Решение № 4506 от 10.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4506 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина С.а при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина С.а Гражданско дело № 20221100110708 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от А. Б. С. срещу „Поп Финанси“ АД иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху поземлен имот с идентификатор *** с площ 1025 кв.м., вид на територията-урбанизирана, НПТ ниско застрояване, стар номер 218, кв.116, парцел I, съгласно Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп.директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-22-20/18.01.2012г. на СГКК, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***-ул.Казаните; *** и ***, находящ се в гр.София, Район Витоша, ул.*********, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** на един етаж със застроена площ 63 кв.м.

Ищецът сочи, че с договор от 07.11.1997г. между баща му Б. С. и леля му Е.Р.

С.а-Д. е извършена доброволна делба, по силата на който посоченият имот със сградата в него поставен в дял на последната. Твърди, че още преди делбата Е. С.а-Д. напуснала и изоставила имота, върху който установил владение продължило повече от 23 години, считано от 1997г., упражнявано непрекъснато, явно, спокойно и несмущавано с намерение за своене. Поддържал го, ремонтирал сградата, монтирал метални клетки с покрив за развъждане на кучета. На 07.10.2021г. бил принудително отстранен от имота чрез осъществен от ЧСИ въвод във владение на ответника по изп.д.

№ 20217800400274, въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Е. С.а-Д., на когото го продала с договор за покупко-продажба от 13.10.2021г. Навежда незаконосъобразност на изпълнителното действие, тъй като се явява трето лице, установило владение значително време преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, а наред с това поддържа да е станал собственик въз основа изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС.

1

Ответникът оспорва иска с възраженията, че праводателката му е била във владение на имота след 1997г., в който живяла и нейната майка и не е губила фактическата власт. Плащала данъци и такси, посещавала имота със своите близки за да се грижи за майка си до смъртта й през 2017г., обработвала дворното място.

Впоследствие решила да го продаде с изявено от ищеца желание да го закупи, за което водени продължително време преговори, но до сделка не се стигнало. На 26.04.2021г.

Е. С.а-Д. му учредила с нотариален акт право на ползване върху имота, а след това между тях сключен на 13.10.2021г. договора за покупко-продажба. Твърди, че сградата в имота е разрушена на 16.11.2021г. и не съществува. Навежда на липса предвидените в закона предпоставки за придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, тъй като ищецът не е упражнявал фактическа власт като владелец и не е демонстрирал намерение за своене, поради което не е станал собственик. В тази връзка сочи, че е криминално проявен и в периода 1997г.-13.10.2021г. за около година задържан под стража, което изключва възможността да упражнява фактическа власт, както и след като не постигнал съгласие с леля си за продажба на имота отправял заплахи към нея, което противоправно поведение не може да служи като основание за владение по изисквания от закона начин.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не е спорно сключването на 07.11.1997г. на договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите между Т.П.А., Е.Р. С.а-Д. и Б.

Р.С. за прекратяване съсобствеността по отношение недвижим имот, представляващ дворно място с площ 2115 кв.м., съставляващ имот с пл. № 218 по неодобрен кадастрален план на гр.София, в.з.Симеоново, Драгалевци I част, местността „Кимчовец“, заедно с построените в него жилищна сграда от 62 кв.м., включваща мазе, кухня, две стаи и таванско помещение; паянтова сграда /лятна кухня/ от 32 кв.м. и обор /стопанска постройка/ от 38 кв.м. чрез обособяването на два отделни имота в два дяла. По силата на договора Е. С.а-Д. станала собственик на дворно място с площ 1057 кв.м., находящо се в северната част, заедно с намиращите се в него паянтова сграда /лятна кухня/ от 32 кв.м. и стопанска постройка от 38 кв.м., при граници на новообразувания имот: улица, имот с пл.№ 983 и дял втори, а Б. С. станал собственик на дворно място с площ 1058 кв.м., находящо се в южната част, заедно с намиращата се в него жилищна сграда от 62 кв.м., при граници на новообразувания имот: улица, дял първи, имот с пл.№ 983, имот с пл.№ 221, имот с пл.№ 1127, и имот с пл.№ 1126.

След делбата Е. Д. се снабдила с НА през 1998г. за собственост върху имота, поставен в неин дял. Видно от представените скици от 27.06.2018г. на АГКК /ст.54-56/ представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ 1025 кв.м.; трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, със съседи: имоти с идентификатори ***; ***;

***; *** и ***, а разположените в него сгради площ

63 кв.м. и 31 кв.м. съответно с идентификатори *** и ***.

