Протокол № 2466 от 20.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2466 гр. София, 15.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. М.А

Съдебни

Сашо Ст. И. заседатели: Петранка Б. Станчева при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА и прокурора М. Цв. М.

Сложи за разглеждане докладваното от РОСИ П. М.А Наказателно дело от общ характер № 20221110213918 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Е. Н. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. М. с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ В. И. В., редовно призован, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Л. Ф. В., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Петкова с пълномощно

СВИДЕТЕЛЯТ П. И. В.-П., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Петкова.

В залата се явява Г. М. С..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, за което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

1

СЪДЪТ докладва молби постъпили по делото от адв. В. В. лично и от адв. Петкова като пълномощник на Л. В. и П. В.-Петкова, в която молба се съдържа искане за увеличение на техния граждански иск, като посочват, че размера на претърпените имуществени вреди следва да се счита не по малко от 23000 евро, като същият се поддържа, че ще бъде увеличен след изготвяне на експертиза по делото.

СЪДЪТ е докладвал искане от посочените лица за конституиране като ГИ, а на адв. В. и като частен обвинител.

СЪДЪТ докладва и молба от адв. Р.Р., като пълномощник на М. Г. С., с която се иска да се прекрати наказателното производство и да се даде на СРП възможност да отстрани съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуални права на пострадалия, като такъв се поддържа, че е М. С..

СЪДЪТ докладва заявление от М. С., с което същият моли да бъде конституиран като частен обвинител и като граждански ищец в производството.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ

Е. Н. Б., роден на ХХХХХХХХХХХХХХХ г. в гр. София, ЕГН **********, жив. гр. София, жк. ХХХХХХХХХХХ, бл. 56, вх. Д, ет. 6, ап. 38, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, трудово ангажиран.

СЪДЪТ разяснява правата на подсъдимия в производството.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си. Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата в производството.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си. Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ.М.: Нямам искания за отводи.

2

Съдът дава възможност на участниците в разпоредителното заседание да вземат отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК включително и по исканията на страни.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че делото е подсъдно на съда. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не се налага разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Не следва да бъде изменена мярката за неотклонение. Към момента нямам искания за събиране на нови доказателства. Следва да се насрочи съдебното заседание, за което да се призоват лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.

Относно докладваните молби, молбите от пострадалите лица В. В. лично и от адв. Петкова в качеството на процесуален представител на пострадалите лица са депозирани своевременно и в изискуемата форма.

Молбите за предявения ГИ намирам, че би затруднило наказателното производство и би го забавило значително, поради което моля да не ги приемате за съвместно разглеждане.

Относно молбата за конституиране на В. като частен обвинител следва да бъде уважена.

Относно молбата чрез адв. Радкова считам, че същата е подадена от лице без легитимация, в ДП М. С. е щателно издирван и не е бил установен и не е посочен като пострадало лице и не е посочен в обвинителния акт като пострадало лице и молбата се явява недопустима.

Искането на адв. Радкова за прекратяване на съдебното производство намирам за неоснователно, тъй като държавното обвинение има и други способи за защита на правата на С..

АДВ. В.: Адв. Радкова е обяснила защо биха се нарушили правата на С..

Той е директно пострадалото лице от съставения неистински документ и е нормално да участва в производството като пострадал. По отношение на 3 гражданските искове, който сме предявили смятам, че по никакъв начин няма да затрудни наказателното производство една експертиза, която ще установи действителния размер на имота и няма да затрудни процеса и това ще улесни гражданските ни права като пострадали лица, като моля да го приемете за съвместно разглеждане.

АДВ. Петкова: Моля да конституирате моите доверители като граждански ищци.

С.: Поддържам молбата подадена от баща ми.

АДВ.М.: Намирам, че делото е подсъдно на съда. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Допуснато е съществено нарушение по чл. 348, ал. 3, т 1 от НПК и това процесуално нарушение ограничава правото не само на нас, но и ограничава право на лице, което има право да се конституира като страна в производството. Има данни, че лицето е търсено и не е намерено, но търсеното на човек не означава, че той не трябва да бъде вписан като пострадал. Има данни, че е напуснал пределите на България, но тук имаме отношение свързани със закона за наследството. С. е трябвало да бъде посочен. Ако не може да бъде намерено едно лице не означава, че той не е пострадал. М. С. е съществувал, търсен е и не е намерен, но трябва в обвинението да фигурира като лице. Неразумно е и незаконно да продължи делото. При една и съща фактическа обстановка при наследник, който е много по напред да образуват ново ДП, където отново да бъде привлечен Б. ще бъдем изправени пред два съдебни състава и ще се защитаваме един път срещу С. и В.. Да се върне делото на ДП, за да бъде включен М. С. и да се прецезира обвинението.

