Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 174 от 17.05.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 806/2021
Вид
Решение № 174
Подписан
17.05.2022
В сила
17.05.2022
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ваня Николаева Иванова, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 34 · Закон за собствеността
  • § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
  • чл. 13, ал. 1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. И. при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20211800500806 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 130 от 05.08.2021 г., постановено по гр.д. № 508/2019 г. на Елинпелинския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между Р. Н. ИВ. и СТ. Н. СТ. на недвижим имот, находящ се в с. Гара Е. П., представляващ УПИ Х-359 в кв. 45 по плана на селото, утвърден със Заповед № АБ-428/1983 г., с площ 556 кв.м., заедно с построените в имота: триетажна жилищна сграда със застроена площ на етаж от 92,5 кв.м. и разгърната застроена площ от 277,5 кв.м. според заключението на вещото лице, със засттроена площ на етаж от 88 кв.м. съгласно удостоверение за търпимост № УТ2-152098/1/22.01.2019 г. от главния архитект на Община Е. П. и съгласно контролно геодезическо заснемане по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ относно търпимостта на сграда, а съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 133, т. І, рег. № 1673, дело № 113 от 2018 г. на нотариус Л. Х., със застроена площ на етаж от 93,80 кв.м.; и стопанска сграда с площ 42,80 кв.м., представяваща масивна стопанска постройка на допълващо застрояване, при квоти: за СТ. Н. СТ. – 2/3 идеални части от поземления имот и ¾ идеални части от триетажната жилищна сграда и стопанската постройка; за Р. Н. ИВ. – 1/3 идеална част от поземления имот и ¼ идеална част от триетажната жилищна сграда и стопанската постройка.

С решението е отхвърлен предявения от Р. Н. ИВ. срещу Л. М. БЛ. за допускане на 1 съдебна делба между тях на трети етаж от построената на УПИ Х-359 в кв. 45 по плана на с.

Гара Е. П. триетажна жилищна сграда, описана по-горе.

Решението е обжалвано от ищцата Р. Н. ИВ. като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В жалбата се излагат възражения срещу допускането на делба на цялата триетажна жилищна сграда между съделителите Р.И. и С. И. и отхвърлянето на иска за делба на третия етаж от жилищната сграда по отношение на съделителката Л.Б.. В тази връзка се поддържа, че предвид извършеното от съделителката Л.Б. разпореждане с идеалните си части само и единствено от първия и втория етаж от жилищната сграда, идеалните й части от третия етаж са останали нейно притежание, но това обстоятелство неправилно не е прието от съда. Сочи се, че след като процесната жилищна сграда е била фактически триетажна отпреди 1989 г., след като е установена като търпима, такава е била и към момента на прехвърлителната сделка от Л.Б. на С. И. от 26.02.2018 г., и ако към този момент посредством тази сделка прехвърлителката е искала да отчужди притежаваните от нея идеални части от жилищната сграда изцяло, включая и третия етаж, то тя е щяла изрично да изяви воля за това, каквато няма, а страните по прехвърлителната сделка ясно и точно са посочили само два етажа от къщата. Поддържа се, че тълкувайки превратно и неправилно волята на страните по посочената прехвърлителна сделка в противоречие с чл.

20 от ЗЗД, съдът неправилно е приел, че страните са прехвърлили повече, отколкото са изявили в договора, като по този начин неправилно е завишен делът на съделителя СТ. Н.

СТ., като ме се дават повече собственически наследствени права, каквито той няма по закон, и се намалява делът на жалбоподателката. Поддържа се, че по този начин съдът не само, че неправилно е определил квотите на съдилителите поради превратното тълкуване на волята на страните по посочената сделка и приемайки сградата като приращение, а не като самостоятелен обект на права, но и неправилно е определил имотите, предмет на делбата.

