Решение № 441 от 19.12.2022, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Русе, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20224500100251 по описа за 2022 година

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищцата П. И. Г. твърди, че 06.01.2021 г. около 15:30- 16:00 часа в гр.Русе, на територията на община Русе, придвижвайки се пеша по десния тротоар по ул.“Чипровци“, пред офис на „Еконт“ към блок „Вежен“, попаднала на участък с увредена настилка, който бил покрит с листа и кал.

При стъпване върху него, същият поддал, в резултат на което политнала и паднала. Причина за падането била неподдържаната, увредена настилка на тротоара, която била и непочистена. Въпреки че била с подходящи за сезона и удобни обувки, поради нестабилността, неукрепеността и раздробеността на настилката, както и непочистването й от нападалите листа, загубила равновесие, подвила глезена си и паднала. Мястото, на което настилката била разбита и неукрепена, не било обозначено или заградено. Същото било и непочистено, което затруднявало възприемането на неравностите на настилката и от там възможността за възприемането й като място, при преминаването на което има риск. След падането изпитала остра болка в областта на дясна глезенна става като движенията в глезенната става били силно ограничени и затруднени, не можела да се придвижва самостоятелно.

След падането се обадила на съпруга си, който пристигнал на място, оказал й 1 помощ и я закарал в болнично заведение. При първоначалния преглед в УМБАЛ „Канев“ АД констатирали спонтанна и палпаторна болка, деформация и функциолеза в областта на дясната глезенна става. Била й поставена гипсова имобилизация. В резултат на извършените изследвания била поставена окончателна диагноза- фрактура трималеоларис крурис декстра. След получаване на резултатите от извършените изследвания и проведено обсъждане, медицинският екип взел решение за извършване на оперативна интервенция. Операцията била извършена на 07.01.2021 г. с латерален достъп достигнали до фрактурата на фибулата и били поставени два лаг винта в предно- задна посока. Поставена била 1/3 фибиларна плака с шест отвора, която била фиксирана с кортикални и спонгиозни винтове. С медиален достъп било достигнато до медиалния малеол, където фрактурата била репозирана и фиксирана с един винт фи 3.5 и една к- игла. Десният долен крайник бил имобилизиран в гипсова шина. На 12.01.2021 г. била изписана от болничното заведение като й бил издаден и болничен лист за 36 дни, считано от 06.01.2021 г., от които 6 дни били в болничното заведение, а останалите 30 дни в домашни условия. Дадени й били предписания да не натоварва крайника, а след свалянето на гипса й било предписано раздвижване. Получените вследствие на инцидента телесни повреди й причинили неимуществени вреди, изразяващи се в значителни болки и страдания, с голям интензитет през първия месец след инцидента. Счупването на долния десен крайник имало характер на тежкостепенна травма и обусловило трайно затруднение на двигателните функции. През първия месец била в пълна невъзможност да натоварва крака си, поради което не можела да се обслужва без помощ от близките си. Освен физическите болки, състоянието й причинило и редица битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността са посреща самостоятелно елементарните си битови потребности като личен тоалет и обличане. Нуждаела се от помощта на близките си, от каквато грижа преди инцидента не се нуждаела. Това я карало да се чувства непълноценна и в тежест. Въпреки редовно провежданата рехабилитация продължила и понастоящем да изпитва болки и ограничения в движенията в областта на травмата, а възстановяването протичало бавно, продължително и болезнено. С оглед тежестта на получените травми и претърпените болки и страдания през продължителен период от време, които продължавали и към настоящия момент, счита, че справедливия размер на 2 обезщетението за тяхното репариране възлизал на 26 000 лв.

Ответната община следвала да обезщети причинените й неимуществени вреди, тъй като не предприела необходимите мерки за поддържане на настилката на тротоара. Отговорността на ответника се обуславяло от неизпълнение на задълженията, визирани в чл.31 от ЗП, чл.48 ППЗП, чл.3, ал.3 във вр.чл.5 от ЗП, както и чл.11 от ЗОС. По силата по горепосочените правни норми ремонтът и поддържането на общинските пътища следвало да се осъществява от общината. Неизпълнението на задълженията за поддържане на уличната мрежа, обуславяло ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от нея вреди. Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания в резултат на телесните уреждания, получени на 06.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът Община Русе оспорва основателността на предявеният иск по съображенията, изложени в отговора. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения- наличието на телесни увреждания и свързаните с това болки и страдания, както и начина на получаването им. Твърди, че не е налице бездействие от страна на общината, тъй като мястото, сочено като място на инцидента, било част от проект по Оперативна програма „Регионално развитие“, съгласно който нямало асфалтова настилка на тротоара, а тротоарни плочи, а отделно от това площта била реновирана.

