Решение № 20382 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20382 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110134482 по описа за 2024 година

ЮЛ е предявило срещу К. М. М. и Г. М. М. /наследници на Б. Г. М./ обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответниците да бъдат осъдени в условията на разделна отговорност да заплатят на ищеца при квоти К. М. М. – 1/2 и Г. М. М. – 1/2 следните суми:

1039.91 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *************, аб. № ********, ведно със законна лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 247.41 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 22.05.2024 г., сумата от 22.99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.59 лв. за периода от 15.06.2021 г. до 22.05.2024 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изтъква, че въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния 1 регистър по чл. 139а от ЗЕ. Заявява, че в изпълнение на нормативната уредба сградата – ЕС, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ЮЛ Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба чрез назначения им особен представител. Оспорват основателността на предявените искове. Считат, че не е налице облигационно отношение между ищеца и наследодателят Б. Г. М., както и между ищеца и двамата ответници. Изтъкват, че не става ясно дали обсъжданите от ищеца ОУ са влезли в сила за ответниците и тяхната наследодателка. Оспорват всички представени от ищеца извлечения от сметки за процесния имот и извлеченията за дялово разпределение. Считат, че не представляват доказателства за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като са частни свидетелстващи документи. Посочват, че извършените от ищеца и ФДР изчисления за доставената и разпределена ТЕ са в нарушение на действащите към този момент разпоредби на Наредба № 16 – 334/2007 г., както и на ДиректИ. № 2011/2014 г. на ЕС. Сочат, че ФДР ЮЛне е легитимен топлинен счетоводител и няма право да прави изчисления на потребена ТЕ за отопление, тъй като договорът на топлинния счетоводител е с действие до 30.04.2021 г. Считат, че данните за периода от 30.04.2021 г. до 30.04.2022 г. са манипулирани. Сочат, че представените от ищеца 3 броя фактури са за различни периоди от претендираните суми за консумирана ТЕ. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от протокол от проведено ОС на ЕС с адрес 2

*************** г., съгласно който е взето решение за сключване на договор с ФДР, която да извършва услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 06.03.2003 г., том I, рег. № 1039, дело № 73/2003 г. се установява, че М.С.Я. и М.Д.Я. продават на Б. Г. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент № 37, находящ се в ****************.

От представеното удостоверение за наследници с № ************ от 31.07.2024 г. издадено от Столична община се установява, Б. Г. М. е починала на 31.05.2022 г., като е оставил за наследници по закон: К. М. М. – син и Г. М.

М. – син. В случая следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците К. М. М. и Г. М. М. за процесния процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., доколкото се явява наследници на Б. Г. М., съобразно притежаваното от техния наследодател право на собственост върху процесното жилище, а в наследството се включват и задълженията на наследодателя. От изложеното е видно, ответниците следва да отговарят за задължения към ищеца свързани с процесния имот по силата на наследственото правоприемство.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период, в процесния имот е имало 2 броя радиатора с монтирани ИРРО с дистанционен отчет, като отчетните стойности фигурирали в изравнителните сметки. Вещото лице е посочило, че при отчета през 2022 г. било установено, че нямало сигнал и за този периода била имало служебно изчисление за уред на база инсталирана мощност. В процесния имот нямало монтиран узаконен водомер за топла вода, като за двата отчетни периода не бил осигурен достъп за отчет на водомера, поради което били изготвени протоколи. Съгласно заключението имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 1 бр. потребител, като вещото лице счита, че сумите за ТЕ за БГВ били занижени с 94.48 лв.

Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 1257.32 лв. Съгласно заключението топломера бил преминал през метрологична проверка през 30 месеца, вместо през 24 месеца, но топломера не бил сменен и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период размерът няма извършени плащания, както и в частта, в която е посочено, че на претенция за дялово разпределение възлиза на 27.17 лв.

Неоснователни са оплакванията на ответниците, че не било установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на наследодателя на ответниците в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената 3 топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на наследодателя на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от наследодателя ответниците на топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 1257.32 лв. след направеното преизчисление от страна на вещото лице, доколкото неправилно била начислена ТЕ за БГВ, която сума била занижена. С оглед на диспозитивното начало, доколкото се претендира сума в по-малък размер, а именно 1039.91 лв., то в този размер искът се явява основателен. В случая ответникът К. М. М. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 519.95 лв. и ответникът Г. М. М. за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 519.95 лв., в които размери така предявените искове следва да бъдат уважени.

След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.

1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.