Решение № 208 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. А.А като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110214055 по описа за 2025 година

Производството е по член 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на ,,***‘‘ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П.С.Д. чрез адв. А. Т. А., срещу наказателно постановление № 836935F822496/08.07.2025 г., издадено от С. К. Д., началник на отдел ,,Оперативни дейности‘‘, гр. София, Дирекция ,,Оперативни дейности‘‘ в Главна дирекция ,,Фискален контрол‘‘ (ГДФК), оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) за упълномощаване на административнонаказателен орган № З-ЦУ-ЗО-875/23.06.2025 г.

С наказателното постановление (НП), въз основа на акт за установяване на административно нарушение № F822496/18.05.2025 г., серия AN (АУАН), съставен от Л. А. Т., старши инспектор по приходите в Централно управление на НАП, са наложени съгласно чл. 278б, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 127и, ал. 3 ДОПК две административни наказания, а именно:

,,Имуществена санкция‘‘ в размер от 5 000 (пет хиляди) лева на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и

,,Имуществена санкция‘‘ в размер 5 000 (пет хиляди) лева на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, като е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с 1 материалния закон. Жалбоподателят моли за отмяна на посоченото НП.

Жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита. Моли да бъдат присъдени направените на него разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят ,,***‘‘ ЕООД, и не изпраща представител.

Въззиваемата страна началник на отдел ,,Оперативни дейности‘‘, гр.

София, Дирекция ,,Оперативни дейности‘‘ в ГДФК към ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. А. Б.. Юрк. Б. моли да бъде потвърдено НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

НП е издадено въз основа на АУАН № F822496/18.05.2025 г.

На 13.03.2025 г., в 9:50 часа в гр. Варна, ул. ,,Атанас Москов‘‘ № 25, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). В хода на проверката са изискани документи относно получени доставки с висок фискален риск (СВФР), които са представени. Изискани са допълнително дневници за входящ контрол и платежни, като същите са представени.

Установено е, че доставката на получената стока не е потвърдена до следващия ден на деня, в който е пристигнала (25.11.2024 г.), а именно 26.11.2024 г. Извършено е нарушение на 27.11.2024 г. на стойност 5238,55 лв. без данък добавена стойност (ДДС). Установено е нарушение и на стойност 5270,12 лв. без ДДС по отношение на приета доставка на стока на 28.08.2024 г., като не е потвърдена до 29.08.2024 г., поради което нарушението е извършено на 30.08.2024 г. Установено е и извършването на нарушение на стойност 5102,59 лв. без ДДС на 13.07.2024 г., както и нарушение на стойност 5551,43 лв. на 05.03.2025 г.

В НП е отчетено, че нарушенията не водят до неотразяване на приходи.

Нарушенията са констатирани на 18.05.2025 г. в Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна в присъствието на представляващ дружеството.

Постъпило е възражение на основание чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу процесния АУАН. В НП е отразено, че не са налице основания за прилагане на хипотезата на чл. 28 ЗАНН относно маловажен случай.

Свидетелят посочва, че на посочените в АУАН дата и час в ТД на НАП – Варна е констатирал, че за четири броя УНП, които са подробно описани в акта, не е потвърдено получаването на доставки по тях.

Установената фактическа обстановка се доказва от административно наказателната преписка, съдържаща жалба № Ж-30-366/12.09.2025 г., НП № 2

836935-F822496/08.07.2025 г., АУАН № F822496/18.05.2025 г., Заповед № ЗЦУ-ЗО-875/23.06.2025 г., ПИП № 0182678/13.03.2025 г., ПИП № 0184630/26.03.2025 г. и други.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените материали по преписката, както и въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел, които са взаимно допълващи се, непротиворечиви, логични и последователни, поради което се кредитират изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

По отношение на компетентността на органите, издали АУАН и НП, съдът счита, че въпросните актове са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има актосъставителят.

Наказателното постановление е издадено от началник на отдел ,,Оперативни дейности‘‘ – София, Дирекция ,,Оперативни дейности‘‘ в ГДФК в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство заповед № З-ЦУ-ЗО875/23.06.2025 г.

Както АУАН, така и НП, имат съдържание в съответствие с изискванията на съответно чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като съдържат всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен и при това при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на нарушената законова разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 3 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на натоварването на транспортното средство и получателят или купувачът потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.

