Решение № 557 от 24.06.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Сливен, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230102813 по описа за 2023 година

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2008г. между „Стопанска и инвестиционна банка“АД /СИБАНК/ и Я. И. Г. е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който й предоставила такъв в размер на 7 000лв., а тя се задължила да го върне на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок- 23.10.2018г. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 20.09.2012г., банката прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД вземанията си по него договор.

Друга част от изявленията в исковата молба съда схваща като твърдение, че жената не е погасявала задълженията си, а съвсем сигурно е, че ищеца счита, че след изтичане на крайния срок на договора за кредит, цялото вземане по него е станало изискуемо.

В исковата молба се сочи и че на 20.08.2019г. „ЕОС Матрикс“ входирало в Сливенски районен съд заявление, в резултат на което му била издадена заповед за изпълнение, а с нея разпоредено на Г. да му заплати: главница в размер на 1445.51лв., като частично вземане от общо в размер на 7 000лв.; договорна лихва 423.39лв. и мораторна лихва от 2131.10лв. След това бил издаден и изпълнителен лист, образуван в изпълнително дело, в хода на което вземанията били събрани, а поради това- изпълнението прекратено.

По-късно „ЕОС МАТРИКС“ подало и второ заявление по чл.410 от ГПК, което СлРС отново уважил и му издал заповед, с която разпоредил на жената да му заплати главница в размер на 5554.49лв., представляваща останалата, несъдебно претендирана, част от общото вземане за главница по същия договор за кредит, както и лихва за забава в размер на 726.71лв. Срещу тази заповед обаче жената подала възражение, поради което дружеството предявява искове съда с решение да приеме за установено, че тя му дължи сумите.

Дружеството претендира и разноски- направените както в заповедното производство, така и в настоящото, исково.

1

В писменият си отговор ответницата оспорва исковете. Намира ги неоснователни и твърдейки, че не дължи на ищеца, изразява мнение, че те следва да бъдат отхвърлени.

Навежда правоизключващо и правопогасяващо възражения. Аргумент по първото е твърдението й, че до нея не е достигало изявление, че задълженията й са били прехвърлени на друго лице с договор за цесия. По второто- че задълженията й са погасени с изтичането в нейна полза на погасителна- кратката- тригодишна, давност, като началния й срок е датата 28.10.2018г., а давността е изтекла на 28.10.2021г.

Претендира сторените от нея разноски по делото.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не са спорни по делото обстоятелствата, че на 28.10.2008г. между „Стопанска и инвестиционна банка“АД /СИБАНК/ и Я. И. Г. е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който й предоставила такъв в размер на 7 000лв., а тя се задължила да го върне на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок- 23.10.2018г. Тези факти се установяват и от нарочно доказателствено средство- писмено- самия Договор за потребителски кредит без поръчители, от 23.10.2008г.

Не е спорно дори и това, че жената не е изпълнявала задълженията си по него, да прави/да заплаща, тези вноски.

Не са спорни, а дори са признати от жената, и фактите по развили се две заповедни производства, посочени в исковата молба. Впрочем, в тази връзка е представения с исковата молба изпълнителен лист, представляващ лист № 14 от материалите по делото, издаден на 04.06.2020г.- за главница в размер 1445.51лв.- частично вземане от задължение в размер 7000лв., договорна лихва от 423.39лв. и 2131.10лв.- мораторна лихва.

От документът, представляващ листи №№ 15-35 се установява, че на 28.09.2012г. е бил сключен договор за цесия, по силата на който СИБАНК ЕАД прехвърля/продава на „ЕОС МАТРИКС“ООД вземания към свои длъжници, посочени в Приложение №1 към договора.

От извлечението, представляващо листи №№ 37,38 и 39 се установява, че сред тях е и това по процесния договор за кредит.

Съдът няма да обсъжда ангажираните доказателства за това дали на ответницата е било връчено, по-рано във времето, съобщение за тази цесия, в т.ч. и обратната разписка, също и уведомлението за прехвърляне на вземания, пълномощни ..., а и заключението по съдебно графическата експертиза. Никое от тях не е необходимо за делото, защото за последното е без значение факта дали до Г. е било достигнало, преди образуване на заповедните производства, а и на настоящото дело, изявление на кредитор, че титуляр на вземанията от нея по процесния договор за кредит е друг, а не търговеца, с който е бил сключен договора.

Според съдията-докладчик, пишещ това решение, не е бивало да се назначава и съдебно-счетоводната експертиза. Така е, защото това доказателствено искане е направено от ищеца, но под условие- експертизата да се назначи, само и единствено, ако ответницата оспорва размера на задълженията си. Условието обаче не се е сбъднало, защото по същество такова оспорване не е извършено, тъй като оспорванията в писмения отговор, а и в първото заседание, са, както вече бе коментирано, две: едното- че до нея не е достигало изявление за прехвърляне на задълженията й на друго лице, т.е. че има нов кредитор и другото, че не дължи, защото задълженията й са погасени по давност.