Правя възражение за погасителна давност на гражданските искове и желаем да се ползваме от това право.Имали са възможност да предявят граждански искове по друг ред. Максималният размер, до който може да бъде предявен ГИ е този, който е посочен в обвинителния акт. Това не е гражданско дело. Никакви експертизи не може да бъдат назначавани и гражданския иск да натоварва едно наказателно производство.

Моля да прекратите съдебното производство и да върнете дело на СРП.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам изложеното от защитника си.

Съдът, като взе предвид становищата

4 на участниците в разпоредителното заседание и материалите по делото ОПРЕДЕЛИ:

Приема, че делото е подсъдно на съда.

Не е налице основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия.

СЪДЪТ намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 2 НПК, което да е нарушило правата на пострадало лице, поради неуведомяването му за воденото наказателно производство, доколкото съобразно формулираното от СРП обвинение с тези параметри, с които е формулирано, г-н С. не се явява пострадало лице. Това е така, защото обвинението е формулирано за измама, като състава на това престъпление включва въвеждане на едно лице/лица в заблуждение, извършване на действия на разпореждане вследствие на това заблуждение и настъпване на вреда в патримониума на дадено лице. Именно това лице респективно лица е с качество пострадал в ДП, доколкото разп. на чл. 74 от НПК посочва, че пострадалият е лицето претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Именно това лице е процесуално легитимирано да предяви искане по реда на чл. 76 и чл. 84 от НПК за конституиране като ГИ и ЧО. В случая обвинението е формулирано за възбуждане в заблуждение на В. В. вследствие на което е извършено разпореждане от В. В., П. В.-П. и Л. В. с ½ идеална част от имот, на който се твърди, че същите са били собственици съобразно обвинението. В обвинителния акт се твърди, че имотът е придобит от Люба С. по време, когато се е намирала в брак с Иван В., който е бил прекратен след придобиване на имота. След прекратяване на брака според данните от обвинителния акт неин най близък родственик е бил нейния брат М. С., като евентуален наследник на нейната ½ от имота, а наследници на починалия Иван В. са били пострадалите В. В., П. В.-П. и Л. В.. В случая обвинението е формулирано за разпореждане вследствие въвеждане в заблуждение направено именно от тези три лица, с тяхната ½ от имота съгласно 5 формулираното обвинени, в резултат на което именно те се твърди, че са претърпели вреди.

Следва да се има предвид, че в изключителна компетентност е на прокуратурата да прецени, кое лице и за какво конкретно престъпление да привлече в качество на обвиняем и да формулира параметрите на конкретното обвинение. Съобразно обвинението за което подсъдимия е привлечен към наказателна отговорност, г-н С. не се явява пострадало лице и съответно неговите искания за конституиране като ЧО и ГИ в производството следва да бъдат оставени без уважение.

СЪДЪТ намира че искането на адв. Вакарилски за конституиране като частен обвинител е своевременно подадено от легитимирано лице и следва да бъде уважено.

Исканията за конституиране в процесуално качество на граждански ищци на В. В., Л. В. и П. В.-П. са своевременно подадени, но съдът намира, че на първо място същите не отговарят на изискванията на допустимост в наказателното производство за граждански иск, доколкото същият следва да бъде съобразен с параметрите на обвинението и не е налице възможност за претендиране на по-висока сума от посочената в обвинителния акт, като размер на причинената вреда.

На следващо място разглеждането на гражданския иск е от естество да забави разглеждането на наказателния процес, с оглед обстоятелството, че се претендира изготвяне на експертиза за установяване размера на вредите, а с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от НПК разглеждането на гражданския иск не може да стане пречка за отлагане на наказателното производство.

По изложените съображения съдът намира, че не следва да допуска за съвместно разглеждане предявените граждански искове, като за предявилите ги лица е налице възможност да предявят същите със завеждане на граждански дела, като техните процесуални права в тази насока не са ограничени.

По изложените съображения