На 26.04.2021г. с НА № 158, том V, рег.№ 12794, дело № 843/2021г. Е. Д. учредила безсрочно и възмездно вещното право на ползване върху имота на ответника „Поп финанси“ АД срещу сумата 25 718лв. Нотариалният акт обективира съгласие дружеството да го ползва като празно дворно място, а сградите в него да бъдат съборени.

На 17.08.2021г. в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.3 ГПК по ч.гр.№ 20211110145280/2021г. по описа на СРС, 42 състав, с която 2 на длъжника Е. С.а-Д. разпоредено предаване владението върху имота. Основание за издаване на заповедта е посоченият нотариален акт за учредяване вещното право на ползване и сключено между тях споразумение с нотариална заверка на подписите за предаване владението в срок до 19.06.2021г., което не е било изпълнено.

Въз основа издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20217800400274 по описа на ЧСИ В. Л.а, с район на действие СГС, по което на 07.10.2021г. извършен по реда на чл.522 ГПК въвод във владение на дружеството. В съставения протокол е отразено, че след измерване площта и за обозначаване границите на имота са поставени колчета, със специализирана техника отстранени храсти и дървета за осигуряване достъпа до него, както и констатация на съдебния изпълнител за наличието на движими вещи в сградите, принадлежащи по изявление на присъстващите А. С., неговият баща Б. С. и съпругата му В. С.а, на които бил предоставен едноседмичен срок да ги изнесат. В тази връзка не е спорно, че вещите не са били изнесени, при осъществяване на изпълнителното действие ищецът и родителите му принудително отстранени от имота със съдействието на органите на МВР, а сградите в имота съборени. Последното не е посочено в протокола на съдебния изпълнител, но се доказва от представения по делото констативен протокол на служители от Столична община-Район Витоша, които извършили оглед на 16.11.2021г. и удостоверили, че към тази дата сградите в имот с идентификатор *** са премахнати /стр.61/, както и от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, придружена със снимков материал /стр.238/.

Срещу въвода А. С., В. С.а, Б. С. и Т.Я. /сестра на ищеца/ подали жалба с образувано гр.д.№ 14297/2021г. на СГС и постановено на 05.07.2022г. решение за отмяна на принудителното действие. В извода си за незаконосъобразност съдът приел, че жалбоподателите са трети за изпълнението лица, които упражняват фактическа власт отпреди издаване заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и заявяват права върху имота, поради което съдебният изпълнител е бил длъжен, но не е извършил проверка дали имат качеството на владелци или държатели, респ. ако се касае за владение от кога датира.

Междувременно с договор за покупко-продажба от 13.10.2021г., обективиран в нотариален акт № 132, том V, рег. № 6471, дело № 781/2021г., Е. С.а-Д. прехвърлила на „Поп финанси“ АД правото на собственост върху процесния имот, заедно с лятна кухня-паянтова сграда от 32кв.м и стопанска постройка от 38кв.м. срещу продажна цена от 145 283лв. В нотариалния акт е отразено, че владението е предадено на 07.10.2021г., съвпадащо с деня на принудителното му осъществяване при липса на спор, че и към момента дружеството е във владение на имота.

За спорните по делото обстоятелства страните са ангажирали гласни и писмени доказателства.

Свидетелят Л.И. живее в близост до имота на ул.Казаните в Драгалевци и познава ищеца от дете. В показанията си сочи, че от 90-те години на миналия век до преди около 2-3 години много често посещавал имота, където живее бащата на ищеца Б. С., с когото са били близки приятели. Познава и лелята Е. Д., която не виждал от 20 години. Сочи, че където живее А. С. между неговия имот и съседния никога не е имало ограда, а навремето бил един на края на селото. В долната му част имало лятна кухня, с кошара и масивна сграда, а впоследствие в дъното му ищецът направил кучкарник на бетонови основи и метални клетки с покрив. Сочи, че когато посещавал имота А. винаги бил там, живеел в къща от дясната страна, а баща му и майка му живели в лятната кухня от лявата страна на парцела, където им ходел на гости и друг 3 човек не е виждал. Сочи, че родителите на А. отглеждали там плодове и зеленчуци, по едно време гледали и кокошки. Не знае имотът да е бил разделен, лелята Е. Д. да е имала дял и за някакви спорове. Смятал, че е на ищеца, защото държал в него своя техника и заедно с баща си го стопанисва. Сочи още, че в имота са живели бабата и дядото на А., но това е било много отдавна през 80-те години на миналия век. Когато минал оттам през 2022г. имотът бил ограден, а всички постройки разрушени.