Ето защо съда няма да обсъжда и това заключение.

Впрочем, настоящия съдия-докладчик няма да си спести коментара, че по този начин са били извършени излишни разходи по делото в размер на 770лв. за първата експертиза и 400лв. - по втората.

2

Видно от ч.гр.д.№ 48/2022г. на Районен съд Казанлък, „ЕОС МАТРИКС“ е депозирало пред него заявление по чл.410 от ГПК на 25.07.2022г., с искане за издаване на заповед за изпълнение, а след това – и на изп.лист, за главница в размер на 5554.49лв., дължима по Договор за потребителски кредит без поръчители № РК 08140178 от 23.10.2008г., представляваща останала несъдебна главница/!!!/, както и за лихва за забава, за периода от 22.08.2019г. до подаване на заявлението.

Такава заповед е издадена, макар от Сливенски районен съд /на който делото е препратено по компетентност- местна/ и тя е с № 2288/ 13.09.2022г. по ч.гр.д.№ 3552/2022г.

Срещу нея обаче ответницата е депозирала възражение по чл.414 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове. По тях се иска съда да приеме, че ответницата дължи на ищцовото търговско дружество парични вземания, за които на последното е издаден, назад във времето, изпълнителен лист, а въз основа на него е образувано изпълнително дело. Ответницата счита, че те са погасени, с изтекла в нейна полза, давност. Съдът е съгласен с това. Така е, защото наистина крайния срок за връщане на кредита, на месечни погасителни вноски, е 28.10.2018г., когато е падежа на последната от тях, сто и двадесета. Тези вноски представляват периодични плащания, като всяко от тях се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок- чл.111 б.“б“ от Закона за задълженията и договорите /кратката давност/. Установи се, че кредитора /новия, сегашен, актуален, а не първоначалния/ се е снабдил назад във времето с изпълнителен лист- на 04.06.2020г., за главница в размер 1445.51лв.- частично вземане от задължение в размер 7000лв., договорна лихва от 423.39лв. и 2131.10лв.- мораторна лихва. Тези си вземания той дори е събрал по реда на индивидуално принудително изпълнение. Очевидно е, че в изпълнителното дело, образувано въз основа на този лист, са били извършвани действия, от категорията на т.н. същински, които са прекъсвали теклата в полза на длъжника погасителна давност, като в крайна сметка не е изтекъл необходимия срок, който да погаси задълженията, предмет на изпълнението. Този въпрос дори е без значение за настоящото дело. По-важното е, че цитираните вземания са частични/част от общите. Едва по-късно кредитора се е снабдил с изпълнителен лист и за остатъка. Постъпвайки по описания начин обаче той сам се е поставил в неблагоприятното положение, за остатъка от вземанията, извън онези, предмет на първия изп.лист, а предмет на втория, да продължи да тече погасителната давност, защото с образуването на изпълнително дело и предприемане на действия за принудително събиране на частичните парични вземания, погасителната давност е била прекъсната само за тях, не и за остатъка. Така, за паричните вземания по втория изпълнителен лист, за които ищеца претендира съда да приеме, че ответницата му ги дължи, давността не е прекъсвана; тя е текла с начален момент най-късно 29.10.2018г. /деня, следващ крайния срок по процесния договор/ и е изтекла на съответния ден на съответната, трета по ред, година- на 29.10.2021г. До тази крайна дата кредитора е трябвало да предприеме действия, с които да прекъсне погасителната давност, но той не доказа да е сторил това.

При тези съображения съда намира исковете неоснователни и поради това ще ги отхвърли. Този изход на делото предопределя и становището на съда по въпроса за разноските- ищеца няма, по арг. за противното от ал.1 на чл.78 ГПК, право на такива.

Обратно- ответницата има вземане за всички сторени от нея разноски, а те са онези, за които 3 е представен списък по чл.80 от ГПК от адвоката й- за възнаграждение за вещо лице- 770лв. и 1 600лв.- адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяване на паричните вземания с изтекла в полза на длъжника-ответник погасителна давност, иска/овете на „ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК 131001375, със съдебен адрес- гр.Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ №77, ет.2, с пр.осн.чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено, че Я. И. Г. с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв. Г.М. от АК – Сливен му дължи сумите, за които на дружеството е издадена, в производството по ч.гр.дело № 3552/2022г. на СлРС, заповед за изпълнение - № 2288/ 13.09.2022г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „ЕОС МАТРИКС“ ООД, ЕИК 131001375 да бъде осъдена Я. И. Г. с ЕГН: ********** да му заплати направените от него разноски в исковия процес- гр.д.№ 2813/2023г. на СлРС и в заповедното производство- ч.гр.д.№ 3552/2022г. на СлРС.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ООД, ЕИК 131001375 да заплати на Я. И. Г. с ЕГН:

**********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от нея разноски в исковия процес- гр.д.

№ 2813/2023г. на СлРС- 2370лв. /две хиляди триста и седемдесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4