Определение № 752 от 11.02.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120100634 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба, подадена от С. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес град Б*****, срещу „К. И. С.“ ЕООД, Й. Д. П. с ЕГН **********, С. Ж. Г. с ЕГН **********, Е. Ж. П. с ЕГН **********, Т. Д. П. с ЕГН ********** и В. Щ. П. с ЕГН **********, с която е предявен иск за разваляне на Предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда от 28.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите с peг. №***/*** г. на нотариус В. Д. с район на действие PC-Бургас с рег.№491 на НК, поради виновно неизпълнение от страна на „К. И. С.“ ЕООД.

При проверката, осъществена по реда на чл. 130 ГПК, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

По своята правна същност предварителния договор има само облигационно действие, доколкото страните по него поемат задължението да сключат друг договор, условно наречен „окончателен“. Предварителният договор поражда задължение за страните по него да сключат окончателен договор за покупко-продажба, като урежда условията, при които този окончателен договор може да бъде сключен. Независимо от неговия предмет развалянето на предварителния договор за учредяване на право на строеж става единствено по извънсъдебен ред. Той не попада в предметния обхват на нормата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като няма вещно - прехвърлително действие, напротив същият създава само облигационна връзка между страните. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че безпротиворечивата практиката на ВС и ВКС, изразена в Решение № 1

66/01.06.1961 г. по гр. д. № 50/1961 г. на ОСГК, както и в последващи съдебни актове на върховната съдебна инстанция по въпроса за характера на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е константна, а именно, че искът за обявяване на предварителен договор за окончателен е облигационен иск, а не вещен такъв, тъй като има за предмет сключване на окончателен договор за продажба.

Поради това, че предварителният договор – обещание за сключване на окончателен, не съставлява договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му не се извършва по съдебен ред, съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а извънсъдебно.

Изложеното по-горе налага извода, че за ищеца липсва правен интерес да предяви иск за разваляне на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот по съдебен ред.

Съобразно чл.87, ал.3 от ЗЗД, по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Това изключение, чиято цел е да запази правата и интересите на третите лица, не може да намери приложение при другите видове договори. За тях намира приложение общата разпоредба на чл. 87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Предявяването и разглеждането по съдебен ред на иск, извън изрично посочените законови разпоредби е недопустимо поради липса на правен интерес у ищеца. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 142-6 от 11.XI.1954 г., ОСГК.

Предвид всичко изложено по-горе и предвид установената липса на правен интерес от предявяване на иск, съдът намира, че така образуваното исково производство е недопустимо, респективно същото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 634/2026 г. по описа на Районен съд Бургас, като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 2