Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2033 от 27.04.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 280/2026
Вид
Решение № 2033
Подписан
27.04.2026
В сила
20.05.2026
Състав
Мария Хубчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 137, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 36, ал. 10 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 36, ал. 4 и ал. 5 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 36, ал. 4 и ал. 5 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 36, ал. 7 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 36, ал. 8 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 36, ал. 9 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 8, ал. 9 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 25 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл. 12а, ал. 3 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 11, ал. 1 · Наредба № I-7 от 13 юли 2009 г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2033

Пазарджик, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20267150700280 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36, ал. 9 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС).

Образувано е по жалба на С. С. Щ., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Синитово, [улица], Община Пазарджик и адрес за кореспонденция: гр. Бургас, [жк], [улица], [адрес], подадена срещу Решение за отказ за предоставяне на данни с рег. № КА-367 от 09.03.2026 год., издадено от Д. Д. – Заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, временно изпълняващ функциите на председател на ДАНС, на основание Решение № 338 от 28.05.2025 год. на Министерския съвет.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като не съдържа достатъчна фактическа и правни аргументи, както и че е издаден при неправилно приложение на чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС, и не позволява ефективен съдебен контрол. Жалбоподателят поддържа, че с подаденото заявление е поискал не само пълен достъп до лични данни, но и минимално произнасяне дали в ДАНС се обработват или съхраняват лични данни относно него, както и информация за категориите данни, целите на обработването, правното основание, срока на съхранение или критериите за определянето му. Счита, че органът не е обсъдил възможността за частичен достъп, за предоставяне на обобщена информация или евентуално да отговори с да или не, а се е ограничил до общо позоваване на класифицирана информация и национална сигурност.

В писмените си бележки жалбоподателят поддържа жалбата и моли оспореният отказ да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Поддържа, че отказът е непълен и немотивиран, тъй като не съдържа отделно произнасяне по всяка част от заявлението. Оспорва и тезата на ответника, че отказът не следва да съдържа мотиви, като счита, че без конкретна фактическа основа съдебният контрол се свежда до формална проверка дали органът се е позовал на националната сигурност.

Ответникът - Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. П., оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Сочи, че в случая исканата информация представлява класифицирана информация - държавна тайна по т. 3 от Раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), а предоставянето й би създало опасност за опазване на класифицирана информация, за разкриване на източници, негласни методи и средства за събирането й и би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на ДАНС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 евро.

Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.02.2026 год. С. С. Щ. е подал до ДАНС, чрез Териториална дирекция на ДАНС - Бургас, заявление по чл. 36, ал. 4 и ал. 5 от ЗДАНС за произнасяне с отговор: да или не и за достъп до лични данни. Лицето е поискало ДАНС да се произнесе изрично дали в агенцията се обработват или съхраняват каквито и да е лични данни относно него, включително данни, събирани без негово знание, включително в информационните фондове и регистрите на агенцията. При наличие на такива данни е поискал да му бъде предоставен достъп до всички лични данни относно него по реда на Наредба № I-7 от 13.07.2009 год. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция „Национална сигурност“, при необходимост чрез частичен достъп със заличаване на защитени елементи. При отказ, изцяло или частично, е поискал да бъдат посочени конкретното правно основание по чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС, относимите разпоредби, целите на обработването, срокът на съхранение на данните или критериите за определянето му. Поискал е още, при наличие на данни, за всяка категория данни да бъдат посочени целта на обработването, правното основание, източникът на данните, когато е допустимо, получателите или категориите получатели, когато е приложимо, както и срокът на съхранение или критериите за определянето му.

С Решение за отказ за предоставяне на данни с рег. № КА-367 от 09.03.2026 год., подписано от Д. Д. - Заместник-председател на ДАНС, временно изпълняващ функциите на председател на агенцията, е отказано предоставянето на исканата информация по заявлението на Щ.. Посочил е, че приложимият закон относно достъпа до лични данни в информационните фондове на ДАНС е ЗДАНС, както и че редът за достъп се определя с Наредба № I-7 от 13.07.2009 год. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция „Национална сигурност“. Също така е развил доводи, че резултатите от извършените проверки в информационните фондове на ДАНС могат да представляват класифицирана информация съгласно ЗЗКИ. Органът е приел, че конкретно исканата информация представлява класифицирана информация - държавна тайна съгласно т. 3 от Раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ. На основание чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС и чл. 11, ал. 1 от Наредба № I-7 от 13.07.2009 год. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция „Национална сигурност“ е отказано предоставяне на исканата информация поради възможност от възникване на опасност за опазването на информацията, класифицирана като държавна тайна, за разкриване на източниците на информацията и негласните методи и средства за нейното събиране, както и че предоставянето на тези данни би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя чрез Системата за сигурно електронно връчване на 09.03.2026 год.