В обстоятелствената част на АУАН, както и в тази на НП ясно са отразени всички обективни признаци на всяко от деянията – място и време на 3 нарушението, вида на процесната стока с висок фискален риск, количеството и стойността й, като са описани и всички обстоятелствата, свързани с реализиране на деянието.

Нарушенията, за които са наложени административните санкции са формални по своя характер, поради което не е необходимо да настъпи вредоносен резултат, който в случая би бил неотразяване на приходи.

Изпълнителното деяние се изразява в бездействие. Тъй като наказаният субект е ЮЛ, въпроса за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за отговорност, която е обективна и невиновна.

При съставяне на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая в наказателното постановление са описани четири случая, на четири отделни дати, когато според административнонаказателното обвинение въззивният жалбоподател не е четири пъти задължението си да потвърди получаването на СВФР найкъсно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване, които обаче в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН наказващият орган е квалифицирал като две нарушения, за което е наложил едно административно наказание. В случая всяко от деянията, представлява самостоятелно и отделно нарушение по чл. 127и, ал. 3 от ДОПК.

В административнонаказателния процес института на продължаваното престъпление (нарушение) е неприложим. В тази връзка, в мотивите на ТР № 13/20.12.2021 г. по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия на ВАС, се обръща внимание, че нормата на чл. 18 ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Стриктното приложение на нормата на чл. 18 ЗАНН гарантира правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере за кое конкретно нарушение му е наложено съответното наказание, за да може ефективно да се защити по всеки пункт от административнонаказателното обвинение, като същевременно се дава възможност на съда да провери фактите от състава на приложената санкционна норма във всеки отделен случай, както и да прецени дали надлежно или не са приложени правилата по чл. 27 ЗАНН за определяне на всяко отделно административно наказание.

На следващо място, съдът следва да извърши преценка за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН по отношение на всяко отделно нарушение. Няма пречка всички извършени нарушения да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при определяне на санкция за всяко едно от нарушенията. В настоящия случай с налагането на две административни наказания за четири установени нарушения е допуснато 4 нарушение на чл. 18 от ЗАНН, което всякога се явява процесуално нарушение от категорията на съществените и е основание за отмяна на наказателното постановление (в същия смисъл и Решение № 21862 от 25.06.2025 г. по к. адм. н. д. № 2593/2025 г., XXVII к. с., Административен съд - София-град, Решение № 6979 от 16.11.2023 г. по адм.д. № 5001/2023 г. на Административен съд София-град, Решение № 7171 от 22.11.2023 г. по адм. д. № 8354/2023 г. на Административен съд - София-град и др.).

Предвид извода за основателност на въззивната жалба право на присъждане на разноски има жалбоподателят, който претендира и доказва извършване на такива в размер на 1500,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на наказващия орган навежда възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът прие за основателно. Съгласно чл. 63д ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата .

Съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в настоящия случай дължимото възнаграждение е в размер на 500,00 лева.

Договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение надвишава този размер с 102,26 евро /левова равностойност двеста лева/. Следва да се посочи, че от страните по договора за правна защита и съдействие не може да се изисква всякога при определяне размера на адвокатското възнаграждение да се придържат към размера, указан в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като това би противоречало на свободата на договаряне.

Възнаграждението, което се дължи за положения труд от адвоката обаче следва да съответства на обема и сложността на извършената работа.

Присъждането на направени разноски за адвокатско възнаграждение не може да се ползва като средство за неоснователно обогатяване, на която и да е от страните. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, в което е прието, че възражението за прекомерност е възможност на всяка страна да защити правата си и да не позволи на насрещната да получи несъответен на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата справедлив и обоснован размер на възнаграждение. За да е "обоснован и справедлив" размера на възнаграждението следва да е съответен и съразмерен на извършената правна защита, без обаче да накърнява или да предпоставя облагодетелстване на интересите, на която и да е от страните в производството. Два са обективните критерии, които имат значение при 5 определяне на възнаграждението за процесуално представителство - обема и сложността на извършената дейност, както и защитаваният интерес (материален/нематериален). Като съобрази горепосочените критерии, съдът намери, че действително заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е несъответно на действителната фактическа и правна сложност на делото, а и на процесуалната активност на пълномощника.