Решение № 15631 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15631 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110144614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Х. С. Р., да заплати вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 206.55 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., бул. "Б.Б." № **, вх. **, вх.*, ет.**, ап.**, аб.№******.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Х. С. Р. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Моли ответникът Х. С. Р. да бъде осъден да заплати следните суми: 161.08 лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода м.07.2021г. – м.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и 41.10лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 01.08.2025г., както и сума за дялово разпределение в размер на 3.23 лв. - главница за периода от м.09.2022г. до м.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 1.14лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 15.11.2022г. до 01.08.2025г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., бул. "Б.Б." № **, вх. **, вх.*, ет.**, ап.**, аб.№******. Претендира разноски.

1

Ответникът Х. С. Р. е подал отговор на исковата молба чрез назначен особен представител – адв. К., в който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните. Оспорва да е била извършена услугата дялово разпределение, тъй като липсвал валиден договор през този период. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач "Д" ООД не изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответниците да са упражнили възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ От приетите в хода на съдебното дирене Нотариален акт № ***, том II, дело № ***/2009 г. от 04.08.2009 г. дарение на недвижим имот се установява, че К.Д.Ц. дарява на Т.Г.

С. процесния недвижими имот находящ се в гр. София, бул. „Б.Б." №**, вх.*, ет.**, ап.**. С 2 нотариален акт за дарение на недвижим имот от 28.02.2020 г. Т.Г. С. дарява на Х. С. Р. недвижимия имот находящ се на административен адрес: гр. София, бул. „Б.Б." №**, вх.*, ет.**, ап.**. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №**, том III, рег.

№ ****, дело №*** от 23.09.2022 г. се установява, че Х. С. Р. продава на Е.В.С. процесния имот. Поради това изложените възражения за липса на облигационна връзка между Х. С. Р. и ищеца са неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че именно ответникът е бил собственик на имота през процесния период м.07.2021г. – м.09.2022 г. От момента на придобиване на правото на собственост до загубването му, по някой от законоустановените способи, и на основание чл. 153 от ЗЕ е възникнало облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват доказателства, а и твърдения ответникът да се е разпоредил преди или по време на процесния период с притежаваното от него право на собственост в полза на трето лице за спора лице, поради което през процесния период същият е притежавал качеството "клиент" на топлинна енергия.

Съдържанието на облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия е уредено от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл съобразно по-горните изводи ответниците са потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № ********, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

„Т.С.“ЕАД е възложила на "Д" ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

3

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От събраните по делото писмени доказателства – Договор № **** от 30.09.2002 г., сключен между етажните собственици на сградата, в която се намира процесният апартамент, като възложител, и "Д" ООД, като изпълнител, въз основа на взето решение от общото събрание на етажните собственици по протокол от 20.08.2002 г., се установява, че сградата, в която се намира имотът е топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение. От данните по делото става ясно още, че през исковия период "Д" ООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира имотът, от дружеството са съставяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, на което етажните собственици не са се противопоставили и за което е представен и Договор № Д-*-**/09.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ЕАД и "Б“ ООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № ********, предоставени от „Д” ООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. От СТЕ се установява, че ФДР „ Д ” ООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.07.2021-30.09.2022 г. , Фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ. 4 В имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по които се отчита разхода Относно ТЕ отдадена от сградна инсталация: процесният имот с адрес бул."Б.Б." №**, вх.*, ет.**, ап.** , с абонатен номер ********, има отопляем обем по проект 220 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 10.1986 г, предаден от председателя на домсъвета на ищеца „Т.С.” ЕАД. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от 1.07.2021 г. до 30.09.2022 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване. То зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата 4 инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период.