Навежда доводи, че общината не е пасивно легитимирана, тъй като посоченото място било прилежаща площ към сграда в режим на ЕС. Оспорва претенцията и по размер с доводи, че заявеният размер на обезщетението противоречи на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД като се твърди, че ищцата не проявила необходимото внимание за безопасното си придвижване, същата имала възможност да наблюдава състоянието на тротоара и да прояви внимание при преминаване или да избягва участъците, които са покрити с листа и кал.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната 3 съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2021 г. П. И. Г. посетила офис на куриерска фирма „Еконт“, находящ се в гр.Русе , кв.“Родина“, ул. Чипровци“. В района на офиса тротоарите били с начупени плочки и липсващи парчета, имало дървета, от листата на които се образувал „килим“. Г. била със спортни обувки с равна подметка. След като излязла от офиса, същата завила, преминала през участък с неравности, покрит с кал и листа, загубила равновесие и паднала. При падането изпитала силна болка, предположила, че е счупила крака си, защото не можела сама да се изправи. Обадила се на приятеля си, който я откарал в УМБАЛ „Канев“- гр.Русе, където била приета по спешност за оперативно лечение. В резултат от падането П. Г. получила трималеоларно счупване в областта на дясна глезенна става, което наложило спешна оперативна интервенция с метална остеозинтеза. Полученото телесно увреждане следва да се преценява по медико- биологичен признак: трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.

Ищцата провела лечение в болнично заведение за период от шест дни, през което време й били направени множество изследвания и било проведено оперативно лечение. Била изписана на 12.01.2021 г. като лечението й продължило в домашни условия. За период общо от 36 дни тя била във временна неработоспособност.

П. Г. изпитвала силни болки при получаване на травмата, след оперативната интервенция, по време на раздвижването. Болки е изпитвала и при натоварване на крайника, както и при резки температурни промени.

Възстановителния период от такъв вид счупвания било около шест- седем месеца, през което време не е можела да ходи самостоятелно и освен болки, ищцата изпитвала и неудобства- имала нужда от чужда помощ за елементарни физиологични нужди. В болничното заведение помощ и грижи й оказвала св. Е.а, а след изписването за нея се грижела майка й и св.Е.а. Г. изпитвала болки и до момента, предстояла й втора операция за премахване на металните синтези. Към настоящият момент основната функция на крайника била възстановена.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на показанията на св.Е. Е.а и св.М. Г., писмените доказателства, както и приетата по делото СМЕ на ВЛ д-р С.. Съдът кредитира приетата по делото 4 експертиза като обоснована и компетентно дадена, както и свидетелските показания, тъй като същите са последователни, логични и кореспондират на останалите доказателства.

От представеното разрешение за ползване, издадено на 20.03.2019 г. се установява, че е било разрешено ползването на строеж: „Изграждане на пешеходна зона по ул.“Чипровци“ и благоустрояване на околните пространства между ул.“Шипка“ и ул.“Тича“ в гр.Русе. С приетата по делото експертиза е установено, че е било извършено благоустрояване но на място, различно от мястото на инцидента. Последният настъпил в имот с идентификатор ***, с начин на трайно ползване- комплексно застрояване, който имот бил собственост на Община- Русе. На това място тротоарът бил с бетонова настилка, напукана, с липсващи парчета, имала неравности. Състоянието на тротоара не отговаряло на изискванията на чл.33 от Наредба №Д-02-20-2/20.12.2017 г.не осигурявало безопасност, непрекъснатост и достъпност.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице визираните в закона процесуални предпоставки и не са налице процесуални пречки за разглеждането му. Между страните е налице спор, пораждащ правният интерес от претендираната защита, поради което искът следва да се разгледа по същество.

Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 и сл. от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/. Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно 5 чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД обаче е обективна- за чужди виновни противоправни деяния / действия или бездействия/ и има обезпечителногаранционна функция. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.

За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответника на заявеното основание, в процеса в доказателствена тежест на ищцата е да установи горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

От съвкупната преценка на доказателствата се установи, че на 06.01.2021 г. П. И. Г. посетила офис на куриерска фирма „Еконт“, находящ се в гр.Русе , кв.“Родина“, ул. Чипровци“. В района на офиса тротоарите били с начупени плочки и липсващи парчета, имало дървета, от листата на които се образувал „килим“. Г. била със спортни обувки с равна подметка. След като излязла от офиса, същата завила, преминала през участък с неравности, покрит с кал и листа, загубила равновесие и паднала. Причина за загубата на равновесие и падането била преминаването й през участък от тротоар с бетонова настилка, която било напукана, с липсващи парчета и който участък бил покрит с паднали листа и не бил обезопасен. В резултат на падането същата получила телесни увреждания: трималеоларно счупване в областта на дясна глезенна става, което наложило спешна оперативна интервенция с метална остеозинтеза.