С жалбата е отправено искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се допусне съдебна делба, както следва: между жалбоподателката и ответника СТ. Н. СТ. – на УПИ Х-359 по плана на с. Гара Е. П. и първи и втори етаж, както и зимника от построената в този имот триетажна жилищна сграда, и стопанска постройка, при квоти: за СТ. Н. СТ. - 2/3 ид. части от поземления имот и ¾ ид. части от първия, втория етаж, зимника и стопанската сграда; за Р. Н. ИВ. – 1/3 ид. част от поземления имот и ¼ ид. част от първия, втория етаж, зимника и стопанската сграда; между жалбопадателката и ответниците Л. М. БЛ. и СТ. Н. СТ. – на трети етаж от построената в УПИ Х- 359 триетажна жилищна сграда, при квоти: ½ ид. част за Л.Б., ¼ ид. част за Р. С. и ¼ ид. част за Р.И..

Ответниците по жалба – съделителите Л.Б. и С.С., не са подали писмен отговор и не заявяват становище пред въззивния съд.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Р. Н. ИВ. искове за допускане на делба на недвижими имоти, както следва:

2

1. Срещу СТ. Н. СТ. – за делба на УПИ Х-359 в кв. 45 по плана на с. Гара Е. П., с площ от 556 кв.м., ведно с първи и втори етаж от построената в този имот триетажна жилищна сграда и стопанска постройка;

2. Срещу СТ. Н. СТ. и Л. М. БЛ. – за делба на трети етаж от посочената триетажна жилищна сграда.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон /деца и съпруга/ на Н.

С. Б. /починал през 1982 г./. Твърди се, че през 1969 г. наследодателят Н. С. Б. е придобил по дарение по време на брака му с ответницата Л.Б. празно дворно място с площ от 556 кв.м., находящо се в с. Гара Е. П., съставляващо УПИ ІХ-352 в кв. 45 по плана на селото. Твърди се, че в този имот наследодателят и съпругата му през 70 – те години на миналия век са построили триетажна жилищна сграда и стопанска постройка. Така построената триетажна масивна жилищна сграда била търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за което било издадено удостоверение от 22.01.2019 г. на Гл. архитект на община Е. П.. Твърди се, че с нот. акт № 133, т. І, рег. № 1673, дело № 113 от 2018 г. вторият ответник Л.Б. е продала на първия ответник С.С. 1/3 ид. част от поземления имот, съставляващ УПИ Х-359 в кв. 45 по плана на с. Гара Е. П., заедно с ½ ид. част от построените в имота двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 93,80 кв.м., и стопанска сграда. В нотариалния акт било посочено, че жилищната сграда е двуетажна, но същата, както към момента на посочената сделка, така и към настоящия момент, е триетажна, като третият етаж от нея бил изграден към момента на тази сделка. Самият трети етаж представлявал търпим строеж и бил такъв и към момента на цитирания договор за покупко-продажба, но удостоверение за това били издадено едва на 22.01.2019 г. и същото не е било налично към датата на изповядване пред нотариус на тази сделка. С оглед на това в исковата молба се въвежда довод, че вещно-транслативният ефект на сделката е настъпил само за първия и втория етаж, както и за зимника от построената в имота жилищна сграда, но не и за третия етаж, тъй като страноте по сделката не са обективирали воля относно прехвърляне на третия етаж, както и липсата на воля на страните, че се продава цялата жилищна сграда. Въз основа на това според ищцата втората ответница Л.Б. продължава да бъде собственик на ½ ид. част от третия етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда.

Въз основа на тези твърдения ищцата поддържа, че с ответника С.С. са съсобственици на УПИ Х-359 и на първия, втория етаж от построената в него триетажна жилищна сграда, зимника и стопанската постройка, а с ответниците С.С. и Л.Б. са съсобственици на третия етаж от жилищната сграда. Твърди се, че въпреки направените от ищцата многократни опити за доброволно уреждане на отношенията с ответниците, между тях липсва воля за доброволна подялба на съсобствените имоти. Иска се от съда да допусне делба на имотите, както следва:

- между С.С. и Р.И. – на УПИ Х-359 и първи и втори етаж от построената в него триетажна жилищна сграда, зимника и стопанската постройка, при квоти: за С.С. – 2/3 ид. части от поземления имот и ¾ ид. части от първия, втория етаж, зимника и стопанската сграда; за Р.И. – 1/3 ид. част от поземления имот и ¼ ид. част от първия, втория етаж, 3 зимника и стопанската постройка;

