Решение № 333 от 01.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пловдив, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330104470 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от „ЮБЦ“ ЕООД против Т. И. Х. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 99, 96 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги от ******** и ******** с клиентски № **********, сключени между ответника и „****“ ЕАД, поради неизпълнение на договорно поетите задължения от страна на ответника, вземанията по които договори са прехвърлени ******* от „****“ ЕАД на „******“ ООД, което от своя страна ги е цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от ********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260243 от 03.09.2020г. по ч.гр.д. № 10002/ 20г., по описа на РСПловдив, VIII- ми гр. с-в.

Ищецът твърди, че между Т.Х. и „****“ ЕАД са сключени Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги от ********* и *********. По силата на договора от ******** е предоставен за ползване мобилен номер **************, а по договора от ******** е отреден мобилен номер *********. Ответникът не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 205, 06 лв. за месеците 06.2017г., 07.2017г и 08.2017г. Предвид това, молбилният оператор е упражнил правото си да прекрати едностранно горепосочените договори. Поради неизпълнението на договорно 1 задължение и прекратяване на договора по вина на потребителя, за доставчика на услугата се е породило вземане за неустойка срещу потребителя, която съобразно договореното възлиза на трикратния месечен размер за всяка от ползваните услуги.

Дължимата неустойка по всеки от двата договора е в размер от 49, 98 лв., поради което и общо претендираната от ищеца сума е в размер на 99, 96 лева. Ищецът изтъква, че вземанията по процесния договор са прехвърлени от „*****“ ЕАД на „******“ ООД, което от своя страна ги е цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД. Предвид изложеното, претендират се процесните суми. Претендират се и сторените в процеса разноски.

Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК.

С исковата молба ( л. 6 от делото ), ищецът изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът с исковата молба, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата *********** (съобщение на л. 61 от делото- ответникът е получил книжата лично ). Впоследствие, ответникът е търсен на адреса, на който веднъж вече е получил лично книжата по делото ( гр. **********, ул. „********“ № *** ), но не е открит. С цел прилагане на фикцията, разписана в чл.

41, ал. 2 ГПК, адресът е посетен няколкократно в периода 07.12.2021г.- 12.01.2022г. ( видно от призовка на л. 79 от делото ). Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК и считано от 12.01.2022г. ответникът е редовно призован за датата на часа на откритото съдебно заседание по делото.

Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (видно от призовката на л. 79 от делото), ответникът не е проявил процесуална активност под 2 каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявения иск.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен изцяло.

С исковата молба не е поискано присъждане на законна лихва върху главницата, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски в размер от 410 лв. ( заплатена държавна такса в исковото и заповедното производство в общ размер от 50 лв. и разноски за процесуално представителство в исковото и заповедното производство в общ размер от 360 лв.), която сума и следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Т. И. Х., ЕГН ********** дължи на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 99, 96 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги от ********* и ********** с клиентски № *********, сключени между ответника и „*****“ ЕАД, поради неизпълнение на договорно поетите задължения от страна на ответника, вземанията по които договори са прехвърлени ********** от „****" ЕАД на „******“ ООД, което от своя страна ги е цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от ******** и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260243 от 03.09.2020г. по ч.гр.д. № 10002/ 20г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. И. Х., ЕГН ********** да заплати на 3

„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, сума в размер на 410 лв, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 10002/ 20г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________ 4