С Разпореждане № 1135 от 12.03.2026 год. съдът е изискал административната преписка от ответника. С писмо, постъпило в съда на 26.03.2026 год., ДАНС е представила част от административната преписка, като е посочила, че релевантните писмени доказателства, представляващи копия или извадки от документи, обосноваващи отказа, са класифицирана информация - сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на ДАНС, и ще бъдат представени чрез Специална куриерска служба по реда на ЗЗКИ и правилника за прилагането му.

С последващи писма ДАНС е уведомила съда, че е предприела действия за представяне на административната преписка в цялост, като са изпратени документи със съпроводителни писма с посочени номера и дати. По делото са приложени и справки за причините за недоставяне на пакети, съдържащи класифицирана информация, както и експедиционни писма и външни опаковки на пакети. От тях се установява, че Административен съд – Пазарджик не разполага с регистратура за класифицирана информация.

В съдебното заседание процесуалният представител на ответника заявява, че неполучените от съда писмени доказателства не съдържат друга информация, а само нивото на класификация на съответните документи и дата, доколкото представляват извадки, които не следва да бъдат предоставяни на жалбоподателя.

По делото е приложено Решение № 338 от 28.05.2025 год. на Министерския съвет, с което Д. М. Д. – Заместник-председател на ДАНС, е определен да изпълнява функциите на председател на ДАНС до назначаването на нов председател.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 09.03.2026 год. - понеделник, присъствен ден. Срокът за оспорване е започнал да тече от 10.03.2026 г. - вторник, присъствен ден. Жалбата е подадена на 10.03.2026 год. - вторник, присъствен ден, поради което е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е от адресат, за когото е налице неблагоприятен индивидуален административен акт, който съгласно чл. 36, ал. 9 от ЗДАНС подлежи на съдебен контрол пред административния съд по постоянния адрес на заявителя. Следователно жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът извърши служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 36, ал. 5 от ЗДАНС произнасянето по искането за достъп се извършва от председателя на агенцията или оправомощен от него заместник-председател. В случая решението е подписано от Д. Д. - Заместник-председател на ДАНС, временно изпълняващ функциите на председател на агенцията въз основа на Решение № 338 от 28.05.2025 год. на Министерския съвет, издадено на основание чл. 8, ал. 9 от ЗДАНС. Ето защо не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК.

Процесното решение е издадено в писмена форма и съдържа посочване на правното основание, на което се основава отказът. В тази част следва да се отчете специалната разпоредба на чл. 36, ал. 8 от ЗДАНС, съгласно която уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. Следователно в този специален режим липсата на подробно изложени фактически основания в самото уведомление до заявителя не може сама по себе си да обоснове незаконосъобразност на акта.

Това обаче не означава, че съдебният контрол е формален или че позоваването на национална сигурност изключва изцяло проверката на съда. Смисълът на нормата на чл. 36, ал. 8 от ЗДАНС е да ограничи обема на информацията, която се разкрива на заявителя, а не да отмени съдебната проверка по чл. 168 от АПК. Именно поради това съдът следва да прецени законосъобразността на отказа в рамките, които специалният режим по ЗДАНС и ЗЗКИ допуска, без чрез съдебното производство да се стига до разкриване на информация, която законът защитава като класифицирана.

Изложеното съответства и на Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2023 год. по тълк. дело № 7 от 2021 год. Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии при Върховния административен съд (ВАС). Макар това тълкувателно решение да е постановено по въпрос относно производствата пред Държавната комисия по сигурността на информацията по ЗЗКИ, даденото разрешение е относимо към общия баланс между правото на защита и защитата на класифицираната информация. ВАС приема, че специалният режим на ЗЗКИ не изключва изцяло общите гаранции на административния процес, но те се прилагат при спазване на принципа „необходимост да се знае“. Оттук следва, че съдът не може да откаже да извърши проверката за законосъобразност на акта, който е оспорен пред него, но също така не може да изисква или разкрива информация извън допустимото от режима за защита на класифицираната информация.

Съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗДАНС всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание. Това право обаче не е абсолютно. Разпоредбата на чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС предвижда, че органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране, или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията. Същото разрешение се съдържа и в чл. 11, ал. 1 от Наредба № I-7 от 13.07.2009 год. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция „Национална сигурност“.

В разглеждания случай органът е посочил не просто общо основание национална сигурност, а е определил конкретната категория защитена информация - държавна тайна по т. 3 от Раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ. Тази категория обхваща сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, включително данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи помощ в тези дейности.