Решение № 75 от 25.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Враца, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20251400900012 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Ц. Д., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв.М. С., с която против ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.***, е предявен осъдителен иск за сумата 100 000 лв., равняваща се на 51 129,19 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на В. И. А., настъпила при ПТП на 02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2024 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 02.02.2023 г. около 06:23 ч. водачът на лек автомобил марка „Форд“, с рег.№ ВР **** СМ – С. В. В., при управление по Оряховско шосе, след отбивката за с.Веслец, обл.Враца, на път ІІ-15, км 8+950 (Враца-Оряхово) е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост от 95 км/ч (при ограничение от 50 км/ч), при което е загубил контрол върху управляваното МПС и е самокатастрофирал. Посочва се, че в резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на В. И. А., който е бил пътник в лекия автомобил.

Според изложеното в исковата молба, във връзка с ПТП е било образувано ДП № 126/2023 г. по описа на РУ-Враца, пр.пр.№ 241/2023 г. по описа на ОП-Враца, като с Присъда № 23/22.10.2024 г. по НОХД № 358/2024 г. по описа на ОС-Враца С. В. е признат за виновен. Навеждат се доводи, че на основание чл.300 ГПК постановената присъда има обвързващ характер за гражданския съд относно деянието, вината и противоправността на водача, поради което тези обстоятелства следва да се считат за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Твърди се, че към датата на ПТП за лек автомобил марка „Форд“, с рег.

1

№ ВР **** СМ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД – полица BG30122000805987, с начален срок 17.02.2022 г. и краен срок 17.03.2023 г.

Ищецът посочва, че е доведен баща – пастрок на В. А. от 2005 г., когато е заживял на съпружески начала с майка му И. А. в с.***. Сочи също, че са били сплотено и задружно семейство, което е отглеждало с много любов и грижи двете деца на И. А., тъй като ищецът не е имал свои биологични деца.

Твърди, че се е занимавал с животновъдство и е осигурявал средствата за издръжка на семейството. Според изложеното в исковата молба, в продължение на 18 г. – до момента на смъртта на В. А., ищецът К. Д. е поддържал с него отношения като със собствен син, живели са в общо домакинство и ищецът го е подпомагал материално и финансово, наставлявал го е като родител, прекарвали са заедно всички семейни празници и са се уважавали. Ищецът твърди, че поради липсата на свои деца, винаги е възприемал В. като свой син, наставлявал го е, подкрепял го е и е прекарвал свободното си време с него, а от своя страна В. винаги му е помагал и се е обръщал към него с „татко“.

В исковата молба се посочва още, че през 2011 г. В. А. е създал свое семейство, но е продължил да живее в общо домакинство с майка си и с К. Д. в къщата им в с.***, като там са отгледани и децата му, които ищецът възприема като свои внуци. Твърди се, че е налице и особена житейска причина за изграждане на необичайно силна връзка между К. Д. и В. А., а именно – несполучливия брак на В. А., чиято съпруга В. още по време на съвместното им съжителство, а и след смъртта му, не полага адекватни грижи за трите им деца и не упражнява родителски контрол, напуска семейството и заживява с други мъже и злоупотребява с алкохол. Това налага грижите за децата и цялата тежест за материалната издръжка на децата да бъдат поети от баба им И. А., от нейния мъж К. Д. и от тяхната леля Г. А..

Твърди се, че след като е научил за смъртта на В., ищецът е изпаднал в шок, бил е съкрушен и е изпитвал огромна болка и тъга, тъй като е загубил човека, който е възприемал като свой син. Посочва се, че не е могъл да възприеме случилото се, изпаднал е в дълбока тъга, бил е силно емоционално разстроен, затворил се е и е ограничил социалните си контакти. Сочи се, че мъката и разстройството в емоционалното и социалното му функциониране продължават и до момента.

С така изложеното и с позоваване на тълкувателната практика, залегнала в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г., се обосновава активната материалноправна легитимация на ищеца, както и правния интерес от претендиране на застрахователно обезщетение от ответника за неимуществените вреди по повод настъпилото ПТП.

Посочва се, че са спазени изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, като на 18.12.2024 г. ищецът е подал претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетение и е заведена щета, но на 10.01.2025 г. застрахователят е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като счита същата за недоказана.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника му адв.Д. С., с който се оспорва исковата претенция по основание и размер.

Основният аргумент за оспорване на предявения иск е, че ищецът не е 2 биологичен родител на починалия и на този етап не са доказани фактически отношения като между баща и син. Оспорва се съществуването на описаната в исковата молба дълбока емоционална връзка. Твърди се, че двамата не са живели в общо домакинство, не са поддържали близка връзка, не са си помагали и са били отчуждени. Оспорва се и твърдението, че ищецът е понесъл тежко загубата и са настъпили описаните негативни емоции, болки и страдания.

Ответникът оспорва исковата претенция по размер, като счита, че претендираното обезщетение не е съобразено с реално понесените от ищеца болки и страдания и не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. В тази насока се излагат и теоретични съображения относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне справедливия размер на обезщетението.

