Решение № 2830 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2830 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20231110202240 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Д. Н. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-026213 от 14.12.2022 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което иска наложеното му административно наказание да бъде отменено. Твърди, че обжалваното НП „е издадено от лице, което не притежава нужната легитимност и компетентност, така и издадения акт за установяване на административно нарушение, е съставен от лице, което не притежава компетентност и легитимност, поради вписване на Министерство на вътрешните работи като американска корпорация в търговския регистър Dun & Bradstreet на САЩ под DUNS № 55257-5789“.

Отделно от това, в жалбата си изнася данни, че на процесната дата и място е бил паркирал по описания в АУАН и обжалваното НП начин само за 1-2 минути, за да помогне с пренасянето на обемна вещ – бюро, до жилището на този свой приятел.

Моли съда да бъде изискан от актосъставителя ИМД, който при съставянето на АУАН (акта за установяване на административно нарушение) е обработвал негови лични данни, да представи документ, че към датата на съставяне на АУАН е бил регистриран администратор на лични данни.

В случай, че такава регистрация не се представи, претендира присъждането на сумата от 20 000 лева като обезщетение за нанесени вреди от злоупотребата с власт и служебно положение. Не указва към кого насочва гражданската си претенция за обезщетение – към Д в качеството му на физическо лице или към американската корпорация (чиито регистрационни данни е въвел по-горе в жалбата си), поради което искането му за обезщетение се явява процесуално недопустимо.

Отделно от това, не сочи и конкретното основание, на което иска това обезщетение – сочи само закон с абревиатура ЗЗЛД. Съдът се досеща, че е възможно да има предвид Закона за защита на личните данни, но жалбоподателят не сочи конкретна разпоредба от този закон, на която основава тази претенция, за да може евентуалния ответник по претенцията (непосочен) да вземе отношение и да осъществи правото си на защита. Затова, след като претенцията за обезщетение в този му вид е процесуално недопустимо, същото се оставя без разглеждане.

Относно обстоятелството, че в регистър на друга държава е вписан субект с наименование, което 1 да може да бъде транскибирано на български език като „Министерство на вътрешните работи“, то същото не е подкрепено с нито едно доказателство. Инкорпорираният в Жалбата текст в тази насока не съдържа, а и в Жалбата не се сочи източника на информацията за наличието на регистрирана в САЩ корпорация, чието наименование да може да бъде транскрибирано на български език като Министерство на вътрешните работи.

При всички положения, независимо от това, дали някъде по света има регистрирана корпорация с такова наименование, липсва каквото и да е основание да се допусне, че обжалваното НП изхожда от търговско дружество, а не от подразделение на българското Министерство на вътрешните работи, което според разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Според §.11 от ПЗР на ЗДвП, изпълнението на Закона за движението по пътищата се възлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на министъра на вътрешните работи, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на образованието и науката, на министъра на здравеопазването, министъра на земеделието и министъра на икономиката, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на околната среда и водите, областните управители и кметовете на общини.

Според разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Видно от т.2.2 на приложената към материалите по делото Заповед № 812з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи, сред определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП са и полицейските органи по т.1.3.3 от Заповедта (от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.21 т.1 (патрулно-постова дейност) или т.2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за дейностите по чл.165, ал.1, т.1-3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП, когато успешно са положили изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ (Кодекса на застраховането).

В настоящия случай АУАН сер.АД № 351754 е съставен на 05.12.2022г от ИМД – служител на 06 РУ – СДВР. Видно от приложения към административно-наказателната преписка Заповед № 513з4533/31.05.2022г. на Директора на СДВР, ИМД, заемащ длъжността младши полицейски инспектор, е издържал изпита по ЗДвП и КЗ с Протокол № 4332р-26394/17.05.2022г. и е определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя АУАН за по ЗДвП. АУАН, който ИМД е съставил, ангажирайки административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е за нарушение по чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, попадащо в обхвата на дейността по чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, за която се отнася оправомощаването, станало с посочената по-горе Заповед на Министъра на вътрешните работи. Това означава, че цитираният АУАН е съставен от компетентно за съставянето му лице, като същевременно не може да става въпрос за злоупотреба на лични данни при осъществяване на тази контролна дейност. Разпоредбата на т.7 от Заповедта на Директора на СДВР задължава това длъжностно лице, определено да съставя АУАН по ЗДвП, да отчита съставените АУАН, ведно с документите, приложени към тях, в ОПП – СДВР.