Свидетелят К. С. също живее в Драгалевци в близост до процесния имот и познава ищеца от много години. Според показанията му имотът имал къща, лятна кухня, селскостопанска постройка в долния край на мястото и заграден развъдник за кучета. Ходил там до преди 3 години. Сочи, че в парцела имало вътрешна ограда, бил разделен. Имало кучкарник в единия край на двора отдолу, ограден за да не влизат кучетата в двора. А. отглеждал кучета и от 2010г. имал легитимен развъдник, за която дейност свидетелят бил отговорник и по този повод посещавал имота. Сочи още, че А. живеел със съпругата и сестра си в къщата, а родителите му в лятната кухня. Когато ходил там виждал, че има стопанство, отглеждали се плодове и зеленчуци и предполагал, че стопанството го поддържат той и родителите му. Не знае друг да е живял в имота, не му е известно ищецът да го е напускал или за спорове с негови роднини.

Свидетелят М.К. се познава с ищеца от дете, живее в Драгалевци и познава имота, защото много пъти в годините ходил там. В показанията си сочи, че А. С. живеел в голямата къща с жена си и децата си, а майка му и баща му в по-малкаталятна кухня. А. от 90-те години живеел в къщата и не знае да е живял другаде. От 2009г.-2010 г. развъждал кучета в оградена част от двора, а преди това с баща си гледали коне и прасета. Неведнъж виждал кучета на мястото. Сочи, че родителите отглеждали зеленчуци в градината, а в двора всички от семейството държали колите си. Не знае чия собственост е имота, но при положение, че А. и баща му винаги били там считал, че е техен без да е виждал документи. Познава лелята Е. С.а-Д., която виждал за последно като малък в края на 80-те или началото на 90-те години на миналия век. Сочи още, че бабата на ищеца Т. /майка на Б. С. и Е. С.а/ и дядо му живели в имота, но това също било много отдавна. Дядото живял там до смъртта си, а по някое време бабата се преместила, след което родителите на ищеца заживяли в лятната кухня. Свидетелят не знае да е имало спорове за имота до въвода, на който присъствал. Станал скандал, защото започнало с багери разрушаване на сградите и кучкарника, на което ищецът се противопоставил и след като отказал да напусне имота бил принудително изваден от полицаите. Всичко било съборено.

Свидетелката Е. С.а-Д., леля на ищеца и сестра на неговия баща Б. С., сочи в показанията си, че до делбата имотът бил един и в него живели тя, брат й /сочи А., но очевидно става дума за Б./ и родителите им. Делбата направили след смъртта на баща им през 1994г. с обособени два отделни имота-процесният за нея, а съседният за брат й, след което не е имало спорове и всеки си гледал своята част. До този момент и след това А. живял с родителите си, по-късно като се оженил с неговото семейство в къщата, която попада в имота на баща му. Свидетелката се установила със съпруга си в гр.София. Майка й Т. останала да живее в лятната кухня в нейния имот до смъртта си през 2017г., за която полагала грижи. Живяла там постоянно докато била в добро здраве, като след това през зимата я прибирала при себе си в София, а лятото прекарвала в имота й в Драгалевци. Сочи, че в годините след делбата не е преставала да посещава и ползва имота, майка й плащала разходите за ток и вода, заедно с нея поддържали градина със зеленчуци. При делбата между двата имота била поставена 4 тЕ. ограда, която била премахната без да знае кога и от кого и без да я питат А. или близките му променили границата на имотите с отнемане от нейния на 45 кв.м. Сочи, че след като майка й починала през 2017г. решила да продаде имота си и по този повод ищецът я потърсил с изразено желание да го купи. Преговорите основно водела дъщеря й и продължили повече от година /2017г.-218г./, но до сделка не се стигнало, тъй като заявил, че не разполага със средства. По същото време при посещение в Драгалевци през 2018г. брат й Б. заявил, че няма нищо повече нейно и я изгонил от имота с ругатни, след което повече не е ходила там. Отрича в годините след делбата до 2018г., когато била изгонена, ищецът да е ползвал имота й и в нито един момент не е заявявал пред нея претенции върху него. Отрича и в имота й да е имало кучкарник, такъв имало в съседния имот. Сочи още, че през 2005г. след като се родило детето му ищецът живял по наем за около година на друго място в кв.Драгалевци, както и за период от 11 месеца бил задържан под стража в следствения арест в София, без да помни коя година, но няколко пъти му ходила на свиждане.