Решение № 5370 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5370 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20231110206241 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Д. П., ЕГН **********, чрез адв. Е. А. срещу Наказателно постановление № 22-4332-02/28.11.2022 г., издадено от Началник сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че при издаване на АУАН и НП не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, жалбоподателят не е управлявал процесното МПС, а друго лице, допуснати са нарушения при изготвяне на АУАН и НП, тъй като не съдържат изискуемото съдържание, не била спазена и разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, тъй като не бил поставен пътен знак обозначаващ извършването на контрол чрез АТСС, глобата била в завишен размер и не съответствала на разпоредбата посочена в НП, не била извършена преценка за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

1

В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по депозираната жалба.

Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна .

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 05.07.2022 г. , в 00.31 часа, в гр. София по ул. " Околовръстен път" , с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“, лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, собственост на И. Д. П., ЕГН **********, бил управляван от последния, като срещу № 174 се движил със скорост от 143 км/ч /измерена 148 км/ч. приспадната толеранс от 3 % в полза на водача“ при разрешена максимална скорост на движение , въведена с пътен знак В-26 от 80 км/ч. Нарушението било установено чрез техническо средство "CORDON M2" № 1193, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.202 2 г. със срок на валидност на проверката до 15.03.2023 г., като към датата на заснемане на нарушението – 05.07.2022 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните стандарти.

Н а 14.11.2022 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия автомобил И. Д. П., който писмено декларирал, лично той е управлявал процесното МПС на 05.07.2022 г., около 00.31 часа.

Въз основа на събраните доказателства, св. В. Х. А. съставил АУАН Серия АД с бл. № 129133/14.11.2022 г. срещу И. Д. П. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен лично на жалбоподателя на 14.11.2022 г., ко йто 2 го подписал без възражения. Такива не постъпили и в допълнително предоставения срок.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 22-4332-024021/28.11.2022 г., издадено от Началник сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 800 лева, "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца и „глоба“ в размер на 10 лева за описаите в АУАН нарушения.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 10.03.2023 г., ко йто в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. В. А.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № В-46 от 06.07.2018 г.; Протокол № 06 – СГ – ИСИС/15.03.2022 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „Cordon M2” № MD 1193;

Протокол рег. № 4332р- 36355/05.07.2022 г., снимков материал за АТСС и МПС, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи , декларация по чл.

188 от ЗДвП, справка и копие от скица от СО.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.

Х., от които се установява, че послед ният е съставил АУАН на базата на попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от И. П.. Отделно св. Х. сочи, че жалбоподателят не е представил контролен тало за МПС. Свидетелят Х. има конкретни спомени от случая, поради което съдът се довери на изложеното от него, доколкото изложеното кореспондира на останалия доказателствен материал.

Съдът не кредитира представената към жалбата декларация, доколкото същата противоречи на изготвена декларация от жалбоподателя по реда на чл.

188 от ЗДвП, съгласно която именно той е управлявал процесното МПС на посочената в АУАН и НП дата и място.

Видно от представената от СО справка и скица към нея, скоростта на движение в процесния участък към 05.07.2022 г. е била ограничена на 80 км/ч, с въведен пътен знак В-26.

3

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол за проверка № 06 – СГ – ИСИС/15.03.2022 г. на Главна Дирекция „Мерки и Измервателни Уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БАН се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 05.07.2022 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали последваща периодична проверка на 15.03.2022 г. (със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани категорични доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към датата на извършване на нарушението.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 148 км/ч, при ограничение от 80 км/ч в рамките на процесното място, при въведен пътен знак В-26. Действително, в наказателното постановление е посочена скорост на движение на МПС от 143 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 1 48 км/ч. От приложения Протокол за проверка № 9-38-20/23.10.2020 г. на № 06 – СГ – ИСИС/15.03.2022 г. на Главна Дирекция „Мерки и Измервателни Уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БАН се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 1 48 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 143 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление е била 143 км/ч, което е с 63 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 80 км/ч.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 4 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на последното.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона . АУАН и НП са издадени съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове , в тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, доколкото видно и от самата жалба датата на нарушението е посочена неправилно като 05.07.2021 г., а в същото време жалбоподателят е депозирал декларацията си по чл. 188 от ЗДвП на 14.11.2022 г., поради което и сроковете се явяват спазени.

АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.

42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон. Неоснователни са възраженията за допуснати пороци при изготвяне на АУАН и НП, доколкото и в двата акта са посочени конкретните съставомерни обстоятелства, както и приложимата правна норма, която субсумира конкретното поведени, в това число и приложимата санкционна разпоредба.

По т. 1 от НП:

По делото безспорно се установи, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, доколкото на 05.07.2022 г. , в 00.31 часа, в гр. София по ул.

"Околовръстен път", с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“, лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, собственост на И. Д. П., ЕГН **********, бил управляван от последния, като срещу № 174 се движил със скорост от 1 43 км/ч /измерена 148 км/ч. приспадната толеранс от 3 % в полза на водача“ при разрешена максимална скорост на движение, въведена с пътен знак В-26 от 80 км/ч. Нарушението било установено чрез техническо средство "CORDON M2" № 1193, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост..

Видно от материалите по делото административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „Собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.“ В 5 конкретния случай жалбоподателят се явява собствени на процесното МПС.

А в същото време съгласно посоченото от него в декларацията е управлявал и същото на процесното място и дата.

По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 800 лева, за установеното превишение на скоростта от над 50 км/ч, /в случая превишението е 63 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в полза на водача от засечената скорост/, на разрешената скорост в населено място, ограничена до 80 км/ч с поставен пътен знак В-26, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП . Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.