Решение № 280 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20261001000102 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №1695/08.01.2026 година от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“,№5, представлявано от Н. Ч. и И. Г., чрез юрисконсулт А. П. срещу решение №1698/01.12.2025 година, постановено по т.д.№861/2024 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на ЕТ „ИнС.-И. М.“, ЕИК-201975815 с адрес: гр.***, община ***, населено място с.***, п.к.****, ул.“***“, №* сумата от 41765,60 лева, обезщетение за претърпени вреди от настъпило застрахователно събитие – буря с градушка на 01.04.2022 година, на осн. чл.405 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.03.2023 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 841,55 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2022 година до 12.12.2022 година, на осн. чл.409 вр. с чл.108, ал.2 КЗ, както и сумата от 5178,02 лева, разноски.

Решението не е обжалвано, в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 41765,60 лева до предявения размер от 45446, 59 лева и за 1 разликата над 841,55 лева до предявения размер от 2524,65 лева.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като при постановяване на решението е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК, като изведените мотиви не са точни и пълни и не е направено обсъждане на възраженията а страните и събраните в хода на производството доказателства. Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по застраховка

Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ с номер 2200210200000804 и срок на действие от 21.11.2021 година до 20.11.2022 година, сключена между страните, както и, че е предявена претенция за обезщетяване на имуществени вреди, причинени като резултат от събитие, по която е образувана щета 2200210200/189-22, като липсва спор, че вредите са получени в резултат на реализирал се на 31.03.2022 година застрахователен риск – буря, а на застрахования е изплатено обезщетение в размер на 42077,55 лева. Липсва спор, че застрахователната премия е заплатена. Спорът между страните се изчерпва до това дали застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в пълен размер, което да е достатъчно да възстанови вредите, които са причинени като резултат от настъпилото събитие. На 26.04.2022 година е извършен съвместен оглед на повреденото имущество, констатациите, от който се съдържат в съвместно съставен протокол, който установява какви са реално понесените повреди в резултат на събитието и спрямо, които е определено обезщетението, като при извършения оглед са констатирани увреждания, за които е заплатено обезщетение. Изложеният извод в решението на съда, че вредите са в друг размер почива на превратен и частичен анализ на събрания доказателствен материал. Съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства, както и наличието на противоречия между показанията на свидетелите. Съдът е следвало да отчете, че показанията на свидетеля на ищеца са в противоречие с протокола, който той е подписал, както и, че се намира в роднинска връзка с едноличния търговец. По делото е приета техническа експертиза, която установява, че размера на вредите е равен на тези, посочени в оферта, но не са налице обективни данни, от които да се установява, че тази оферта е направена на база констатации на извършен оглед, както и, че посочените увреждания се дължат на настъпилото събитие.

На следващо място вредите не следва да бъдат репарирани с ДДС, тъй като данък върху добавената стойност се начислява само при реализирането на 2 данъчно събитие.

Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, както и се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЕТ „ИнС.-И. М.“, ЕИК-201975815 с адрес: гр.***, община ***, населено място с.***, п.к.****, ул.“***“, №* е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1КЗ.

В исковата си молба от 02.03.2023 година ищецът ЕТ „ИнС.-И. М. излага, че между нея и ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД е сключена

Комбинирана застрахователна полица

„Имущество“

№2200210200000804 с период на застрахователно покритие от 21.11.2021 година до 20.11.2022 година като застрахования обект е УПИ 00708 и УПИ 00709, оранжериен блок с котлена централа като общата застрахователна сума е в размер на 751 959,34лв., като за сградите е договорена сума 52 231,74лв., а за машините, съоръженията и оборудването – 699 727,60лв.

Застрахователното покритие включва и природни бедствия-буря, ураган, проливен дъжд, градушка, замръзване, падащи дървета и клони, вследствие на природни бедствия. Застраховката обхваща периода от 21.11.2021г. до 20.11.2022г. Застрахователната премия е договорена в размер на 3445,64лв. като е разсрочена за плащане на четири равни вноски. Платена е първата вноска в размер на 861,41лв., а втората в срок е платена частично, след което останалата част е платена на 15.03.2022г.

Твърди, че на 31.03.2022г. срещу 01.04.2022г. в резултат на силна буря с ураганен вятър и градушка, застрахованата оранжерия била увредена, включително стъкла и термоекрани. Ответникът е уведомен за щетата на 02.04.2022г. На 14.02.2022г. е извършен първи оглед на обекта и е съставен констативен протокол за щетите от 26.04.2022г., в който щетите са подробно описани, като тя предявява застрахователната си претенция с писмо от 01.04.2022 година. Междувременно застрахователя е изпратил писмо с дата 01.04.2022г. до ищцата, което тя смята за антидатирано, с изявление за прекратяване на договора за застраховка на основание чл.16,т.1 Г с 3 петнадесетдневно предизвестие, тъй като втората вноска не е заплатена. В последствие й е изпратено второ писмо от ответника с дата 10.05.2022г. с изявление, че полицата е невалидна поради неплащане на втората вноска в законовия срок.