В отговора се сочи, че не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение, както и че застрахователят е постановил отказ по застрахователната претенция, поради намирането й за неоснователна и недоказана. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на ПТП, вината на водача на застрахования автомобил, размера на исковата претенция и претендираната лихва за забава.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е подадена допълнителна искова молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД № 358/2024 г. по описа на ОС-Враца.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 183/04.05.2026 г. съдът е приел за безспорно обстоятелството, че на 02.02.2023 г., около 06:23 ч., на път ІІ-15 /Враца-Оряхово/ към гр.Враца, на км 8+950 /м.“Скорушата“/ е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег.№ ВР **** СМ, при което е причинена смъртта на В. И. А., ЕГН **********.

Представено е препис–извлечение от Акт за смърт № 012 2/03.02.2023 г., съставен в гр.Враца, от който се установява, че В. И. А. е починал на 02.02.2023 г. в гр.Враца.

С Присъда № 23/22.10.2024 г., постановена по НОХД № 358/2024 г. на Окръжен съд – Враца, подсъдимият С. В. В., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 02.02.2023, около 06:23 часа, на път ІІ-15 /ВрацаОряхово/ към гр.Враца, на км 8+950 /м.“Скорушата“/ при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег.№ ВР **** СМ, собственост на Л. З. Н. от с.***, в нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се е движил с превишена скорост от 95 км/ч, при разрешена такава с пътен знак В 26 от 50 км/ч, при преминаване през заледен участък в зоната за ляв завой е загубил напречната устойчивост на автомобила, вследствие на което е напуснал платното за движение вляво по посока на движението си и се е блъснал в дърво, при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица и телесна повреда на едно лице – смъртта на Т. Ц. А. и на В. И. А. и телесна повреда на И. Т. С., поради което и на основание чл.343а, ал.1, бук.“г“, пр.1-во, вр. чл.343, ал.4, вр. ал.3, бек.“б“, пр.1-во, вр.чл.342, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 НК му е наложено съответно наказание.

С Решение № 133/25.03.2025 г. по ВНДОХ № 1580/2024 г. на САС е 3 изменена присъдата на Окръжен съд-Враца единствено в частта относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, както и в частта относно разноските. Решението на САС е оставено в сила с Решение № 34/20.01.2026 г. по КНОХД № 569/2025 г. на ВКС. Присъдата е влязла в законна сила на 20.01.2026 г.

Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирано в полица

№

BG30122000805987, валидна от 17.03.2022 год. до 17.03.2023 год., сключена с ответното застрахователно дружество ЗАД "Далл Богг:Живот и Здраве“ АД, с която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег.№ ВР **** СМ. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената извадка от информационната система на Гаранционен фонд.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 18.12.2024 г. ищецът К. Ц. Д. е подал претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетение и е заведена щета № 0801-001071/2023-12, но с уведомление изх.

№ 176/10.01.2025 г. застрахователят е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на разпитаните свидетелки И. В. А. и Г. И. А. се установява, че преди около 15-16 години ищецът К. Ц. Д. и първата свидетелка са се събрали да живеят заедно в с.***, където са работели като кравари. С тях са живеели и децата на И. В. А. от нейна предходна връзка, а именно – дъщеря й Г. И. А. и синът й В. И. А.. Отношенията им са били много добри, като според показанията на свидетелката Г. А. ищецът К. Д. е полагал грижи за нея и за брат й В. като баща, купувал им е дрехи и храна.

Впоследствие през 2010 г. всички заедно са отишли да живеят в с.***, където К. Д. има къща. Според свидетелката А., по това време брат й В. А. вече е бил семеен, но отношенията му с К. Д. не са били прекъсвани, тъй като двамата са ходели да работят заедно в гр.София като арматуристи. През 2015 г. свидетелката И. А. е купила къща на сина си В. в с.*** и той се е преместил да живее там, заедно със семейството си, но е продължил да бъде непрекъснато с К. Д., тъй като са продължили да ходят заедно на работа. Свидетелките заявяват, че отношенията между К. Д. и В. А. са били като между баща и син, уважавали са се и са си споделяли, а когато В. е оставал без работа, ищецът и неговата съпруга са го подпомагали финансово. Свидетелките твърдят, че и след преместването на В. А. в с.***, е продължило съвместното съжителство, тъй като В. е имал четири деца, чиято майка не е работила, не ги е гледала и е бягала постоянно от къщата, поради което се е налагало свидетелката И. А. да се грижи за своите внуци, заедно със сина си В. и със съпруга си К..

Свидетелките установяват, че ищецът К. Д. е помагал финансово за отглеждане децата на В., като е изпращал пари на съпругата си и с тях тя е купувала всичко необходимо.

От свидетелските показания се установява, че К. Д. е бил в шок при вестта за смъртта на В. А.. Присъствал е на погребението и е плакал много.

Според свидетелката Г. А., именно ищецът е платил и самото погребение.

Свидетелката И. А. установява, че и до момента двамата с К. ходят на гроба на 4

В. на всеки празник, като водят и децата му с тях. След смъртта на В., грижи за неговите деца се полагат от свидетелката И. А. с помощта на ищеца, тъй като майка им е заминала на 40-ия ден след смъртта на В., оставила ги е при тях и не ги търси. Според свидетелката Г. А., ищецът възприема тези деца като свои внуци.