По отношение компетентността на издалото обжалваното НП длъжностно лице – Началник сектор в СДСВР, ОПП – СДВР: в т.3.6 на посочената по-горе Заповед на министъра на вътрешните работи началникът, заместник-началникът на ОПП – СДВР и началникът на сектор „Административно обслужване“ (АО) към ОПП – СДВР са длъжностните лица, оправомощени от министъра на вътрешните работи да издават наказателни постановления по ЗДвП. Това означава, че и обжалваното НП е издадено от компетентно за издаването му лице.

Нарушението е извършено на 05.12.2022г в София. АУАН е съставен на същата дата. Обжалваното НП е издадено на 14.12.2022г. Това означава, че както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от длъжностни лица, притежоаващи съответната компетентност, в законоустановените срокове.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на материалите по административно-наказателната преписка, изпратена от административнонаказващия орган (цитираните по-горе Заповеди и АУАН), съдът установява следната фактическа обстановка: На 05.12.2022г жалбоподателят е управлявал в София л.а.л.а.

Опел Кадет с дк№ СВ 0775 КА. Около 22,50 часа той паркирал този автомобил на ул.Стефан 2

Тошев, срещу бл.214, до паркирани пътни превозни средства от страната на движението. Така оформил втори ред паркирали коли на улицата. По този начин е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП (Престоят и паркирането са забранени… до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението).

Деянието е извършено виновно – умишлено: деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието (нарушава ЗДвП), предвиждал е неговите общественоопасни последици (че паркирайки по този начин и на това място, затруднява движението по ул.Стефан Тошев, стеснявайки платното за движение), но в желанието си да не търси свободно и позволено от закона място за паркиране, е допускал настъпването на тези общественоопасни последици – предпочел е личното си удобство пред спазването на закона.

Ето защо, съдът намира за доказано по несъмнен начин виновното извършване на нарушението по чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Наложеното наказание глоба в размер на 50 лева е законосъобразно. То е наложено на основание чл.183, ал.4, т.9 от ЗДвП - Наказва се с глоба 50 лв. водач, който … престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението. Наказанието глоба е абсолютно определено по размер от законодателя, поради което нито АНО, нито настоящият съд дължат мотиви по индивидуализацията му.

В заключение, съдът отчита, че при връчване на АУАН, нарушителят е вписал изявлението си, че не е съгласен с акта, не желае връчване на НП по електронен път, а в графата за подпис на нарушителя, над подписа си е вписал „изнудван“.

Съдът възприема вписването на възражението „изнудван“ за неоснователно, т.к. същото не е подкрепено от нито едно доказателство, което да го потвърждава. В Жалбата си срещу НП нарушителят не го потвърждава, не прави никакво доказателствено искане за установяването му.

Ето защо, съдът приема това вписване само като опит за разколебаване на доказателствената стойност на отразените в този АУАН констатации за неправилно паркиран автомобил, както и за разколебаване на преценката за добросъвестно изпълнени служебни задължения от мл.ПИ Иван Д от 06 РУ – СДВР, какъвто опит за разколебаване на законосъобразното съставяне на АУАН и законосъобразното издаване на обжалваното НП прави в Жалбата си, оспорвайки компетентността на актосъставителя и началника на сектор АО при ОПП – СДВРВ да издава НП по ЗДвП.

Не е налице основание за възприемане на случая като маловажен. Обществената опасност в случая не е занижена, доколкото липсват данни, от които да се направи извода за занижена степен на обществена опасност на деянието или дееца. Самото деяние дори се различава от обичайно извършваните такива деяния предвид завишаващото степента на опасност обстоятелство, че се затруднява движението по улица, а не по широк булевард.

Поради неявяването на процесуален представител на въззиваемата страна в откритото съдебно заседание, липсата на претенция за присъждане на разноски и непредставянето на доказателства за реално направени разноски в хода на административно-наказателното производство, съдът не присъжда такива в полза на въззиваемата страна.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр.ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-026213 от 14.12.2022г. на ОПП - СДВР, с което на Б. Д. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

За Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град в 14 дневен срок от получаването на съобщението, че е изготвено.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4