- между С.С., Р.И. и Л.Б. – на третия етаж от построената в горепосочения УПИ триетажна жилищна сграда, при квоти: за С.С. – ¼ ид. част, за Р.а И. – ¼ ид. част и за Л.Б. – ½ ид. част.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Л.Б. и С.С., в който изразяват становище за неоснователност на исковете. Ответниците не оспорват факта, че през 70 – те години в придобития по дарение от наследодателя недвижим имот същият заедно със съпругата си са изградили жилищна сграда, но твърдят, че тази жилищна сграда е на два етажа, а претендираният трети етаж представлява подпокривно пространство и не е годно за живеене. Сочат, че в делбената маса не следва да се включват зимник и трети етаж, тъй като зимникът представлява временна постройка /барака/, а трети етаж не съществува.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН, вр. чл. 34 от ЗС на урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Гара Е. П., а именно УПИ Х-359 в кв. 45 по действащия план на селото, ведно с построените в тях жилищна сграда и стопанска постройка.

По делото е безспорно установено, че страните са наследници по закон на Н. С. Б., починал на 14.11.1982 г., като ищцата Р. Н. ИВ. и първия ответник СТ. Н. СТ. са негови деца, а втората ответница Л. М. БЛ. – негова съпруга.

Няма спор между страните, а се установява от представения нот. акт № 147/1969 г. на ЕПРС, че наследодателят Н. С. Б. е придобил чрез дарение празно дворно място с площ 556 кв.м., находящо се в с. Гара Е. П., съставляващо парцел ІХ-352 в кв. 45 по действащия тогава план на селото. Видно от представената скица № 592/03.05.2017 г. на УПИ Х-359 от кв. 45 по плана на селото от 1983 г. същият е идентичен с парцел ІХ-352 в кв. 45 по стария план.

Не е спорно също, че през 70-те години на миналия век наследодателят и съпругата му са построили в имота жилищна сграда и стопанска постройка. В подкрепа на това е представения протокол № 68/04.07.1978 г. за определяне на строителна линия и ниво за изграждане на стопанска постройка в парцел ІХ-352, в която е отразено съществуването в имота на масивна жилищна сграда.

С нотариален акт № 133, т. І, рег. № 1673, дело № 113 от 26.02.2018 г. на нотариус Л.

Х. с район на действие ЕПРС, Л. М. БЛ. е продала на СТ. Н. СТ. собствената си 1/3 ид. част от УПИ Х-359 в кв. 45 по плана на с. Гара Е. П., заедно със ½ ид. част от построените в имота двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 93,80 кв.м., с разпределение на първия етаж: дневна, кухненски бокс, две спални, гл. антре, ч. антре, WC, баня, стълбище и тераса, с разпределение на втория етаж: дневна, кухненски бокс, две спални, гл. антре, ч. антре, WC, баня, стълбище и тераса и с разпределение на зимника:

4 четири зимника, коридор и стълбище, и стопанска сграда. Към момента на сключване на договора бракът между С.С. и М. С.а е бил прекратен.

От представеното удостоверение изх. № УТ2-15-2098/22.01.2019 г. на Гл. архитект на Община Е. П., обяснителната записка към направеното от ЕТ „К. В. – М.” /лицензирано лице по ЗКИР/ контролно геодезическо заснемане, както и от скица № 592/03.05.2017 г., издадена от Техническа служба при Община Е. П., се установява, че в УПИ Х-359 е изградена триетажна масивна жилищна сграда. Същата представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Според приетото основно заключение на СТЕ, построената в УПИ жилищна сграда се състои от три етажа, всеки от които със застроена площ 92,5 кв.м. Всеки от трите етажа е със самостоятелен вход, като достъпът до всеки от етажите е от стълбищната клетка. В момента първите два етажа се ползват като жилищни и отговарят на всички нормативни изисквания за жилища. Третият етаж е със същото разпределение като долните два, но е завършен на груб строеж, не се ползва и е с неуточнено предназначение, но параметрите му позволяват да се ползва като жилищен. Намиращата се в имота стопанска постройка представлява полумасивна сграда на допълващо застрояване с площ 42,80 кв.м. Същата покрива изискванията на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ за самостоятелен обект.