Ищцата е твърдяла, че застрахователният договор е валиден и, че застрахователят не разполага с правото да прекрати договора, поради което отказът на дружеството да заплати застрахователното обезщетение е неоснователен. След подадена жалба застрахователя е извършил нов оглед на 03.10.2022 година като е възложил извършването на нова комплексна експертна оценка и е изискал нови документи, които ищцата е предоставила на 18.10.2022 година по електронен път. На 13.12.2022 година е било изплатено обезщетение в размер на 42 077,55лв. Твърди, че тази сума не е достатъчна за покриване вредите от застрахователното събитие. На застрахователя е била представена оферта от фирма АКВА Про ООД за доставка и ремонт на част от оборудването в оранжерията – енергоспестяващи екрани с обща стойност 87 524,14лв. с ДДС, като не е ясно как застрахователят е определил размера на застрахователното обезщетение, поради което твърди, че разликата от 45446,59 лева е дължима и представлява пълната стойност, необходима за отстраняване на щетите по пострадалия застрахователен обект. Застрахователят неправилно не е приел за необходимо да заплати обезщетение за частите, посочени в т.7 до т.16 от офертата, която е представила и която включва задвижващо въже, направляваща корда, дистанционер, рамков профил, ролка – носач и ролка, ролка – обтегач, опорна направляваща страница, които представляват неразделна част от енергоспестяващите екрани и от стъклата като без тях последните не могат да се монтират. Застрахователят е в забава за изплащането на първата част, което е следвало да се заплати в петнадесет дневен срок от първия отговор, с което е отказано плащане – 10.05.2022г., поради което претендира обезщетение за забава върху изплатената сума от 42 077,55лв. за периода 11.05.2022г. до 12.12.2022г. в размер на 2524,65лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответникът да му заплати сумата от 45 446,59лв. на осн.чл.405, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, ведно с обезщетение за забава върху изплатената сума от 42 077,55лв.

4 за периода 11.05.2022г. до 12.12.2022г. в размер на 2524,65лв., на основание чл.409 КЗ, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е депозирал отговор, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ №2200210200000804 с период на застрахователно покритие от 21.11.2021 година до 20.11.2022 година, както и, че е предявена претенция за изплащане на застрахователното обезщетение , по което е образувана преписка – щета, както и не оспорва, че вредите са получени в резултат на реализирал се на 31.03.2022 година застрахователен риск – буря, както и не оспорва изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 42077,55 лева. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение покрива понесените в резултат на настъпилото събитие вреди. Застрахователят е изплатил обезщетение за реално повредените активи след прилагане на определено подзастраховане. На дата 26.04.2022 година е извършен съвместен оглед на повреденото имущество, констатациите, от който се съдържат в съвместно съставен протокол, който установява какви са реално понесените повреди в резултат на събитието и спрямо, които е определено обезщетението, като при извършен съвместен оглед са установени и фиксирани от страните следните увреждания: - 97 броя покривни стъкла с размер на 1.3 кв.м. и дебелина 4 мм в основна оранжерия /общо 126,1 кв.м./; в страничните прегради на основната оранжерия са повредени фасадни стъкла в размер на 65 кв.м. с дебелина 4 мм; в основната оранжерия са повредени 10 броя термоекрани с размер 60 мХ3м; в разсадни оранжерии са повредени 16 броя покривни стъкла с размер 1.3 кв.м. /общо 20,80 кв.м./ с дебелина 4 мм.

Уговорената застрахователна сума за машини, съоръжения и оборудване е в размер на 699727,60 лева и е по-ниска от действителната стойност, която възлиза на 718628 лева. Именно за тези увреждания застрахователя е изплатил обезщетение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ се дължи обезщетение за действително претърпените вреди. Изрично в общите условия е записано, че не се носи отговорност за косвени загуби, а по осигуреното покритие за стъкло /Клауза 005/ не се дължи обезщетение за повреждане на рамки и рамкови конструкции. Оспорва, че е в забава по отношение на дължимото обезщетение, тъй като към изплащане на обезщетението е пристъпено след като пред застрахователя са представени необходимите 5 документи за изплащане на обезщетението. Представените в офертата части не са били увредени, поради което не са предмет на обезщетяване. Оспорва се и дължимостта на ДДС. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли исковете.

В допълнителната искова молба ищецът обосновава твърдението си, че описаните позиции от т.7-т.16 са неразделна част от енергоспестяващите екрани и необходимостта от заменянето им представляват действително претърпени вреди. Твърди, че е неоснователно възражението, че не е дължим ДДС, тъй като същият се дължи към доставчика на услугата и представлява действително претърпени вреди.

В допълнителния отговор ответникът подържа възраженията си, като твърди, че липсват доказателства за направени и заплатени разходи, които да обуславят дължимостта на ДДС, както и, че този разход подлежи на възстановяване под формата на данъчен кредит, а по отношение на части за монтаж, същите са с косвен характер, а тези вреди дори и да са налице не са покрит риск. Вредата е с косвен характер, когато не е пряко причинена от реализирал се риск.