезщетение в размер на 500 лева, като е посочено, че за изплащането му е необходимо посочване на банкова сметка.

***ема, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим.

По отношение на основателността и доказаността на иска настоящият състав приема следното:

Видно от приетия като писмено доказателство Акт за установяване на административно нарушение № 18 - ********** от

20.02.2018 година, съставен от служител на Сектор ПП – КАТ, ОД на МВР- Бургас, на посочената дата – 20.02.2018 година, на ул. „Янко Комитов“, на пешеходната пътека пред предприятие „Тих труд“, водачът на МПС не пропуска на пешеходната пътека стъпилият и преминаващ по нея пешеходец К.П.Л. и го блъска. Прието е, че с това виновно е нарушил правилата на

ЗДвП. В този смисъл е и изложеното в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от дежурен по ПТП при ОД на МВР, Сектор Пътна полиция – град Бургас на 20.02.2018 година. В него по отношение на пострадалия пешеходец е посочено, че е настанен в НХО с диагноза „сътресение на мозъка, без опасност за живота“.

Като свидетел по делото е разпитан Н.Г.Я., който е управлявал моторното превозно средство. Посочва, че на пешеходната пътека не видял човек. След гърбицата, преди която намалил скоростта си от 0 до 20 км., тръгнал, но от другата страна изскочил засилен човек, който бягал. Свидетелят посочва, че ударил спирачки.

Пешеходеца се ударил в колата му и паднал. След това станал, а междувременно свидетелят излязъл от колата.

Докато успее да стигне до него човекът слязъл надолу към някакви складове.

Видял, че има леко кръв по главата. Обадили се на екип на „Бърза помощ“ и по – късно го намерили. И други хора го увещавали да отиде до болницата и той се съгласил за което го взели с линейка. Свидетелят пояснява, че пешеходеца сам се ударил в колата, защото казал, че бърза за работа. На въпроси на процесуалния представител на ответника свидетелят излага, че започвало да се смрачава, а и той бил облечен с тъмни дрехи. Излага, че имало една ограда, която е между двете разделителни платна на улицата, но човекът минал много бързо бягайки. Уточнява, че скочил на капака на колата, която дори не била издраскана.

В заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено въз основа на посочените по – горе писмено доказателство, свидетелски показания, както и на основание обясненията, дадени от ищеца в съдебно заседание, се установява, че на мястото на ПТП има маркирана пешеходна пътека тип М8.1 и пътни знаци – предупредителен А-18 /пешеходна пътека/ и специален – Д -17

/пешеходна пътека/ и В26 /максимална скорост до 40 кв./ч. Вещото лице посочва, че водача е намалил скоростта си в диапазона 30-35 км.ч. Излага, че намирай се на около 15-20 метра и управлявайки в лява пътна лента, преди пешеходната пътека, водачът не е възприел пресичане от пешеходци, но е имал обективна възможност да възприеме през решетъчния парапет, че от насрещното пътно платно по пешеходната пътека приближава пешеходец с бърз ход.

В заключението е посочено, че на около 13 метра преди пътеката водачът на автомобила е видял пешеходеца и е реагирал с аварийно спиране, но обективно не е могъл да избегне удара с него, тъй като той е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила. В заключението е посочено, че ударът е настъпил около 2 метра от бордюра на разделителния остров между двете пътни платна на ул. „Янко Комитов“ в лявата пътна лента при скорост на автомобила 32 км./ч. Пешеходецът е бил оттласнат напред, съборен на пътното платно и впоследствие приплъзнат по настилката около 2 метра от спиращия автомобил.

В отговор на втория поставен въпрос експертът е дал заключение описаното ПТП е в причинна връзка с действията на водача на лекия автомобил, по съображения изложени подробно по – горе.

Въпреки оспорване на протокола за ПТП и с оглед разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че ищецът е доказал механизма на ПТП чрез заключението на вещото лице. Точния час на събитието се установява от акт за установяване на административно нарушение и той не съвпада с посочения в исковата молба, но това не е сред съществените елементи от фактическия състав на деликта, предвид установяване на останалите правнорелевантни факти.

При това положение настоящият състав приема, че е налице противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на правила на ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП. Следва да бъде конкретизирано, че съгласно заключението на вещото лице водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме, че от насрещното пътно платно по пешеходната пътека приближава пешеходец с бърз ход. Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В конкретния случай се установява неизпълнение на задължението, посочено в тази норма. В чл.119, ал.5 от